Като продължение на темата за нищожността на отделните части на договора, ще разгледаме една порочна практика, по отношение която ще представим един от случаите, за които бе потърсена нашата кантора. Този казус обхваща договор, който по наше мнение, цели заобикаляне на закона и повелителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В настоящата статия ще разгледаме подробно този случай и как можем да се защитим, тъй като това е практика, която взема своето, от страна на неподозиращи граждани и е възможно да породи дългогодишни негативни последици.
Какъв е казуса?
Наш доверител – физическо лице, по стечение на обстоятелствата, се обръща към небанкова кредитна институция (НКИ) за отпускане на потребителски кредит. Въпросната НКИ заявява, че с оглед спецификата на случая, за да отпусне заем, следва да бъде регистриран “Едноличен търговец” (ЕТ), който по същината си е търговец, аргумент чл.56 от Търговския закон. Целта на това мероприятие е, НКИ да сключи договор с друг търговец, каквото ЕТ е и отношенията да се учредят, като търговски, а не граждански. Първият заем е отпуснат на Едноличния Търговец едва няколко дни след неговото вписване в Търговския регистър (ТР). За обезпечаването на този заем, семейството на клиента ни ипотекира единственото си жилище, като голяма част от средствата са му наредени в качеството на физическо лице, а не на ЕТ. Впоследствие, по същия начин са изтеглени и отпуснати още 2 /два/ заема, като скоро те се оказват непосилни за плащане, поради условията предвидени в договора, от което, срещу ЕТ /само срещу ЕТ/, е образувано производство пред арбитражен съд, поради налична арбитражна клауза.
Какви са особеностите на случая?
На първо място, нека обсъдим какво представлява “Едноличния търговец”. Едноличния търговец е вид търговец по Търговския закон. Като ЕТ може да се регистрира всяко физическо лице, което отговаря на условията предвидени в закона. Специфичното е, че той отговаря и с цялото си имущество за задълженията свързани със занятието му т.е. това е неограничено отговорен длъжник. Освен това, за него ще са валидни специалните правила на ТЗ при воденето на производства, респективно неприложими са определени разпоредби, които биха валидни за физическите лица /например по Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит/. Защо подчертахме последните два закона ? – Защото при потребителските кредити има ограничения, както при процента на лихвите, също и при така нареченото ГПР /годишен процент на разходите/ или цялата сума, която плащаме по кредита.
Второ, предвид това, че имаме сделка, сключена между търговци ще се приложат някои правила, които не могат да се приложат при физическите лица. Такива са например чл. 297 ТЗ – „Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия“, чл. 309 ТЗ – „Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци“.
На следващо място, в следствие на гореизложеното, се открива възможност за завеждане на арбитражно дело от страна на заемодателя, стига разбира се да е предвидена такава клауза, какъвто настоящият случай е. С оглед нашата практика, съществува неосведоменост сред гражданите какво представлява Арбитражния съд и как работи подобна институция. Арбитражния съд по същината си, е създаден да разглежда търговски спорове и същият е рядко приложим за граждани, за които обичайно компетентни са редовните съдилища /за повече информация относно подведомствеността на арбитражните съдилища, виж чл.19 от ГПК/. Не казваме, че подобни съдилища не могат да разглеждат спорове между физически лица, но това е необичайно или поне в нашата 8 /осем/ годишна практика не сме имали такъв случай. Подобен вид институции са едно ефективно, бързо и икономично средство за решаване спорове между търговци, където в по-голямата си част, арбитрите са едни от най-доказалите се юристи, преподаватели и адвокати в България. Арбитражните съдилища изпълняват своята обществена функция, но учредяване на търговец като ЕТ, включване на арбитражна клауза, за подведомственост на този съд, натоварване многократно основния дълг само и единствено с цел максимална облага от физическото лице, определено е недобросъвестно действие. Неупражняване дейност от ЕТ, а единствено подписване на договора, според нас, е нищожен договор. Срещу това действие следва да бъде образувано съдебно производство и договорът да бъде обявен за недействителен.
В допълнение на сключените 3 /три/ договора за кредит е учредена и ипотека върху семейното жилище на клиента ни и законната половинка е ангажирана като съдлъжник, което се явява e свръх обезпечение, което не е неправомерно, но излишно.
И по трите заема не е налице цел, във връзка с професионалната дейност на ЕТ, който няма каквато и да била професионална дейност и свързаните с нея документи и техните обявления в съответните институции. ЕТ няма разходи за дейност, няма нает счетоводител, няма подадени годишни данъчни декларации или обявени годишни финансови отчети. Всичко това говори и е индикация за едно недействително правоотношение, с прикрита цел.
Какви са последиците от това?
На първо място завеждане на делото пред Арбитражен съд, поради наличната арбитражна клауза, само срещу Едноличния търговец. Това е важно да се подчертае, тъй като физическото би могло евентуално да наведе потребителски възражения. Въпросът тук е при изпълнението. След снабдяване с изпълнителен лист, въз основа на арбитражното решение, съдебният изпълнител ще събира вземането от ЕТ и потребителя /един и същ/.
Второ, следствие приложението на специалните правила по ТЗ, ищеца по арбитражното дело претендира лихва по трите заема, която надвишават размера на главницата от многократно. За да придобиете по-ясна представа Главницата по една вноска е 241 евро, а претендираната лихва е 989 евро. Като това е само една от падежиралите вноски по един кредита, т.е. срещу кредитополучателя могат да бъдат образувани в бъдеще още 2 броя такива дела. Сега представете си 90 вноски по всеки кредит, като разбира се за обективност посочваме, че главницата намалява във времето, каквато е обичайната практика.
На следващо място, сключването на сделката от страна на ЕТ, а не от клиента ни и неговата половинка, като физическо лице води до невъзможност да се приложат протекциите по ЗЗП и ЗПК, тъй като заемите не се усвояват от физическо лице, но не са и във връзка с професионалната дейност на ЕТ. Физическите лица биха имали качеството “потребител” по смисъла на Закона за защита на потребителите и в следствие на това, приложение ще намери и Закона за потребителския кредит. Това, по своята същност е заобикаляне на тези два закона и основание за обявяване на нищожност, не само на някои клаузи на договора, но и на целия договор. Нещо повече, в редица свой решения, Съда на Европейския съюз излага съображения кой може и кой не може, да бъде потребител. Например, в решението по дело С-348/14 Съда на европейския съюз е приел, че в обхвата на понятието „потребител“ по чл. 2, б. „б. “ на Директива 93/13/ЕИО попада физическо лице, което е в положението на съдлъжник в рамките на договор, сключен с търговец, когато то действа за цели, които са извън неговата търговска или професионална дейност. Също така, по дело С–110/14 на Съда на европейския съюз е изразено разбирането относно понятието „потребител“ за адвокат, сключил договор за кредит, обезпечен с договор за ипотека, сключен с адвокатското дружество: „Член 2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с кредитна институция, в който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В това отношение не е от значение обстоятелството, че породеното от същия договор задължение е обезпечено с ипотека. Същата е учредена със сключен договор от това лице, в качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора, върху притежаван от тази кантора недвижим имот и предназначен за упражняване на професионалната му дейност.
На последно място, ЕТ се явява неограничено отговорен и клиента ни ще отговаря един път с всичко което притежава самото ЕТ и още веднъж, като физическо лице. Това е допълнителен лост, който служи за отнемане на имущество, а както често се случва, дори да се разпродаде цялото имущество не е ясно дали същото ще стигне за погасяване на задължението. Много български граждани са в позиция, в която вече нямат имущество, но имат остатъчен дълг, заради който им се запорират заплати и пенсии, до размера на минималните. Този дълг обаче често пъти расте с времето, вместо да се намалява.
С какви протекции се ползват потребителите при сключване на договор за кредит?
Закона за защита на потребителите налага забрана за неравноправни клаузи. Такива в случая ще са налице по чл. 143, ал. 2, т.5 – клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; и по чл. 143, ал. 2, т.17 – клауза, която изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон…/.
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ налага редица ограничения относно Годишния лихвен процент и Годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит – “Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.”
Чл. 20 от ЗПК, указва, че правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна. Както и че отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.
Как да се защитим?
На първо място, консултирайте се със специалист по въпроса. Много хора не го правят. Винаги е по-добре да използваме експерт по въпроси, с които не сме запознати. Не казваме, че този експерт задължително следва да е Адвокат, но категорично трябва да е специалист в областта, който по време на кандидатстването за кредит или заем, ще спомогне да разберете по-ясно, какви са условията на договора. Много хора се доверяват на кредитните консултанти на самите кредитни институции, с които обсъждат заемите си, но тези консултанти работят на това място и тяхната работа е най-вече, да носят приходи на компанията работодател.
На следващо място, не подписвайте документи без да сте се запознали с тяхното съдържание. Звучи като съвет от родител, но един подпис може да бъде разликата между финансовото ви благоденствие и заплаха от разруха на всичко, което сте съградили.
Какво обаче да направим, ако договорът вече е подписан? Е вече това е Адвокатска работа. Ако попаднете в позиция идентична или подобна на тази в статията, разполагате с няколко линии на защита, а именно:
Първата, да се сезира Комисията за защита на потребителите (КЗП), която да започне проверка на случая дали е налице нарушение на ЗЗП или заобикаляне на някои норми на същия. В правомощията на КЗП е да наложи санкция на нарушителя.
Втората, да бъде образувано съдебно производство дело по общия исков ред за прогласяване на нищожност на договора. Доказването на нищожност в случая, следва да е пълно и главно /т.е. да се докажат изцяло от Вас, обстоятелствата, които твърдите/. Подобни дела са подчинени на общите правила за подсъдността. Това ще рече по постоянен адрес или седалище на ответника. А в зависимост от цената на иска, ако тя е до 25 000 лева, делото ще бъде подсъдно на районен съд, а ако претенцията е над 25 000 лева, на съответния окръжен съд. Ако процедурата вече е започнала, пред общия граждански съд, е възможно да упражните правата си касаещи нищожността в рамките на това производство. Образувано арбитражно дело от страна на Кредитната институция не е пречка за водене на дело за прогласяване на нищожност на договор.
Трета възможност – при наличие на арбитражно решение, можете да искате неговата отмяна, на основание чл.47 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/.
Едно много важно уточнение – дори договора да е обявен за нищожен, Вие дължите връщане на полученото /размера на главницата/, след прогласяване на нищожността на договора. Все пак не трябва да забравяте – Вие сте получили парични средства. В тази статия не даваме съвети, как да получите заем и да не го върнете, защото сме на твърдото убеждение, че всичко взето следва да бъде върнато, а как да не попаднете в капан от който трудно се излиза.
Обобщение
Кандидатстването за заем може да бъде начин за сбъдване на мечти, решаване на проблеми или просто средство за приятни емоции, но е свързано с дълга процедура, която невинаги се разбира от широката общественост. За да не попадате в подобни ситуации е нужно да подходите с внимание и ако не разбирате даден момент, да се посъветвате с професионалист. Забава с няколко дни винаги ще си струва, ако алтернативата е дългогодишни неприятности.
Съвет: При кандидатстване за потребителски кредит, ако някой предложи да учредите търговско дружество и същото да бъде Заемател бягайте надалеч, тъй като последиците за Вас, най-вероятно ще бъдат значителни !!!
Източници:
- Закон за защита на потребителите;
- Закон за потребителския кредит;
- Закон за дълженията и договорите;
- Закон за международния търговски арбитраж;
- Решение по дело С-348/14 Съда на европейския съюз;
- Решение по дело С–110/14 на Съда на европейския съюз;
- Директива 93/13/ЕИО на от 05 Април относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Ако желаете да Ви помогнем по въпроси свързани с неравноправни клаузи по договор или такива заобикалящи закона, както и по въпроси свързани с последиците от такива договори, моля да позвъните на тел. 0893 483 463 или ни пишете на lawyer@ivanchovandpartners.com
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.
Изготвил Адвокат Емил Христов – сътрудник в Адвокатско дружество „Иванчов & Партньори“
