Същност на развода
Разпоредбата на чл.44, т.3 от Семейния кодекс /СК/ посочва развода като едно от трите основания за прекратяване на брака. Той представлява юридическо разкъсване на брачната връзка, въз основа на съдебно решение при наличие на двама живи партньори и поради причини, възникнали след момента на нейното учредяване. По нашето действащо право има два вида развод – развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.
Прекратяването на брака чрез развод трябва да се различава от останалите способи за прекратяване на брака. Това са:
- Смърт на единия съпруг – разликата се състой в начина на прекратяване. При развода, това става с постановяването на съдебното решение при двама живи съпрузи, а при смърт на единия съпруг, това става по силата на закона. /чл.44, т.1 СК/
- Унищожаване на брака – и в двата случая имаме съдебно решение, чийто диспозитив съдържа решение относно прекратяване на брака. При развода правото на иск принадлежи на всеки от съпрузите, докато при унищожаване право на иск има засегнатия съпруг, а в определени случаи – прокурора и съпруга на двубрачния от по-рано сключения брак. Освен това, при унищожаването причините за това трябва да са съществували към момента на учредяване на брака, а при развода същите възникват след учредяване на брака. /чл. 44, т.2 от Семейния кодекс/.
Развод по взаимно съгласие
Първата форма на развод, която ще разгледаме е развод по взаимно съгласие. Този вид развод е и по-бързата форма, тъй като е нужно съгласието на двамата съпрузи за разтрогване на брака, което трябва да бъде сериозно и непоколебимо.
За упражняването на това право, съпрузите подават молба до съда с основание чл. 50 от СК, с искане до съда да бъде постановено решение за развод. Съпрузите трябва да постигнат споразумение по чл. 51 СК, относно последиците от прекратяването на брака, което се прилага към молбата. Целта на споразумението е по договорен път да бъдат уредени всички последици от развода, както в отношенията между родители и деца, така и в отношенията между съпрузите. В брачния процес съдът има задължението да провери, дали споразумението на съпрузите урежда всички предвидени в закона въпроси и следи за интересите на децата. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, законът задължава съдът да даде срок за изправяне на недостатъците. Неизпълнението на указанията има за последица отхвърляне на молбата за развод по взаимно съгласие /Тълкувателно решение №3 от 29.11.2018г. по Тълк. Д. № 3/2015г., ОСГК на ВКС/.
Съдебното производството се развива по реда на чл.330 от ГПК и за да не бъде прекратено производството от съда е необходимо съпрузите да се явят лично в съдебното заседание. Ако в рамките на процеса, единия или двамата съпрузи заявят, че вече не са съгласни да се разведат, съдът прекратява делото. Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Следва да отбележим, че някой съдебни състави по време на пандемията от COVID 19, допускаха и разводи с видеоконферентна връзка, поради извънредното положение. Също така, кантората е имала случай, при който съда допусна развод без присъствието на съпругата, поради нейното обичайно пребиваване на територията на САЩ. За целта беше изготвено изрично пълномощно в полза на адвоката, който се разписа на Споразумението вместо съпругата, но това като цяло са необичайни хипотези.
Развод по исков ред
Според чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. При този вид развод няма съгласие на страните. Делото се води по исков ред и съпругът-ищец следва да докаже, че другия съпруг е предизвикал дълбоко и непоправимо разстройство на брака. По своята правна същност правото на развод е потестативно /или преобразуващо/ право. Това е така, защото чрез упражняването му единия съпруг едностранно внася промени в правната сфера на другия съпруг.
Непоправимо според Върховния съд е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите /Постановление на пленума на Върховния съд – ППВС №10 от 03.11.1971г./. Това състояние на брачната връзка трябва да бъде установено от съда като той направи правна преценка, дали и в каква степен всеки от изтъкнатите от страните конкретни житейски факти от съпружеския живот /побоя, изневярата, фактическата раздяла, системния психически или физически тормоз/, послужили като основание за предявения иск за развод, е причинил твърдяното разстройство на брака. Това разстройство е обективно състояние, което не трябва да се бърка със субективния въпрос за вината.
Брачната вина е субективното психическо отношение на съпруга към неизпълнението на собствените му брачни задължения и към дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съдът се произнася по въпроса за вината, ако това е поискано от някой от съпрузите, аргумент от чл.49, ал.3 от СК /и т.5 на ППВС №10 от 03.11.1971г/. Възможно е съда да постанови, че и двамата съпрузи имат вина за разстройството на брака /в този смисъл Решение №44 от 26.03.2015г. по гр.д. № 3828/2014г., Г.К., ІІІ Г.О. на Върховния касационен съд/.
Чл.49, ал.4 от СК предвижда възможност при всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода. На практика това споразумение е същото като това при развода по взаимно съгласие.
Особености на развода
По брачни искове на непълнолетни и ограничено запретени съпрузи, те предявяват и отговарят по брачни искове без попечителско съдействие. Съображението за това особено правило се основава на строго личния характер на на брачните искове. По същата причина, ако пълномощник предявява иск за развод, той трябва да се снабди с изрично пълномощно.
Кръга от лица, които могат да предявят и отговарят по иск за развод е изключително ограничен. Ищец и ответник могат да бъдат единствено двамата съпрузи. В т.1 от мотивите на Постановление на пленума на Върховния съд ППВС №5/77г. от 15.03.1978г. По някои въпроси, във връзка с прекратяване на брака с развод, Върховния съд е дал задължителни указания в смисъл, че не е допустимо по брачни дела за развод да участват прокурор или трети лица. От това следва, че не могат да бъдат страна в производството и децата ненавършили пълнолетие, дори ако бъдат разпитвани по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето.
Заедно с иска за развод се предявяват и редица други искове свързани със смяната на имената, упражняването на родителските права, издръжката и режим на лични отношения, както и въпроса за ползването на семейното жилище. Към тези искове могат да бъдат поискани и привременни мерки – издръжка на деца, ползване на семейното жилище, както и ползване на придобито по време на брака имущество.
Производството по иска за развод поради разстройство на брака е уредено като едно особено исково /спорно, състезателно/ производство. Искът за развод е подсъден на Районния съд съобразно общата подсъдност по чл. 103 ГПК. Искът се предявява пред районния съд, в чийто район се намира постоянният адрес на ответника /т.нар. Обща местна подсъдност по чл. 105 ГПК/.
Специфично основание за спиране на делото по брачни искове е бременността на съпругата, респективно раждането на детето от нея. За това обаче съпругата трябва да направи изрично искане за спиране. На основание чл.320 от ГПК производството се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.
Едно нововъведение, което ще се прилага от 01.07.2024г. е, че съда може да задължи страните да участват в процедура по медиация. Съпрузите ще са длъжни да участват в първа среща в процедура по медиация, след като извърши преценка на всички обстоятелства по чл. 140а, ал.3 и ал.4 от Гражданския процесуален кодекс. Участието в процедура по медиация ще е само веднъж в производство, което отнема не повече от 2 месеца.
Последици от развода
На първо място, ако е приложимо, се уреждат правата на двамата съпрузи по отношение на упражняване на родителските права. Това включва въпроси свързани с обстоятелствата кой родител ще упражнява правата, къде ще бъдат отглеждани децата, режим на лични контакти с другия родител, размер на детската издръжка и други. Следва да отбележим, че минималните издръжка за едно в момента е 1/4 от минималната работна заплата за страната.
След развода брачните партньори престават да носят правното качество “съпруг”. Отпадат правата свързвани в това правно качество като: давност между съпрузи не тече съгл. 115, б “б”, но от прекратяването на брака такава може да тече; Специалното правоомощие за процесуално представителство по чл.32, ал.2 ГПК; Възможността за отказ от свидетелстване, освен ако след развода бившите съпрузи живеят във фактическо съжителство и се позоват на това основание; След прекратяване на брака съпругът сменил името си, може да възвърне предбрачното от преди сключване на брака и други права;
На следващо място, настъпват определени имуществени последици от развода: Съпрузите спират и да бъдат наследници един на друг по закон. Техните общи деца обаче могат да ги наследяват дори и след прекратяване на брака. Отпадат всички ползи, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди развода или унищожаването на брака. Например завещателните разпореждания, правото на застрахователно обезщетение, ако е записано, че то се изплаща на съпруга на застрахованото лице. Отпада също законната солидарност за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството. Съдът може да предостави на единия съпруг ползване на семейното жилище съгласно чл.56 и чл.57 от СК. Семейно е онова жилище, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца /в този смисъл ППВС №12 от 28.11.1971г./
Възможно е съпрузите, при сключване на брака да са избрали законов режим на разделност, което на човешки ези означава, моето си мое, твоето си твое, но и двамата дължим обща грижа за дома, бита, децата и др.
Подчертаваме, че в Република България са налични три брачни режима, а именно:
- Семейната имуществена общност (СИО) – всичко по придобито по време на брака е общо, с изключение на правата придобити по наследство или дарение, аргумент чл.22 от СК. Тук е възможна хипотеза за по-голям принос за дадена вещ, било то движима или недвижима, но това следва да бъде доказано в производството по развода.
- Законов режим на разделност, което на човешки ези означава, моето си мое, твоето си твое, но и двамата дължим обща грижа за дома, бита, децата и др.
- Договор режим, който по същността е гъвкава възможност за уреждане на имуществените отношения между съпрузите.
Обобщение
Разводът по взаимно съгласие е по-бързия и по-евтин начин за прекратяване на брака, при който съпрузите могат по-лесно да решат последиците от прекратяването. Той е пълна противоположност на развода по исков ред, който е значително по-бавен, по-скъп и по-сложен процедурно. Професионалистите в Адвокатско дружество „Иванчов & Партньори“, биха могли да Ви помогнат с всички брачни семейни процедури и при нужда и необходимост не се колебайте да ни потърсите.
Ако желаете да Ви помогнем по въпроси, свързани със сключване или прекратяване на брак, както и по въпросите свързани с уреждане на последиците от него, моля да позвъните на тел. 0893 483 463 или ни пишете на lawyer@ivanchovandpartners.com
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.
ИЗТОЧНИЦИ и ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
- “Семейно право”, разширен лекционен курс по новия семеен кодекс, Проф. Д-р Екатерина Матеева, ВСУ “Черноризец Храбър”, 2010г.
- Тълкувателно решение №3 от 29.11.2018г. по Тълк. Д. № 3/2015г., ОСГК на ВКС
- ППВС №10 от 03.11.1971г. по гр. Д. № 5/1971 Г.
- Решение №44 от 26.03.2015г. по Гр. Д. № 3828/2014г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС
- ППВС №5/77г. От 15.03.1978г
- ППВС №12 от 28.11.1971г.
Изготвил Адвокат Емил Христов – сътрудник в Адвокатско дружество „Иванчов & Партньори“
