Общо имущество по време на брак – някои специфични моменти

Съгласно разпоредбите на настоящия Семеен кодекс /в сила от 2009 г./ са уредени три режима на имуществени отношения по време на брака  – режим разделност /всеки самостоятелно придобива право на собственост и други вещни права/, договорен режим /изрично съпрузите уреждат своите отношения по повод имуществото, което ще придобиват/ и режимът на семейна имуществена общност – СИО /когато не е избран някой друг се прилага автоматично/. По силата на този режим на общност всички вещни права, придобити по време на брака от съпрузите в резултат от съвместен принос, принадлежат общо и на двамата съпрузи. Всички права, придобити преди брака и тези, придобити по време на брака, но по дарение или наследяване са лични на съпруга. Когато е продадено лично имущество и парите са вложени в придобиване на имот, съпругът може да предяви иск за т.нар. ”трансформация” на лично имущество и да иска да се признае за едноличен собственик на имота поради липса на принос от другия съпруг, тъй като вложените средства са от продажба на лично имущество. В настоящата статия ще разгледаме по-специфични хипотези, които са били разглеждани от Върховния касационен съд.

Недвижим имот, заплатен по време на брака от съпруг със средства, изтеглени от паричен влог

Според практиката на ВКС паричните влогове при действието на Семейния кодекс от 2009 г. са лична собственост на съпруга, който е негов титуляр. Но когато се закупуват вещни права с тези средства действа предположението за общността на двамата съпрузи. Съпругът, който е открил паричния влог, трябва да докаже, че сумите по него са или в резултат от продажба на лично имущество /например имот по дарение от родител или наследен/, или че средствата имат някакъв друг извънсемеен характер, който изключва приноса и на другия съпруг. Това, че банковата сметка е негова не означава, че имотът, който се купува, автоматично се превръща в негова лична собственост, поради което във всички случаи трябва да се докаже произхода на тези средства.

Плащане на цена за придобиване на имот посредством ипотечен кредит

Според разрешенията на Върховния касационен съд, когато е теглен ипотечен кредит по време на брака, то закупеното жилище става общо на двамата съпрузи независимо кой от тях заплаща или е изплатил предоставената заемна сума, тъй като е важен моментът за възникване на съпружеска имуществена общност, а това е юридичекото придобиване на правото на собственост. Това, че само единият от съпрузите е заплащал вноските по кредита не води до това, че имотът става негова лична собственост. В такава хипотеза възникват облигационни отношения, тъй като заемът е бил изтеглен за задоволяване нуждите на семейството, като по силата на закона съпрузите са солидарни длъжници за поетото задължение. Имотът остава съпружеска имуществена общност, като съпругът, който е плащал повече или е изплатил сам цялото задължение по договора за кредит може да предяви иск срещу другия съпруг. Предметът на делото ще бъде за неоснователно обогатяване, като се желае изравняването и коригиране участието и другият съпруг да заплати неговата припадаща му се част от солидарното задължение. Ако през времето, когато е теглен кредит от единия съпруг и е закупен имот по време на фактическа раздяла, когато са прекъснати всякакви икономически и духовни връзки между тях, то съпругът който се е задължил може, да предяви иск и да докаже това, като поиска изключване на имота от общността и признаване негова изключителна собственост, поради липса на всякакъв принос на другия съпруг.

Закупуване на имот чрез кредит преди брака

Когато сте изтеглили кредит преди да сключите брак, то съгласно съдебната практика жилището е изцяло Ваше предбрачно имущество и другият съпруг не може да претендира части от него дори и да Ви е помагал с изплащането на вноските. Но ако е внасял суми по кредита, то той може да Ви осъди да му възстановите заплатената част, тъй като е налице неоснователно обогатяване.

Закупуване на имот чрез средства, дарени от родителите на единия съпруг

Според преобладаващата съдебна практика когато е дадена по дарение сума на единия съпруг от неговите родители по договор, сключен помежду им, но без участието на другия съпруг следва да се счита дарена лично на него, а не на двамата съпрузи. Съпругът, който твърди, че сумата е била дарена на семейството, следва да докаже този факт. Когато и двамата са страни по договора за дарение се счита, че придобития имот е обща собственост.

Възможно ли е да се иска признаване на лично имушество от единия съпруг, поради трансформация на лични средства, когато като страни по договора за продажба изрично са посочени и двамата съпрузи?

Според практиката на ВКС, когато е сключен договор за покупко-продажба на имот по време на брака и двамата съпрузи са посочени като страни по сделката, няма пречка последствие единият от тях да претендира, че имотът е бил закупен с негово лично имущество и приносът на другия следва да се изключи. Това е така, тъй като критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителен установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата.

Проблемът с паричните влогове на съпрузите

При действието на стария Семеен кодекс /1985 г/ паричните влогове, открити по време на брака по силата на закона се считаха за съпружеска имуществена общност. През 2009 г., когато влезе в сила новия Семеен кодекс, това отпадна, като понастоящем влоговете се считат за лична собственост на съпруга, който е негов титуляр. Според съдебната практика, когато паричните суми по влога са изтеглени преди 2009 г. от единия съпруг и са изразходени не за задоволяване на семейни нужди, то другият съпруг има правото да претендира половината от тях, тъй като са съпружеска имуществена общност. Какво се случва обаче, ако влогът е открит преди 2009 г., но сумите са изтеглени след 2009 г.? По силата на преходните разпоредби новият Семеен кодекс се прилага и за заварените отношения, т.е. такива, които все още не са уредени. Ето защо след влизане в сила на новия Семеен кодекс паричните влогове стават лична собственост на съпруга, който е титуляр, макар и да са били придобити като съпружеска общност преди 2009 г. Другият съпруг не може да претендира половината от тях на основание, че са общи и на двамата, но може да предяви осъдителен иск за заплащане на част от тези пари, като докаже, че е допринесъл за набирането на сметката.

Ако желаете да помогнем и на Вас да решите правни въпроси свързани с тази тема, свържете се с нас на тел. +359 893 483 463 или ни пишете на laweyr@ivanchovandpartners.com.