ДЪЛЖИ ЛИ СЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ВСЛЕДСТВИЕ НАРУШАВАНЕТО НА ВЕТЕРИНАРОМЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТИ, ДОВЕЛО ДО СМЪРТТА НА МЪРТВОРОДЕНИ ЖИВОТНИ ?
В настоящата статия ще направим анализ на съдържанието на едно интересно съдебно решение на въззивна инстанция, постановено по въпрос, касаещ търсенето на отговорност от ветеринарен лекар, който според ищците е назначил и извършил цезарово сечение при нарушаване на медицинските стандарти на техния домашен любимец, довело до смъртта на две кученца. След направена проверка от наша страна установихме, че е била подадена касационна жалба през 2019 г.пред Върховния касационен съд, но същата не е допусната до разглеждане, поради което въззивното решение, предмет на обсъждане в настоящата статия, е окончателно и влязло в сила.
КАКВИ СА ТВЪРДЕНИЯТА НА ИЩЦИТЕ
Ищците твърдят, че са собственици на куче, на което в клиника „…….” ООД е извършено оперативно родоразрешение (цезарово сечение) от лекарски екип, с главен опериращ ответника д-р …., при което са изродени 6 броя кученца. При извършения на следващия ден лекарски преглед било установено, че кучето е в добро състояние. Впоследствие в домашни условия кучето родило две мъртви кученца. Ищците твърдят, че са отгледали с голяма любов и привързаност кучето, а кученцата от тази порода са изключително скъпи и достигат пазарна цена до 3500 евро. След събитието се затворили в себе си, депресирали се, дори потърсили психологическа помощ, тъй като кучето е член на тяхното семейство и страдат за неговите болки. Ищците претендират, че смъртта на двете кученца била поради противоправното поведение на д-р …. , който не е извършил професионалната си дейност по-определените стандарти, нарушил е кодекса за добра ветиринарномедицинска практика и професионална етика на Българския ветерринарен съюз, като съответно искат да им се заплати от по 5000 лева на всеки обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и неспокойствие, посттравматично стресово разстройство със смесена тревожно-депресивна реакция,както и сумата от 6 865.64 лв. – обезщетение за пропуснати ползи в размер на ½ от продажната цена на двете мъртвородени кученца, сумата от 130 лв. – претърпени загуби за извършен преглед и диагностициране на заболяване в психиатричен кабинет, които вреди според тях са в причинно-следствена връзка с извършеното в нарушение на ветеринарномедицинските стандарти от д-р …. цезарово сечение на тяхното куче, при която операция ответникът оставил две кученца в утробата на майката и не бил използвал „ултра контрахиращ препарат“, което довело до мъртвото им раждане на *** г.
КАКВА Е ЗАЩИТАТА НА ОТВЕТНИКА ?
Ответникът от своя страна се защитава с аргументи, че операцията е била прецизно извършена в съответствие с медицинските норми и правил. Касаело се до настъпило „торзио“ в края на маточния рог по време на бременността и липсвало механизъм, чрез който по време на самата операция лекарят да се установи наличие и на други плодове в утробата на майката. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, тъй като същите не били спазили изискуемите медицински правила и норми за проследяване на бременността, при които прегледи на животното можело да се установи броя на плодовете в утробата му. Според ответникa извършването на генетична експертиза на всички родени кучета не било необходимо, като не можело да се приеме и за сигурно събитие, че новородените ще оцелеят и ще бъдат продадени. Ответникът поддържа, че нито едно от предходно родените кученца не било продадено, като при тази порода се наблюдава висока смъртност. Ответникът твърди, че ищците се занимавали с развъдна дейност, отглеждали много кучета с търговска цел, следователно сочените от тях страдания не били в такава висока степен и интензитет. Животните представляват движими вещи и ищците като търговци по смисъла на ТЗ не са легитимирани да претендират заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
КАКВИ СА ИЗВОДИТЕ НА СЪДА?
Съдът приема, че при извършеното оперативно родоразрешение на кучето от опериращия лекар д-р … е била допусната ветеринаромедицинска грешка. При предприетото родоразрешение чрез цезаровосечение, операторът д-р … е бил длъжен да извърши цялостна екстракция на плода /независимо дали е жив/ и плодните придатъци към него. В процесния случай д-р …. не е изпълнил професионалните си задължения, тъй като не е извършил цялостна екстракция, а е оставил два плода в матката на животното. Задържане на плод в матката на животното въпреки предприетото родоразрешение се квалифицира от експертите като незавършено раждане и с оглед липсата на доказателства извиняващи поведението на лекаря, то е налице поведение, в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. От страна на ветеринарния лекар е нарушен принципът на адекватност- на адекватното очакване от страна за собствениците на миниатюрния бултериер, че при извършеното родоразрешение чрез цезаровосечение ще бъдат екстрахирани всички плодове, намиращи се в матката на кучето. Въпреки че съдът приема, че лекарят е допуснал нарушение на ветеринаромедицинските стандарти, то ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ЗАЩО, МАКАР ДА ПРИЕМА, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ЛЕКАРСКА НЕБРЕЖНОСТ И СИЛНА ПРИВЪРЗАНОСТ НА ИЩЦИТЕ КЪМ ЖИВОТНОТО, СЪДЪТ НЕ ПРИСЪЖДА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ?
Съдът приема, че ищците не са легитимирани да търсят обезщетение в настоящия случай. Това е така, тъй като според българското право животните са движими вещи. Позовава се на практика на Върховния съд, постановена от преди повече от 30 години, според която обезщетение за неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ, респ. за приплода на такава вещ. Извежда и втори аргумент, а именно, че след като по българското право обезщетение могат да търсят близки само на починало вследствие на увреждане лице, но не и когато същото е получило телесни увреждания, но е живо /тогава само то може да претендира вреди/, то било неоправдано да се присъди обезщетение за морални вреди поради унищожаване или повреждане на вещ.
ЗАЩО Е ОТХВЪРЛЕНА ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ, ИЗРАЗЯВАЩИ СЕ В ОТНЕТАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РЕАЛИЗИРАН ДОХОД ОТ ПРОДАЖБАТА НА КУЧЕНЦАТА ?
Съдът отхвърля и този иск, само че поради недоказването му. Аргументите са в насока, че за да бъде уважена такава претенция, то е необходимо да бъде доказано, че такъв доход със сигуност е щял да бъде реализиран, а не въз основа на логически и житейски предположения да се прави извод за закономерно реализиране на приход в даден бъдещ момент. Според възприетото от съда няма как да се установи как биха израснали двете кученца, какви биха били техните здравни тестове, евентуално какво би било тяхното здравословно състояние на възрастта, на която според експерта и киноложките стандарти най-рано могат да се отделят от майката, за да се реализира цена средно около 2000 евро, а именно – 56-60 дни. Не е ясно и какви грижи биха били необходими за тяхното развитие, както и дали същите биха оцелели до възраст, позволяваща да бъдат отделени от майката и да представляват годен обект за пазарооборота. На следващо място не са ангажирани доказателства за наличието на потенциален кандидат-купувач на кученцата.
НАШИЯТ ИЗВОД
Смятаме, че докато животните в Република България продължават да бъдат разглеждани като вещи, а техните поколения като приплод, то и преобладаваща практика на съдилищата и занапред няма да бъде по-различна. Твърдим, че е необходима някаква законодателна промяна или тълкувателна практика, с която да се преодолеят тези консервативни трактовки и да се отчете силната потребност на човека от новото време да отведе в дома си, да отгледа, да се грижи и да обича друго същество, което не е човешко, но което много бързо се превръща в незаменим и скъп член на семейството му. Учените отдавна са установили, че гръбначните животни изпитват болка /дори някои от тях спорят дали имат съзнание/, поради което обективно проявеното физическо страдание на домашния любимец несъмнено води и до преживяване на силна емоционална болка и страдание и у неговите стопани, които изпитват чувство за съпричастност в един такъв момент. Относно съпоставката, извършена от съда между настоящия случай и правилата за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от пострадали физически лица /когато физическото лице е живо – само то може да предяви иск за обезвреда/, считаме същите за напълно неотносими към случаите, касаещи увреждания на животни, доколкото последните, както всички знаем, не могат да предявяват самостоятелно искове, когато са били увредени и са изпитали болка. Стопаните са тези лица, на които според нас следва да им бъде признато категорично правото да претендират обезщетение тогава, когато са нарушени ветеринаромедицинските стандарти от съответния лекар и са причинени увреждания на домашния им любимец, тъй като заради силната им привързаност и усещането, че се касае за страдание на член от семейството, несъмнено биха изпитали силна по интензитет болка, която е редно да бъде обезщетена по справедливост.
След откриване и на други решения по казуси, касаещи търсене на отговорност от ветеринарни лекари за нарушени стандарти, довели до смърт или увреждане на животно, изводът е, че в много малка част се присъждат претендираните обезщетения. Едно от решенията, които ни направи силно впечатление е на Районен съд, като в него се приема, че „Като страна-членка на ЕС Република България следва да съобрази и редица директиви, приети в тази насока. Отделно от това, в България са приети Закон за защита на животните, Закон за ветеринарно-медицинската дейност, Кодекса за добра ветеринарно медицинска практика и професионална етика на Българския ветеринарен съюз, а в Наказателния кодекс са инкриминирани и деяния, свързани с отношението към животните. Всичко изложено води до извода, че хуманното отношение към животните е издигнато в ценност, която се защитава и правно. Съгласно Европейската конвенция за защита на животните компаньони „животно компаньон“ е всяко животно, отглеждано или с намерения да бъде отглеждано в домашни условия за лично развлечение и компания. Безспорно по делото е, че такова животно е била и котката **, която както и останалите животни компаньони е в специални отношения със своите стопани и допринася за качеството им на живот. Съвсем естествено е при загубата на животното компаньон да бъде допусната и възможността за стопанина да претендира обезщетение за неимуществени вреди от деликвента.“
Ако желаете да помогнем и на Вас, да съдействие по въпроси свързани тази тема, моля да позвъните на тел. 0893 483 463 или ни пишете на lawyer@ivanchovandpartners.com
