Много често в договора за банков кредит е уговорена клауза която гласи, че Банката има право по време на действие на договора, едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай, че определения EURIBOR достигне нива по-високи от посочените в договора и да уведоми за това кредитополучателя. Такава клауза дори и уговорена обаче е нищожна, тъй като е изцяло в полза на банката и в ущърб на кредитополучателя.
При систематичното тълкуване на чл. 143 и чл. 144 от Закона за защита на потребителите, отчитайки и целта на закона, в своите решения ВКС посочва, че е допустима клауза в договор за кредит за увеличаване на първоначално уговорената лихва, ако отговаря на следните кумулативни условия:
За яснота илюстрираме казаното с пример: Договор за банков кредит гласи, че минималната приемлива за банката стойност на 3-месечния EURIBOR е 2.5 %, като банката има право по време на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай, че 3-месечният EURIBOR достигне нива с 0.25 % по-високи от посочените в договора в рамките на 1 месец и да уведоми за това кредитополучателя. Уговорено е и забрана за намаляване на лихвата под първоначално уговорения размер от 6.4 %.
В тази клауза са предвидени обстоятелствата, при които лихвата може да се променя едностранно от банката – ако 3-месечният EURIBOR достигне нива с 0.25 % по-високи от посочените в договора в рамките на 1 месец и това не зависи от волята на кредитора, тъй като е обективен пазарен индекс. Същевременно, прилагането на това обстоятелство е поставено в зависимост от волята на кредитора, тъй като:
В случай, че такава клауза е налице и Във вашият договор и Банката едностранно промени размера на лихвата, то задължително следва да потърсите правата си като за целата се консултирате с адвокат.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията нe носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.