КАК ДА СЕ ЗАЩИТИТЕ ОТ НЕПРАВОМЕРНО ИЗПОЛЗВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ТЪРГОВСКА ТАЙНА
В настоящата статия ще разгледаме въпроса за това какво е информация, представляваща търговска тайна и как може да се защити един търговец от неправомерното й използване извън дейността на дружеството и още по-лошо – в дейността на друго дружество със сходна/конкурентна дейност.
Какво е „търговска/фирмена тайна”?
Легално определение на това понятие се съдържа в §1, т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията. „Производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Това определение е твърдено лаконично, като по-подробно обяснение вече се съдържа в новия Закон за защита на търговската тайна /обн. На 05.04.2019 г./, приет с цел изпълнение на задължението за транспониране на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2016г.). Съгласно този закон Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:
– представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
– има търговска стойност, поради тайния си характер;
– по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.
Придобиване, използване и разпространение на търговска тайна
За да е налице незаконно придобиване, то достъпът до информацията трябва да е бил осъществен без съгласието на съответния притежател или чрез нерегламентиран достъп в система, копиране на документи, вкл. и електронни такива, вещи и др. Когато говорим за другите две деяния – неправомерно използване и разпространение, то нещата стоят по друг начин, тъй като тук лицата /най-често представители, служители, работници и др., намиращи се в отношения с работодателя/ са получили, във връзка с дейността си достъп до такава поверителна, търговска информация, които обаче се възползват от разрешения им достъп /в система, документи база данни и др./ и извличат такава фирмена информация с цел да бъде използвана и/или разпространена.
Достатъчно ли е подписването на декларация за поверителност към трудов/граждански договор, договор за управление/прокура и др.?
За съжаление отговорът е отрицателен – не е достатъчно подписването само на декларация за поверителност и конфиденциалност, за да се приеме, че е осъществено изискването на закона да бъдат предприети мерки от търговеца за запазване на търговската му информация в тайна. Практиката на Комисия за защита на конкуренцията и на съдилищата са изцяло в насока, че е необходимо да бъдат извършени от страна на ощетения търговец предварително поредица от действия, свързани с опазването на собствената търговска или производствена тайна. Това включва предварително да се определят конкретните факти, данни, решения, информация, които са свързани с дейността на търговеца и чието запазване е в негов интерес /чрез решение на орган, заповед на управителен съвет, приемане на вътрешни правила и т.н./ На второ място, трябва да се определят лицата, които имат достъп до тази информация и същите да бъдат запознати със задължението им да я опазят.
В обобщение казано търговецът трябва не само да определи какво той счита за търговска тайна в дейността си, но и да доведе до знанието на служителите или работниците актът, с който се определя коя информация е поверителна и се забранява използването й. Ето защо подписът върху една декларация, която общо сочи, че служителят се задължава и приема да не разпространява информация във връзка с дейността на търговеца и да бъде конфинденциален, е крайно недостатъчна и Комисията за защита на конкуренцията приема подобен род декларации за една формалност, която не може да ползва търговеца при един евентуален спор за такова неправомерно изнасяне на данни от предприятието му.Още, приема се, че сам търговецът не е взел необходимите мерки да ограничи използването на вътрешна информация, която е навредила на дейността му.
Търсене на отговорност пред Комисия за защита на конкуренцията
Първият вид отговорност е предвидена в Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и се реализира в производство пред Комисия за защита на конкуренцията. Съгласно чл.37 от ЗЗК – „забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика, както и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана“. Тази отговорност се реализира спрямо друг търговец, който в дейността си използва информация, представляваща търговска тайна, неправомерно придобита, използвана или разпространена от друго дружество, което е със същата или сходна дейност. Ако установи нарушение, КЗК налага имуществена санкция и постановява преустановяване на нарушението. Няма право обаче да присъжда обезщетение на увредения търговец. Интересен момент е, че е предвидена и компетентност на КЗК да глоби физическото лице, което е спомогнало за неправомерното придобиване, използване и разпространение на фирмената тайна на дружеството, в което е работил или управлявал.
Търсене на отговорност по Закона за защита на търговската тайна
Закона за защита на търговската тайна е иновативен за българския пазар. Той урежда условията и реда за защита от неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, като тази защита се осъществява по съдебен път в производство по граждански дела. Идеята на този закон е да се даде възможност на търговци директно да предявяват искове пред граждански съд срещу лица, неправомерно използвали или разпространили търговска тайна, с което са нанесли вреди в дейността на дружеството. Новото в случая е това, че търговецът може сам да избира каква защита да му бъде предоставена от съда – преустановяване на нарушението, присъждане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели, унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца, за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.
Обезщетение за неправомерно използване и разпространение на търговска тайна
Ако съдът постанови заплащане на обезщетение, то нарушителят – търговец е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Важно е да се отбележи, че обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.
Що се отнася до служителите и работниците -те носят имуществена отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено, а ако е умишлено – в пълен размер.
Обобщение
Когато говорим за изначално неправомерно узнаване и придобиване на информация от друг търговец нещата са по-опростени. Това е вътрешна ваша информация и друг търговец няма правото да я използва в своята дейност, тъй като това се приема за недобросъвестна, нелоялна търговска практика. Когато обаче говорим за по-често срещаната хипотеза – работник или служител с разрешен достъп до тази информация, то за да се избегне неправомерно използване извън дейността на търговеца на тази информация, или евентуално да се ангажира отговорността за нарушение, то не е достатъчно търговецът да е включил клаузи в съответния договор, в който е записано, че служителят се задължава да не разпространява информация, представляваща търговска тайна. Дори да приложите и декларация за поверителност към договора, то отново не е достатъчно, за да ангажирате отговорността на съответния нарушител. Необходима е система от правила и то предварително зададени, за да може да се приеме, че сте взели всички необходими мерки да защитите дружеството си и всички служители, които постъпват на работа, да са наясно с това какво следва и какво не да разпространяват като вътрешна информация.
Ако желаете да Ви помогнем при разработването на вътрешни правила и други документи, необходими да ограничите неправомерното използване и разпространение на търговска тайна моля да позвъните на тел. 0893 483 463 или ни пишете на lawyer@ivanchovandpartners.com
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.
