НОСЯТ ЛИ ОТГОВОРНОСТ СПЕШНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТРОВЕ ЗА НЕСВОЕВРЕМННО ИЛИ НЕПРАВИЛНО ОКАЗАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ?
Производството е образувано по касационна жалба от /…./ и /…./, с което искат да бъде отменено Решение на Окръжен съд, тъй като искът им с правна квалификация чл.49 ЗЗД /отговорност на работодателя за вреди, причинени при и повод изпълнение на дадена работа/ срещу Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/, гр./…../. Производството е за заплащане на обезщетение за всеки един от ищците (частични претенции) за търпените болки и страдания, притеснения, безсилие и чувство на страх, които са изпитали от загубата на техния близък родственик. Изложеното е във връзка с настъпилото влошаване на здравословното й състояние, което в последствие е довело и до смъртта й, който е бил отхвърлен от Окръжен съд.
ЗАЩО ИСКЪТ Е БИЛ ОТХВЪРЛЕН ОТ ОКРЪЖЕН СЪД ?
Въззивният съд е отхвърлил иска, тъй като е приел, че от анализа на съвкупния доказателствен материал по делото не се установявали противоправни действия или бездействия на служители на ЦСМП, които да обосновават ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. Според съда ищците не са доказали твърденията си за неправилно диагностициране и ненавременно оказване на спешна медицинска помощ (поради непредприемането на действия по транспортирането на болната за хоспитализация при първото посещение на адреса от екипа за спешна помощ) от служители на ответника, в причинна връзка, с което поведение да е настъпил леталния изход за наследодателката.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД ПРИЕМА
Въззивният съд е приел, че състоянието на пациентката не е покривало никоя от хипотезите на действащия към този момент медицински стандарт за предоставяне на спешна медицина и в частност на описаните неврологични състояния по Глава 8, т. 3, които изискват спешна хоспитализация (обсъдена е при липсата на несъмнено установени и изразени симптоми на спешно неврологично състояние – мозъчен инсулт). Установено е, че в случая действията на пристигналия на адреса на болната първи реанимационен екип на спешна помощ не са били в отклонение от дължимото поведение, предписано с цитирания стандарт, с изключение на неизвършеното изследване с преносимия ЕКГ, с какъвто екипът е разполагал. Съдът е приел за недоказана поддържаната при това посещение лекарска грешка в диагностицирането на пациентката от доктор /……../, доколкото той е извършил прегледа съобразно състоянието, в което е намерена болната и наличната информация за нея от присъствалия на прегледа неин съпруг – ищеца /…../. Изводът е обоснован и със заключението на вещите лица по делото, според което установената при въпросното посещение симптоматика у болната е възможно да е резултат и на артериалната хипотония, и получен колапс от диуретична терапия, както е приел лекарят.
НЕДОКАЗАНА ЛЕКАРСКА ГРЕШКА
Така е мотивирано становище за недоказаност на допусната от екипа на спешна помощ при първото посещение в дома на болката „лекарска грешка“, изразяваща се неадекватното й диагностициране, която да я е лишила от навременно животоспасяващо лечение. Според съда релевантен за това дали е извършен деликт (увреждане) при изпълнение на спешна медицинска дейност от екипа на ответния център е не само фактът на предприетите от служителите му конкретни действия, респ. пропуска да бъдат извършени, но и доколкото те са били съответни на дължимото съгласно утвърдения стандарт и добрата медицинска практика. В тази връзка, във въззивното решение е прието, че дори при първото посещение на посочената по-горе дата, на адреса на болната, дори да не са извършени всички дължими по медицинския стандарт действия, при повторното посещение в същия ден. Лицето е било транспортирано и хоспитализирано, забавянето на което в порядъка от два часа и половина до три часа – съгласно депозираното експертно заключение – не може да бъде в причинна връзка с настъпилата след една седмица смърт.
КАКЪВ Е ПРАВНИЯТ ВЪПРОС, ЗАРАДИ КОЙТО ВЪРХОВНИЯТ СЪД ДОПУСКА РЕШЕНИЕТО НА ОКРЪЖЕН СЪД ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ – ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ ?
Жалбоподателите са поставили пред Върховния касационен съд следния въпрос, който според тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „Неосигуряването на необходимия обем от спешни диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура на екипа от спешна помощ, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД (Закона за задълженията и договрите) за вреди от извършен деликт”?
Защо ВКС отменя решението на Окръжен съд и уважава изцяло предявения иск срещу Центъра за спешна медицинска помощ?
ВКС приема, че въззивният съд необосновано е приел, че действията на доктор /…../ от реанимационния екип на спешна помощ при първото посещение в дома на болната и нейното диагностициране не са в отклонение от дължимото поведение, съобразно утвърдения и действащ тогава медицински стандарт „Спешна медицина“.
Според съда, безспорно установен по делото бил фактът, че при първото посещение на адреса на болната, екипът на спешна помощ и в частност доктор /…./ не е провел ЕКГ изследване, макар да е разполагал с такова оборудване (преносим ЕКГ). Това дава основание за извод, че е нарушен утвърденият и действащ към този момент медицински стандарт „Спешна медицина“ – в частност Глава 2, т. 1.2.2.1., б. „б. „. Според това правило обемът на осъществяваните в ЦСМП дейности по специалността „Спешна медицина“ включва и осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ
Изследване с ЕКГ апарата е било необходимо в случая и е следвало да бъде извършено. Това е така, защото според заключението на назначената и изслушана в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза на вещите лица, констатираната при първия преглед на пациентката хипотония (ниско кръвно налягане) и колапс (внезапен срив на кръвообращението). Напълно е възможно същите да се дължат на обезводняване в резултат на диуретична терапия, но това състояние е възможно да се дължи и на други, по – сериозни причини: сърдечно – съдови нарушения, вътрешни кръвоизливи и др., за изключването на които е било необходимо да се проведе поне ЕКГ изследване. Сочи се, че при установени с последното данни за сърдечни увреждания, респ. за наличие на припадък – синкоп (пристъп на краткотрайна загуба на съзнание в резултат на нарушено мозъчно кръвоснабдяване) извършването на спешна хоспитализация е наложително, съгласно изискванията на медицинския стандарт. Неизвършването на изследване с преносимия и наличен ЕКГ апарат не е позволило на лекаря от спешния екип, при първото посещение в дома на болната, да осъществи адекватно (напълно точно – според заключението на вещите лица) диагностициране (изясняване) за причините за състоянието й. Това поведение е в отклонение на изискванията на посочения по-горе утвърден медицински стандарт (спешна медицина) и се определя като противоправно, което пък е елемент от фактическия състав на отговорността на лекаря при деликт.
НЕАДЕКВАТНА ДИАГНОСТИКА
В резултат на неадекватната диагностика на състоянието на пациентката същата не е хоспитализирана своевременно, макар това да е сторено същия ден с диагноза „исхемичен мозъчен инсулт“ едва след второто посещение на спешен екип в дома й – а няколко дни по-късно е починала. Налице е причинна връзка между смъртта и поведението на лекаря, противно на приетото от въззивния съд, доколкото закъснялото изясняване на здравния статус на пациентката, макар и в рамките на 2 до 3 часа, с така поставена диагноза при хоспитализирането й (а своевременно оказаната медицинска помощ при овладяване на това състояние е решаващо за ограничаване на неблагоприятните последици) има за необходима и закономерна последица бързото настъпване на смъртта – в период до няколко дни. Следва да се съобрази също заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза в частта му относно характера на посоченото по-горе заболяване, от което е страдала починалата – тежко (увреждащо различни органи и системи), генетично обусловено (наследствено) и хронично протичащо, завършващо своето развитие неизбежно със смърт в срок до 5, 6 или 10 години от началото на оплакванията, чиято давност в случая е от 2008-2009 г. Това обстоятелство обаче не изключва причинно – следствената връзка между поведението на лекаря и смъртта на пациентката, защото поставената неточна диагноза при първото посещение в дома й, е изключила спешното й хоспитализиране тогава, а несвоевременното (закъснялото) оказване на специализирана болнична помощ е с принос за леталния изход, доколкото е предизвикало скоротечното му настъпване.
Ако искате да помогнем и на Вас да решите правни въпроси свързани с медицинско право, свържете се с нас на тел. +359 893 483 463 или ни пишете на laweyr@ivanchovandpartners.com.
