НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ПО ВЪПРОСА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА ПРИ НАРУШАВАНЕ НА ПРАВОТО НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА В РАЗУМЕН СРОК, КАКТО И ПРИ ОТКАЗ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
Мнозина са чували за Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, както и за възможността да бъде заведено дело срещу държавата ни за това, че разглеждането на конкретно дело пред съд и/или прокуратура се е проточило неоправдано дълго и по този начин е нарушено правилото, закрепено в чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧ/ и по-точно „Правото на справедлив съдебен процес“. Малка част от гражданите са запознати с цялостната процедура и пътят, който следва да бъде извървян, за да се стигне изобщо до възникване на такава възможност за подаване на жалба пред ЕСПЧ. Всеки гражданин на Република България има правото да се обърне към този наднационален съд, но това не е абсолютна и безусловна възможност. Условието е вътрешноправните средства за защита да бъдат изчерпани. Това означава, че трябва първо да бъде предявен иск пред български съд с твърдение за нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ, като едва след като делото бъде разгледано от всички възможни по българските закони съдебни инстанции и е осуетена възможността да бъде получено в България обезщетение или такова е присъдено, но в несправедлив размер. Едва тогава можете да се обърнете към Европейския съд по правата на човека. Следва да се има предвид, че пред Европейския съд по правата на човека не се допускат всички жалби – същите следва да отговарят на редица изисквания.
ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ
В България промените стават трудно. Специален вътрешноправен ред за получаване на такива обезщетения за нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок от Държавата бе предвиден едва през 2012 г. със създаването на нов чл.2б в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, както и чл.60а от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Преди това исковете се водиха по общия ред, като поради тази причина гражданите трябваше да заплащат огромни такси за водене на дела, тъй като в тези случаи същата се изчислява по общите правила на база материалния интерес /Например ищецът претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., а държавната такса, когато делото се гледа по общия ред е 4% от тази сума, като същата се заплаща при подаването на исковата молба, като без значение е какъв ще бъде резултатът – таксата не се връща/. Това ограничаваше изключително много реализацията на правата на гражданите и най-вече правото им на достъп до съд. Не всеки има финансовата възможност да заплаща огромни държавни такси с риск да бъде отказано присъждането на обезщетение. След въвеждането на цитираните по-горе промени в ЗОДОВ и ЗСВ, на всеки гражданин се даде шанс за търсене на справедливост. Исковете за такива обезщетения вече се разглеждат по специален ред, като държавната такса за водене на това специално производство е проста / 10 лв. за физически лица и 25 лв. за юридически лица – чл.2а от Тарифата на държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс/.
ЗАКОНОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Съществуват обаче две законови ограничения. Според едното, когато се касае за дело, което вече е приключило, тогава е задължително преди да се предяви иск, първо да се отправи заявление чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието за заплащане на обезщетение. Самата процедура е безплатна и приключва в рамките на няколко месеца. Възможностите за краен резултат са две – или да бъде отказано обезщетение, или да бъде определено такова, като лимитът е до 10 000 лева /десет хиляди лева/. Гражданинът естествено също има две възможности – да откаже да подпише споразумението, в случай, че не го удовлетворява предложената сума, или когато му е отказано такова обезщетение, да заведе дело по ЗОДОВ. Разбира се, налице е възможност за приемане на предложената сума, като подпише споразумението. Важно е да се отбележи, че след като бъде подписано такова споразумение, лицето се лишава от възможността да претендира по съдебен ред по-голямо обезщетение. Второто ограничение касае срокът за подаване на такова заявление – 6 /шест/ – месечен от приключване на съответното производство с окончателен акт. Това е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване впоследствие на иск по реда на ЗОДОВ.
РЕАЛИЗАЦИЯ
След направения кратък анализ на правилата и реда за разглеждане на такива дела, които са общи и важат във всеки един случай без оглед качеството на ищеца, ще премина към реализирането на непосредствената цел на настоящата статия.
Следва да запознаване гражданите накратко със съдебната практика по въпроси, касаещи получаването на обезщетения за нарушения на правото за разглеждане на делото в разумен срок. Също така и при отказ за образуване на досъдебно производство на точно определен и специфичен субект в наказателния процес, който често бива пренебрегван – пострадалият от престъпление. Смятаме, че това е необходимо, тъй като в интернет пространството съществува не малък обем от информация и анализи на съдебна практика. Анализите касаят общите случаи на забавени граждански и административни дела, както и на наказателни дела в контекста на привлечени към наказателна отговорност лица, но липсва такава за пострадалите от престъпления.
Един от най-важните въпроси, който е бил разгледан в съдебната практика, се отнася до критериите, по които съдилищата преценяват дали делото е било разгледано в разумен срок, като същият е бил разрешен по следния начин:
„При преценката си за разумността на релевантния период съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на пострадалия и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други производства, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството. Необосновано дългият срок на наказателното производство неизбежно е довел до причиняване на неимуществени вреди под формата на стрес, отчаяние, загуба на доверие в институциите, постоянно емоционално напрежение, усещане за безизходица и безпомощност, несигурност и липса на спокойствие, с оглед съзнанието, че не е направено всичко възможно, за да бъде установена истината за посегателството срещу него“ / В този смисъл е Решение № 5482 от 03.12.2018 г. по гр. д. № 144/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград/.
Вторият важен въпрос, който се поставя при разглеждането на тези дела, е за поведението на пострадалия и причинната връзка между това поведение със забавянето на производството и причинените вреди. Разрешението му е от съществено значение за пострадалите, тъй като в чл.5 от ЗОДОВ изрично е предвидено, че в случаите, когато за увреждането е допринесъл пострадалият, то обезщетението се намалява, а в случаите, когато вредите са причинени изцяло по вина на пострадалия, то обезщетение не се присъжда.
РЕШЕНИЕ НА ОКРЪЖЕН СЪД СЛИВЕН
Така в съдебната практика например са изведени различни хипотези на съпричиняване, респ.хипотези, при които се счита, че липсва съпричиняване от пострадалия. Например в Решение № от 01.03.2018 г. по гр. д. № 275/2017 г. на Окръжен съд – Сливен е прието, че:
„Следва да се отчете, че причина за това неприключило в разумен срок досъдебно производство е и поведението на лицето, което е подало жалба до полицията на 21.01.2013 г. за констатирана кражба в неговия имот на 27.05.2012г, т.е. 8 -месеца по-късно. Самият той в подадената от него жалба до началника на РПУ твърди, че пристигнал в имота на 27.05.2012 г. и установил, че е извършена поредната кражба. След като узнал за тази кражба на 27.05.2012г., е необяснимо защо е подал жалба в полицията 8 месеца по-късно. С това забавено сезиране на полицията е допринесъл за забавяне на разследването по досъдебното производство и е обстоятелство по чл. 5 ЗОДОВ, което намалява отговорността на прокуратурата“.
РЕШЕНИЕ НА ВКС
В Решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС е посочено какво не се приема за съпричиняване:
„Добросъвестното упражняване на процесуални права, което ищецът – лично или чрез процесуалния си представител, е предприел в своя защита, дори когато то е било неадекватно и безрезултатно, и обективно е довело до забавяне на производството (но не е целяло това забавяне, именно поради което е добросъвестно), не води до съпричиняване на вредоносния резултат – до виновно допринасяне за настъпването на увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ“. /
АБДУ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
Не са редки случаите, в които пострадалото лице е подало сигнал до прокуратурата за извършено престъпление, но получава отказ за образуване на досъдебно производство. Този отказ не се обжалва пред съд, а се контролира само от по-горестоящ прокурор. Въпреки че постановеният отказ може да е неоправдан и самоволен и по съществото си да представлява отказ от правосъдие, освен че не може да се обжалва пред съд, то и в ЗОДОВ не е предвиден състав за търсене на отговорност от Държавата. В този случай е възможно директно пред Европейския съд по правата на човека да бъде подадена жалба за нарушаване на правото на достъп до съд и справедлив процес. България към настоящия момент е осъждана нееднократно именно за това, че не е предвидила ефективни средства за защита в тези случаи, като интересен казус по този въпрос представлява делото, заведено от Абду срещу България пред ЕСПЧОС по Жалба № 26827/08. С решението си съдът е приел следното:
„Правителството твърди, че жалбоподателят не е използвал всички вътрешноправни средства за защита, с които е разполагал. Според Правителството, заинтересованото лице е можело да започне наказателно преследване по тъжба на пострадалия за причиняване на лека телесна повреда. То е можело също да подаде иск за непозволено увреждане съобразно нормите за гражданската отговорност. Колкото до възможността да се подаде иск за обезщетение срещу отговорните лица, Съдът отбелязва, че един такъв иск, който може да доведе до изплащане на обезщетение, но не и до преследване на отговорните лица, не би удовлетворил процесуалните задължения на държавата Следователно при обстоятелствата в настоящия случай правните възможности, посочени от Правителството, не могат да бъдат възприети като удовлетворяващи процесуалните задължения на държавата и възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, повдигнато от Правителството, трябва да бъде отхвърлено“.
Ако искате да помогнем и на Вас да решите правни въпроси свързани с тази тема, свържете се с нас на тел. +359 893 483 463 или ни пишете на laweyr@ivanchovandpartners.com.
