В настоящата статия ще разгледаме въпроса за нищожността на отделните части на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
Какво е нищожност и нейното отношение към отделните части на договора?
Нищожността е вид недействителност на правната сделка и е уредена в чл.26 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. За да бъде една сделка нищожна, то тя трябва да страда от най-тежките пороци, които не позволяват настъпването на желаните от нея правни последици. Тези пороци следва да са от такова естество, че сделката не може да бъде санирана или потвърдена чрез нейното изпълнение. Освен в чл.26 от ЗЗД, съществуват специални правни норми, с които също се уреждат сделки или отделни уговорки от тяхното съдържание като нищожни. Примери за това са чл.38, ал.2, чл.94, чл.113, чл.152, чл.361, ал.2 от ЗЗД и др.
Когато говорим за нищожност на отделни части на договора, визираме една частична недействителност, която се отнася за части от договора. В този случай са налични две хипотези съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Първата хипотеза е налице, когато отделни части от сделката противоречат или заобикалят императивни /задължителни/ правни норми. Добър пример е уговаряне на срок по договор за наем, по-дълъг от определените в чл. 229, ал. 1 и 2 от ЗЗД. В този случай се приема, че договора е сключен за максималния позволен от закона период. Втората хипотеза е налице, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. За да е възможно това, ако недействителността е несъществена по съдържание на сделката или ако са опорочени съществени части на съдържанието, сделката може да се превърне в друга, близка по правни последици.
Приложение на чл.26, ал.4 в гражданското право
На първо място, чл.26, ал.4 ЗЗД ще намери приложение в наследственото и във вещното право. При наличие на множество завещателни разпореждания с вещи, като често, това са недвижими имоти или идеални части от тях, е възможно по отношение някои от вещите да са налице нищожни разпореждания по една или друга причина. Това може да е така, заради естеството на завещаната вещ или правния режим, който следва да бъде определен за нея. Съгласно решение № 855 от 11.12.2010г. по гр.д. № 1497/2009г., Г.К., І Г.О. на Върховния касационен съд, при наличие на противоречие със задължителна правна норма по отношение на една вещ /в случая – земя/, това няма да доведе до пълна нищожност на завещанието. Недействителното разпореждане ще се замени от нормата на закона /чл.38 от Закона за Собствеността/, според която при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици – общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата и други.
На второ място, духът на тази разпоредба намира изражение в чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно ал. 1 на този член, законодателят е обявил всички неравноправни клаузи за нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Съгласно ал.5 на същия член, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. По отношение на тази разпоредба, следва да се отчете и практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални (преди съдебния процес) запитвания, във връзка с транспонираната /или добавената/ в ЗЗП Директива 93/13 относно неравноправни клаузи в потребителските договори. Преценката дали договор, съдържащ неравноправна клауза да се обяви за нищожен в неговата цялост или да се запази действието му, но без неравноправната клауза, следва да се основава на интереса на потребителя, с оглед на защитата на правата, съгласно Директива 93/13. Тук ще е налице хипотезата на чл.26, ал. 4, пр.2 от ЗЗД.
На следващо място, в облигационното право, когато съсобственик ипотекира целия съсобствен имот без съгласието на останалите съсобственици, за идеални части на имота ипотеката ще е нищожна, съгласно чл.167, ал.3 ЗЗД. По отношение съсобственика, учредил ипотеката, следва да се приложи правилото на чл.26, ал.4, предложение последно от ЗЗД и сделката да се приеме за действителна. В този случай е логично да се предположи, че страните пак биха сключили сделката за притежаваните от учредителя на ипотеката идеални части, тъй като обезпечението, макар и по-малко по размер, би дало възможност за принудително изпълнение. /Решение № 147 от 21.06.2019г. По гр.д. № 3400/2018г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/
Приложение на чл.26, ал.4 ЗЗД в търговското право
Търговското право се характеризира с особеното качество на субектите – „търговец“. Търговците са тези физически и юридически лица, които отговарят на условията в чл.1 от Търговския закон. Търговците са професионалисти по занятие и следва да водят делата си с грижата на добър търговец. Спрямо тях действа презумпцията (предположението), казано на по-прост и човешки език, че „знаят какво правят“ и за тях законодателя е предвидил специални правила по Търговския закон. Необходимо е да се подчертае, че общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД запазват своето значение и в търговското право, където липсва специална правна уредба, аргумент от чл.288 от Търговския закон.
Доста често, търговските сделки са неформални, за да се осигури бързина на търговския обмен. В отделни случаи формалността е условие за действителност на сделката, като например – продажба на изплащане, договор за търговско представителство и др. В теорията се приема, че страните по една търговска сделка не могат да уговорят „по-лека форма“ от предвидената. В тези случаи, ако в частта за предмета /стоката или услугата, по повод която се сключва сделката/ формата е спазена, но например, допълнителните условия – за доставка, за плащане и т.н., са били уговорени устно и в нарушение на предписаната форма, то тези уговорки ще бъдат нищожни и ще се приложат повелителните норми на Търговския закон, относно изпълнението. В този случай ще е налице хипотезата на чл. 26, ал. 4, пр.1 от ЗЗД.
Обявяване на нищожността
Обявяването на нищожността може да се осъществи по съдебен ред, като можем да се позовем на това право без ограничение във времето, защото нищожните сделки не пораждат желаните правни последици. Както страните по сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес може да се позове на нея. За прогласяването й, е възможно да се предяви отрицателен установителен иск или да се направи искане във вече образуван процес, чрез инцидентен установителен иск или възражение от ответника. Логично е да се приеме, че даденото или извършеното по една нищожна сделка следва да се възстанови на този, който го е извършил. Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях. Тези клаузи са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 2020г. от 27.04.2022г. ОСГТК на Върховния касационен съд/.
Заключение
Всеки отделен случай следва да бъде от съответния експерт в дадената област, относно това, дали може да се приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД и коя от хипотезите му, тъй като и двете намират приложение във всички отрасли на гражданското право. Позоваването на тях може да се реализира по съдебен ред, пред компетентния български съд. И на последно място, не забравяйте да се допитате до адвокат преди да предприемете каквито и да било действия.
Ако желаете да Ви помогнем при изготвяне на документи за граждански, търговски или други сделки, необходими за извършването на занятието ви, моля да позвъните на тел. 0893 483 463 или ни пишете на lawyer@ivanchovandpartners.com
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.
ИЗТОЧНИЦИ и ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
- “Гражданско право – обща част” второ преработено и допълнено издание, Проф. Мария Павлова, издателство “Софи-Р ”, 2002г.
- Статия “Недействителност на търговските сделки” от Доц. Д-р. Маргарита Бъчварова, – издание на Икономически университет – Варна
- ТР № 1 от 2020г. от 27.04.2022г. ОСГТК, ВКС
- Решение № 147 от 21.06.2019г. по гр.д. № 3400/2018г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
- Решение № 855 от 11.12.2010г. по гр.д. № 1497/2009г., Г.К., І Г.О. на ВКС
Изготвил Адвокат Емил Христов – сътрудник в Адвокатско дружество „Иванчов & Партньори“.
