В настоящата статия ще разгледаме процедурата/производството по смяната на име на физическите лица, какви са предпоставките за промяната и последиците от нея.

Какво представлява името?

Името представлява словесно обозначение на физическото лице, като служи за неговата индивидуализация и идентификация в обществото, както и се явява връзка с предците. В Република България е прието да имаме по 3 имена – собствено, бащино и фамилно.

Собственото име е това име, което ни се дава след раждането от родителите, а в някой случаи – от длъжностното лице по гражданското състояние.

Бащиното име се образува от името на бащата, включвайки окончанията -ев/ева, -ски/-ска или -ов/ова и има за цел да покаже произхода по баща на дадено лице. Изключение от това правило е налице, когато бащата е неизвестен, тогава съгласно чл.15, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, се приема собственото име на майката /в този смисъл е Решение №282 от 19.12.2014г. по ГР. Д. №3346/2014г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС/.

Фамилното име е част от пълното име на всеки човек, като винаги присъстват окончанията, както при бащиното име. То има за цел да свърже отделния човек с рода. На територията на нашата страна децата обикновено приемат фамилното име на баща си.

Предпоставки за промяна

Промяната на името е уредено като потестативно /или преобразуващо/ право, което се упражнява по усмотрение на неговия титуляр. Определя се за потестативно, защото чрез упражняването му се внасят промени, а в настоящия случай, само в правната сфера на титуляря му. Предпоставките за промяна на името са уредени в чл.19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и гласи “Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това”.

От изброените хипотези за промяна на името, единствено “важни обстоятелства” се явява неконкретизирана. Това е така, защото законодателят не може да изброи всички възможни “важни обстоятелства” и затова е предоставена възможност на съда, във всеки конкретен случай да извърши своя преценка.

Примери за това са: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, както и носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна /Решение №507 от 22.10.2010г. по ГР. Д. № 227/2010г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС/; Субективното желание на дадено лице да носи определено име, когато това е свързано с етнически или религиозни съображения /Решение№19 от 08.02.2012г. по ГР. Д. №486/2011г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС/; Пропуск от страна на длъжностното лице при вписване на имената /Решение №30 от 01.03.2021г. по ГР. Д. №1165/2020г. на Районен съд – Провадия/; и редица други.

Следва да се отбележи, че влошени отношения между възходящи и низходящи не са “важно обстоятелство”, което да позволи смяна на името /Решение №472 от 29.05.2009г. по ГР. Д. №1266/2008г., Г.К., І Г.О. на ВКС/.

В практиката, по собствено желание е по-лесно да се промени собственото име, отколкото бащиното и фамилното. Аргумент за това е чл.9 от ЗГР, тъй като законът определя по императивен начин формирането на името на българските граждани, зачитайки българската традиция и обичай /Решение №138 от 19.03.2009г. по ГР. Д. №6115/2007г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС/.

Производство по промяна на името

Производството е охранително и се провежда по реда на чл.530-541 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. То започва с молба на лицето искащо да смени името си. Тя се подава до районния съд по постоянен адрес на молителя, като към нея се прилагат доказателства, но съдът също може по своя инициатива да събира такива, аргумент чл.533 от ГПК. Молителят следва да докаже едно от обстоятелствата, както и че не иска промяната с цел да избегне наказателно преследване, изтърпяване на наложено наказание или друга неправомерна цел. Уважената молба не подлежи на обжалване от страна на молителя. Тъй като в това производство няма спор и отсрещна страна/ответник, разноските се поемат от молителя. С решение, което уважава молбата, съдът изпраща препис от решението на длъжностното лице по гражданското състояние, за да се отразят промените.

Особени случаи на промяната на име

В чл.19а от Закона за гражданската регистрация е предвидена възможност за лицата, чиито имена са били променени насилствено, да поискат да им бъдат възстановени предишните. Тази промяна се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му.

Чл.14, ал.2 от ЗГР препраща към Семейния кодекс /СК/ по отношение промяната на имената при встъпване в брак. Съгласно Семейния кодекс, при встъпване на брак единия от съпрузите може да приеме фамилното име на другия съпруг и с прекратяването на брака чрез развод или унищожаване на брака, да си върне името преди сключването му.

Според чл.14, ал.4 от ЗГР, лице, което е известно с определен псевдоним по решение на съда може да го добави към името си.

При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят спрямо имената на осиновителя, за което се съставя нов акт за раждане. При непълното осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по желание на осиновителите, а при навършена 14-годишна възраст на осиновения, се иска и неговото съгласие по аргумент от чл.18, ал.3 от ЗГР. При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му, но със съгласието на осиновителя или по важни причини, съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

Заключение:

Промяната на името е една възможност, чрез която едно лице може да придобие възможността, да се самоопределя, както спрямо рода, така и спрямо етнически и религиозни обичаи. Освен това, се явява и възможност да избегне осмиване или опозоряване пред обществото или когато смяната да името се налага от други важни обстоятелства.

Ако желаете да Ви консултираме във връзка с промяна на имена или да ви помогнем в процеса по промяна на имена, моля да позвъните на тел. 0893 483 463 или ни пишете на lawyer@ivanchovandpartners.com

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.

ИЗТОЧНИЦИ и ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Решение №282 от 19.12.2014г. по ГР. Д. №3346/2014г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС
  2. Решение №507 от 22.10.2010г. по ГР. Д. № 227/2010г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС
  3. Решение№19 от 08.02.2012г. по ГР. Д. №486/2011г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС
  4. Решение №30 от 01.03.2021г. по ГР. Д. №1165/2020г. на Районен съд – Провадия
  5. Решение №472 от 29.05.2009г. по ГР. Д. №1266/2008г., Г.К., І Г.О. на ВКС
  6. Решение №138 от 19.03.2009г. по ГР. Д. №6115/2007г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *