НЕВРЪЩАНЕ НА ИЗЗЕТИ ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
„ИМА ЛИ ПРАВО ЛИЦЕТО, ОТ КОЕТО СА ИЗЗЕТИ ПРЕДМЕТИ КАТО ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ВЪВ ВРЪЗКА С ОБРАЗУВАНО ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО, НО КОЕТО НЯМА КАЧЕСТВОТО НА ОБВИНЯЕМ ИЛИ ПОСТРАДАЛ, ДА ТЪРСИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОТ ДЪРЖАВАТА ЗА НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО ПРОИЗВОДСТВОТО ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАНО И ПРИКЛЮЧЕНО В РАЗУМЕН СРОК”?
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
От ищцата е отнет лек автомобил като веществено доказателство във връзка с провеждане на разследване по образувано досъдебно производство. Същата няма качеството на пострадал или обвиняем. Към датата на предявяване на иска разследването все още не е приключило, а са изминали повече от 3 години. Същата твърди пред съда, че е била лишена от ползването на автомобила, изживяла е стрес, тъй като автомобилът й е бил необходим, във връзка с осъществяваната от нея работа. Позовава се на правото си производството да бъде разгледано и решено в разумен срок, което е било нарушено от действията на прокуратата.
ЗА КАКВО СА СПОРИЛИ СТРАНИТЕ ?
Спорът се отнася до това дали ищцата, от която е иззет автомобилът като веществено доказателство, изобщо има право на иск за вреди за забавено разглеждане на наказателното производство, тъй като не е пострадал, обвиняем или наследник на тази категория лица.
КАКВО РЕШАВА СЪДЪТ ?
Първоинстанционният, въззивният и върховният съд приемат категорично, че лицето, от чието владение са отнети вещи с цел да бъде проведено разследване, има право на иск, в случай че производството се проточи неразумно дълго.
Касационната инстанция единодушно приема, че такова лице има правото да предяви иск по чл. 2б от ЗОДОВ /Закона за отговорност на държавата и общините за вреди/. Това разрешение произтича от факта, че от владението се отнема лек автомобил като веществено доказателство. Обстоятелството, че е установена фактическа власт и то след надлежна регистрация пред орган преди автомобилът да бъде отнет, води и до възникване на правен интерес образуваното досъдебно производство да се разгледа и реши в разумен срок. Съдът изрично посочва, че никъде в Конвенцията няма изискване само пострадал или обвиняем да се ползва от тази защита. В чл.6 от ЕКЗПЧОС /Европейската конвенция за защита правата на човека и основните му свободи/ е предвидено, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Вложеният смисъл в понятието „при определяне на неговите права и задължения” се отнася до всяко правоимащо лице, чието право е засегнато и разрешаването му зависи от образувано производство. Съдът приема, че в конкретния случай е засегнато такова гражданско право – ишца не може да ползва и управлява своето имущество – лек автомобил и трябва да изтърпи това състояние, докато не завърши производството.
ОТНОСИМИ МОМЕНТИ
Съдът стига дори по-далеч в направените изводи. Приема, че за да може да търси отговорност от Държавата няма никакво значение дали е собственик на автомобила – достатъчно е да е установила владение. Това е така, тъй като в закона изрично се посочва, че предметите, иззети като веществени доказателства се връщат на „правоимащите“, а не на собствениците.
В решението се посочва, че с автомобилът, който е иззет, са били извършени всички възможни и необходими следствени действия и неговото връщане от прокуроратурата по никакъв начин е нямало да затрудни разкриването на обективната истина. В същото време ищцата подава 6 молби за връщане на автомобила и съответно получава 6 поредни отказа от прокурора. Съдът приема, че отказът е незаконен и пряко е засегнал гражданското й право да се ползва от лекия автомобил. Единствено, когато има спор за иззетото доказателство, то е задължително задържането на веществените доказателства по наказателното дело до решаването на спора пред гражданския съд, а продължителността на наказателното дело няма как да засегне гражданско право на лицето, от което е иззет предмет като веществено доказателство, тъй като спорът задължително следва да се реши от граждански съд след неговото сезиране. В случая обаче са извършени действия по разследването с автомобила, задържан е неправомерно, като няма регистрирани претенции на други лица, които твърдят, че имат права върху него.
КРАЕН РЕЗУЛТАТ
Съдът в крайна сметка потвърждава решението на въззивния съд, с което прокуратурата е осъдена да заплати 3 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като приема, че повече от 3 години за извършване на разследване за това престъпление надвишава всички законови срокове, а това не се е налагало предвид липсата на някаква правна или фактическа сложност на делото, като същевременно е било възможно връщането на автомобила и преди приключване на производството, тъй като действията по разследването с вещта са били изчерпани и не е имало причина същият да бъде задържан.
Ако искате да помогнем и на Вас да решите правни въпроси свързани с тази тема, свържете се с нас на тел. +359 893 483 463 или ни пишете на laweyr@ivanchovandpartners.com.
