Принципът на адекватните очаквания и липсата на информирано съгласие

В настоящата статия ще направим анализ на едно интересно решение на ВКС, с което в крайна сметка са отменени решенията на по-долните инстанции и лечебно заведение е осъдено да заплати на пострадала от лекарска небрежност жена 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Какви са фактите по случая:

При ищцата се появил секрет от носа, като след извършен преглед се е подложила на процедура за отстраняване на полип в носната й кухина. Впоследствие я изписват от болницата, като в епикризата е посочено, че е със статус „оздравяла“. След няколко дни усетила силно главоболие и отново изтекъл секрет. Приемът на лекарства не дал резултат и отишла на преглед при други лекари, към които е била насочена лично от първоначално лекуващия.

Междувременно постъпила и във ВМА с диагноза  „доказана риноликворея, появила се след екстирпация на полип от носа през м.юли 2006г.”

Извършено е „консервативно третиране с поставяне на спинален дрен и евакуиране на ликвор”,които „пациентката е понесла много трудно”. Извършена й е„КТ цистернография,”от която се установявили данни за „костен дефект на входа на предна черепна ямка в дясно”. Тъй като започва да видга температура и е налице опасност от развитие на менингит”, се подлага на „операция с цел ликвидиране на фистулата”. В епикризата посочват, че в след тази операция пациентката е в тежко състояние с  установен „мозъчен едем”. Провеждат й сериозно антибиотично лечение, като  изписват след известно време.

Последващо лечение

По-късно постъпва за лечение в …..- заради „епилепсия – парциалис ет генерализата скундария”. Лекувана е и на още няколко места. Заради сериозни увреждания в мозъка и предвид младата възраст на пострадалата, същата предявява иск за причинени й вреди влседствие на лекарска небрежност. По време на разглеждане на делото е назначена медицинска експертиза

Последици

Според заключението на приетата по делото медицинска експертиза са ”настъпили трайни увреди на мозъка и околните тъкани”, които изискват продължително и компетентно специализирано лечение по отношение на епилептичните припадъци и травмената енцефалопатия, следствие контузията на мозъка. Прогнозата за пълно възстановяване от контузията на мозъка и предизвиканите от нея епилептични прояви е съмнителна, но „при адекватно и правилно лечение може да се постигне значително подобрение и относително по-добро качество на живота,както при всеки епилептично болен”. Пострадалата е освидетелствана и от ТЕЛК – с 50% намалена работоспособност.

По всички назначени и извършени съдебно – медицински експертизи вещите лица са категорични, че е налице причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата и извършената от съответното медицинско лице интервенция.

            Решение на въззивния съд:

Въззивният съд отхвърля изцяло иска, тъй като приема, че липсвали доказателства за противоправно поведение от страна на извършилия интервенцията доктор, защото не било установено той да е осъществил проникването в черепната кухина, довело до усложненията, нито да е провел неадекватно лечение, като според въззивната инстанция бил направил всичко зависещо от него за лечението на ищцата.

Какви са въпросите, заради които ВКС допуска, касационно обжалване на решението и какви са постановените отговори?

Били са поставени от пострадалата няколко въпроса, за това, какво е значението на изискването за писмена форма на задължителното информирано съгласие на пациента при операция и за значението на неизпълнението на тези изисквания при преценката за отговорността на лекуващия лекар, може ли да счете, че са спазени правата по чл.86 т.8 и т.11 от Закона за здравето /за информираност за действителното състояние, за достъп до модерни методи на лечение, включително в чужбина, и с алтернативни методи/. Ако е налице неизпълнение на задължението на лекаря да впише в подписаната от него епикриза, окончателната диагноза на пациента и каква е доказателствената стойност на епикризата като медицински документ. Също така, дали въззивният съд е изпълнил задължението си да постанови решение, след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, при положение, че не е съобразил заключението от приетата комплексна /а и на единичните/ съдебно-медицински експертизи, съгласно които е налице пряка причинна връзка между сегашното здравословно състояние на ищцата и първоначалната оперативна интервенция. Не са взети предвид и дадените обяснения от вещите лица в съдебно заседание за осъществен механичен пробив в костта.

Защо ВКС отменя решението на въззивния съд и присъжда обезщетение?

Според ВКС безспорно е установена причинна връзка между извършеното от доктор ………… и причиненото на пострадалата увреждане. Съдът посочва факта който не би могъл да се пренебрегне, а именно, че отстраняването на полипи е една рутинна процедура. В конкретния случай обаче, се е стигнало до усложнение, което може да се случи на всеки специалист при 1-3% от оперираните болни, както и че това усложнение е възникнало и по-късно при адекватно предприетото лечение в ………….. /което също е допринесло за тежкото състояние на ищцата/. Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. ВКС не споделя извода на въззивния съд за липса на доказателства за противоправно поведение от страна на извършилия интервенцията доктор. Това е така защото не било установено той да е осъществил проникването в черепната кухина, довело до усложненията, нито да е провел неадекватно лечение, дори напротив – направил всичко зависещо от него за лечението на ищцата.

Доводи на ВКС

ВКС приема, че липсата на данни за това кога точно е станало проникването и какви са конкретните действия на д-р ………….., не може да е в ущърб на пострадалата и да обоснове извод за недоказаност на предявените искове. Безспорно се установява, че именно извършената от доктор …………… интервенция е предизвикала усложнението и тези последващите действия в ………….. са в резултат от нея. В случая противоправното поведение на доктор …………………… не е свързано с действията му след извършване на манипулацията, а преди и по време на същата и се изразяват в следното:

не е направил необходимото да провери дали при ищцата е налице проблемна анатомична особеност, която да съобрази /могъл е да назначи скенер с по-чести срезове и в трите проекции на околоносните синуси/, извършил е интервенцията по механичен начин, а не под визуален контрол, не е направи хистологично изследване в лаборатория на извадения материал, без подобно изследване е издал епикриза, в която в изход от заболяването, е вписал”оздравяла”, не е уведомил ищцата за всички възможни усложнения и последици от интервенцията /което е съществено,защото човек може да взема адекватни решение само когато е добре информиран/ и не е изготвил необходимата документация /липсва задължителната пред Здравната каса ренгенография на околоносни кухини/.

Извод

Изводът на съда за противоправно поведението не се повлиява от обстоятелството, че част от така изброените действия не са били задължителни. Съобразно принципа на адекватните очаквания – при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към доктор, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените права, тъй като те са създадени в защита най-висшата ценност и лично благо каквато е живота, ще следва извод за осъществено противоправно поведение на лекуващия лекар. В този смисъл не може да бъде споделен извода на въззивния съд, че последвалите усложнения в състоянието на ищцата са резултат от нейно поведение.

Окончателното решение на ВКС

ВКС отменя решението на въззивната инстанция и присъжда обезщетение в размер на 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, тъй като приема, че пострадалата в качеството си на пациент е очаквала адекватно лечение,което не е получила. Причинени са й вреди, които са изключително тежки. След интервенцията животът й е изцяло променен. На 21 години тя е получила трайно увреждане на мозъка ( 1/3 липсва) и на околните тъкани, има хемипареза, симптоматична епилепсия. Прогнозата за възстановяване е съмнителна, като е известно в никаъв случай не може да бъде на 100%. Независимо, че през последните шест години непрекъснато посещава болнични заведения, състоянието й продължава да изисква продължително и компетентно специализирано лечение. Претърпените от нея физически болки и страдания по време на лечението са огромни и залужават посочения размер на обезвреда.

Ако искате да помогнем и на Вас да решите правни въпроси свързани с медицинско право, свържете се с нас на тел. +359 893 483 463 или ни пишете на laweyr@ivanchovandpartners.com.