ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕДИ ПРИ НЕЗАКОННО ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА
В чл.2, ал.1, т.7 от Закона за отговорността на Държавата и Общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица, е предвидено самостоятелно основание за претендиране на обезщетение, а именно – когато спрямо гражданин незаконно са били използвани специални разузнавателни средства. В настоящата статия ще направим кратък анализ на осъдително решение, което поради обжалване стига до Върховния касационен съд за разглеждане, целта е гражданите да бъдат запознати с приетите разрешения по този въпрос и най-вече при какви предпоставки могат да търсят отговорност и от кой конкретен орган.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА ПО СЛУЧАЯ
Предявен е иск за осъждане на Главна дирекция „Национална полиция” при МВР от двама ищци, които твърдят, че са претърпели множество неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и тревоги, психически стрес, страх, панически изживявания и депресивни състояния, засягане на свободата и изолация от близко и приятелско обкръжение, ограничаване на социалните контакти, в резултат от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от Главна дирекция „Криминална полиция“ при МВР, изразяващо се в подслушване на двата им лични мобилни телефона, както и домашния им общ телефон.
По делото е установено, че е било отправено искане от Главна дирекция „Криминална полиция“ при МВР към Софийски градски съд /СГС/ да разреши използването на специални разузнавателни средства /СРС/ спрямо 21 броя комуникатора, сред които и трите такива, ползвани от ищците за срок от 60 дни, като искането е мотивирано с цел да бъде установено местонахождението на издирвано по наказателно производство лице, за което има влязла в сила присъда и което е син на ищците.
РАЗРЕШЕНИЕ НА СЪДА
С Разрешение на СГС е дадено позволение за използване на СРС за срок от 60 дни, като последствие срокът е удължен на 120 дни.
Въз основа на писмо от 31.03.2015 г. на ГДНП, съдът е отбелязал, че предложенията за процесните искания за използване на СРС са изготвени от разузнавач от сектор „Издирване“ на отдел „Криминална полиция“ към МВР.
Въз основа на писмо на Държавна агенция „Технически операции“ до Председателя на СГС, съдът е отбелязал, че е прекратено прилагането на СРС по процесните искания, а въз основа на Протокол на Държавна агенция „Технически операции“, на основание чл. 31, ал. 3 ЗСРС, специално назначена комисия от същата агенция е унищожила, чрез електромагнитно изтриване, цялата събрана информация от събраните СРС по процесните искания.
КАКВО РЕШАВА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
Искът за присъждане на обезщетение вследствие на незаконно използване на СРС не се предявява срещу съдът, разрешил използването на СРС, а срещу органа, поискал разрешение за използване на специални разузнавателни средства, – когато разрешението е издадено, респективно органът, приложил специални разузнавателни средства, когато разрешението не е издадено (не е поискано или е отхвърлено, или е нарушен чл. 18, ал. 1 ЗСРС), съответно – органът, използвал резултатите от специалните разузнавателни средства.
ВКС отменя решението на въззивната инстанция, но само досежно размера на предявените искове /присъдени са по 2 000 лв. за всеки/, като им присъжда по още 2 000 лв. Същевременно потвърждава окончателно възприетото от по-долните инстанции, а именно, че установяването местонахождението на лице, издирвано от органите на МВР, надхвърля целите на чл. 3 и чл. 4 ЗСРС, като двете искания на органа са незаконни. Искане за СРС е законно, когато се отнася до разкриване или предотвратяване на конкретно изброени в закона тежки престъпления, но не за да се установи къде се укрива издирвано лице. Двата незаконни акта са засегнали неимуществени права на ищците, които са преживели стрес и притеснения поради подслушването на техните разговори за дълъг период от време, като съдът окончателно приема, че е правилно да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за причинените неимуществени вреди от това незаконосъобразно поведение.
Ако искате да помогнем и на Вас да решите правни въпроси свързани с тази, свържете се с нас на тел. +359 893 483 463 или ни пишете на laweyr@ivanchovandpartners.com.
