Не са редки случаите, при които договори се сключват между роднини или приятели, като много често страните изповядват сделката чисто формално, за да бъде спазен законът, като същевременно в техните вътрешни отношения действат други неписани клаузи. Така например се сключват сделки за продажба на МПС, гаражи и пр., като поради близкото познанство /приятелство между страните, те се разбират цената да бъде изплатена след сключване на договора или с друга цел се посочва по-ниска цена от тази, която действително е уговорена. В част от случаите страните уреждат отношенията си така, както са се разбрали в действителност и няма никакъв повод за притеснение или необходимост от юридическа помощ, но не е рядкост хипотезата именно да се развалят близките взаимоотношения между гражданите, именно поради неплащане на цената или част от нея, или нежелание да се възстанови положението и да се върне собствеността върху вещта, когато сделката е била с друга цел.
Хипотезата е следната – страните уговарят устно помежду си по-висока цена, но в писмения договор е вписана по-ниска, като впоследствие купувачът отказва да заплати разликата до действително уговорения размер. Тук има елемент на фиктивност относно уговорената цена и тази, която действително е посочена като целта е възможно да бъде различна. Според съдебната практика няма пречка, ако купувачът откаже да заплати разликата до действително уговорената цена, да бъде предявен иск за прогласяване недействителността и симулативността на договора в тази част и да се иска заплащане на пълния размер. Най-сигурният начин да бъде разкрита симулативността на сделката и продавачът да може да осъди купувача за разликата от вписаната и действително уговорената между страните цена, е да бъде изготвено т.нар. „обратно писмо”, като няма значение дали този документ ще бъде съставен и подписан преди, по време или след сключването на договора.
Това по своята същност е документ, в който страните заявяват изрично какви са действителните уговорки помежду им, които обаче остават скрити за третите лица Този документ следва да носи подписите на страните и не е необходимо да се заверява пред нотариус. В този случай, ако купувачът откаже да заплати разликата до пълната стойност, то за продавача не остава нищо друго освен да предяви иск. Искът е за нищожност, недействителност, симулативност, но само частично – спрямо клаузата по договора, в която е записана продажната цена, като се иска от съда да приложи в отношенията между страните правилата на другото, скрито от външния свят съглашение и да осъди купувача да заплати остатъка до реално уговорения размер на цената. За да се развият напълно благоприятно събитията, то е достатъчно да се представи това обратно писмо, носещо подписа на страните и така без никакви други доказателства ще бъде разкрита фиктивността на договорената клауза за цената и купувачът ще бъде осъден да заплати разликата.
Когато обаче такова „обратно писмо” не е било изготвено и подписано, то в този случай въпроса се усложнява. Това е така, тъй като съгласно процесуалния закон са забранени свидетелски показания за оспорване на съдържанието на частен подписан документ, какъвто е и договорът за продажба. Все пак има опция в закона такива да бъдат допуснати, но само в случай, че продавачът представи друг документ, който изхожда от купувача и от който може да се направи някакво предположение, че е възможно уговорената клауза за цената по договора да не е действителната. За такъв документ се счита според съдебната практика и „обратното писмо”, в което обаче вместо изявленията на двете страни, се съдържа волеизявлението и подписа само на купувача, който изрично е декларирал, че действителната цена е друга. В този случай след представянето на писмото пред съда, тъй като продавачът не се е подписал върху него и липсва неговото изявление, то няма как същото да е достатъчно за уважаване на иска, но служи като основание да се преодолее забраната и да се допуснат свидетели, с които да се докаже, че уговорката за продажна цена е фиктивна.
Втората хипотеза, която ще разгледаме е, когато страните са искали да се породи действието на договора точно така, както е посочено в него, уговорката е устна цената да се плати в някакъв срок след подписването, но в самия договор е изписано изрично, най-често с дребен шрифт, че „цената е изцяло заплатена в брой при подписването на договора”. Обикновено лицата не обръщат внимание на това, което е записано и недочитат докрай всички клаузи, защото смятат, че вече са се разбрали устно, или друго лице ги успокоява като им казва „няма проблем, това е формалност, винаги присъства такава клауза в договорите”. Дали обаче наистина е така? Дали е формалност, или може да изиграе много лоша шега недоглеждането на договора и най-вече, когато сумата не е платена в действителност ? След подписването на такъв договор продавачът обикновено очаква да му се заплати цената в уговорения срок и у него не се поражда никакво съмнение или притеснение – нали са познати/приятели/роднини с купувача ! Не е рядкост отношенията да не се развият по план и купувачът да отлага изпълнението на задължението дотолкова, че продавачът да реши да заведе дело срещу него, с риск си разваляне на отношенията.
Според съдебната практика, договорът в тази част, където изрично е прието, че цената е изплатена в брой при подписване на договора, има характера на разписка. Това важи обаче само в случай, че цената е до 10 000 лева, тъй като при цена над 10 000 лева е налице задължитело изискване плащането да бъде извършено само по банков път. Свидетелски показания за доказване, че сумата не е платена в тези случаи, са недопустими. Съществуват обаче различни хипотези и понякога не всичко е изгубено – има случаи от съдебната практика, при които такива искове се уважават, но в зависимост от други факти, които са конкретни за дадения случай. Ето защо е необходимо да се направи цялостна проверка по случая и да се прецени дали има и други моменти, факти, доказателства, които могат да доведат до успешно приключване на делото.
Ако желаете да помогнем и на Вас да решите правни въпроси свързани с темата, свържете се с нас на тел. +359 893 483 463 или ни пишете на laweyr@ivanchovandpartners.com.
Автор: Адвокат Яна Борисова