ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕРАЗУМНО ДЪЛЪГ СРОК НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО И НЕЗАКОННО ПОВДИГНАТО ОБВИНЕНИЕ
Образувано е касационно производство по жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/ относно неимуществените вреди за разликата над 10 000 лв. до 300 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ относно неимуществените вреди за разликата над 45 000 лв.до 600 000 лв.
Ответникът по исковата молба Прокуратура на Република България също е обжалвала решението в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищцата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и в частта, с която е осъден да заплати солидарно с Окръжен съд – Пловдив обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2б ЗОДОВ.
Ответникът по исковата молба Окръжен съд – Пловдив също е обжалвал решението в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 2б ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди солидарно с Прокуратура на РБ.
ЗАЩО ИСКЪТ Е БИЛ ОТХВЪРЛЕН ЧАСТИЧНО ОТ ВЪЗЗИВНИЯ СЪД ?
Въззивният съд е приел, че наказателното производство е продължило необосновано дълго време, като е отчетено, че делото е било от значителна фактическа и правна сложност, което е налагало извършване на множество процесуални действия и събиране на разнородни по вид доказателства, като за тази продължителност са допринесли както органите на досъдебното производство и съда, така и самата обвиняема, особено в съдебната фаза и впоследствие при връщането на делото за допълнително разследване поради невъзможността да бъде намерена на посочения по делото адрес. Независимо от процесуалното поведение на подсъдимата обаче, основната причина за посочената продължителност на производството е поведението на прокуратурата и съда, свързано с допускане на процесуални нарушения, които са можели да бъдат отстранени в досъдебната фаза. Съдът е приел, че в резултат на воденото против …… наказателно производство в неразумно дълъг срок, тя е претърпяла вреди поради създадената несигурност в бъдещето й, неизвестността как ще завърши производството, накърняване на доброто й име в обществото и усложненията в бизнеса й. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид вида и интензитета на тези неимуществени вреди, както и обстоятелството, че репариране на част от вредите е претендирано с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което Прокуратура на РБ и Окръжен съд Пловдив следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лв, като в останалата част до пълния предявен размер от 300 000 лв. искът е отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел за безспорно установено, че на ……. е било повдигнато обвинение в извършване на три тежки умишлени престъпления.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СПРАВЕДЛИВ РАЗМЕР
При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел преживения силен психически и емоционален стрес, уронване на доброто й име в обществото в личен и професионален план, още повече, че тя живеела в сравнително малко населено място, където хората знаят всичко за съседите си, а те се отнасяли негативно към нея и семейството й, невъзможността да упражнява в пълен обем задълженията си по ръководене на две търговски дружества, което довело до намаляване на доходите й и несигурност за бъдещето, поради враждебността на околната среда тя ограничила социалните си контакти, променила обичайния си начин на живот, чувствала се в безизходица, в семейното им жилище постоянно идвали служители да връчват призовки, а по време на периода на задържането й под стража, отслабнала много, била изтощена, неориентирана и без желание за живот, а по време на цялото наказателно производство била силно притеснена за изхода на делото, не знаела как да се държи с децата си, за да ги предпази. Съдът приема, че тъй като наказателното производство срещу нея е продължило повече от 10 години, както и отчитайки факта, че за част от вредите е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, съдът е осъдил ответника – Прокуратура на РБ да заплати обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., като до пълния предявен размер от 600 000 лв. искът е отхвърлен.
Какъв е правният въпрос, заради който ВКС допуска решението на въззивен съд до касационно, последно обжалване?
Когато в едно и също производство са предявени няколко иска с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ /за нарушаване на изискването за разглеждане на делото в разумен срок/ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /незаконно обвинение/, следва ли да се присъди отделно обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване правото на ищеца да бъде решено и разгледано делото в разумен срок, както и отделно обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение, доколкото при последното обезщетение подлежат на преценка и вредите в резултат от продължителността на наказателното производство.
Какво решава Върховния съд ?
Неправилно вредите от водено в неразумен срок наказателно производство и в трите му етапа не е преценено по същество при определяне на обезщетението глобално по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ се поглъща от основанието, на което ищцата следва да получи обезщетение, поради което не следва да се постановява и отделен диспозитив по чл. 2б ЗОДОВ.
За да определи размера на следващото се обезщетение, ВКС съобразява продължителността на наказателното преследване, броя на деянията, по които незаконно е било повдигнато обвинение, вида на деянията /умишлени/, гореизброените причинени вреди, които невъзвратимо са променили професионалната й дейност и начина й на живо, като приема, че сумата 100 000 лв. е справедливия размер, който ще ги репарира.
ВКС отменя решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 45 000 лева до 100 000 лева и е постановил ново, с което уважава за сумата от 55 000 лева /петдесет и пет хиляди лева/.
