Обезпечението на иска цели да предостави привременна защита на спорното право, докато спорът е висящ, срещу такива недобросъвестни действия на ответника/длъжника, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищеца (най-често – разпореждане с имуществото, вследствие на което ищецът се поставя в невъзможност да се удовлетвори). Посредством обезпечението, без да се предрешава спора, се съхранява съществуващото фактическо и правно положение, до влизане в сила на съдебното решение, което окончателно ще разреши спора.
Обезпечителната защита цели бързина и внезапност – затова на ответника не се връчва препис от молбата за обезпечаване на иска. По тази причина и компетентният съд при обезпечаване на бъдещ иск може да бъде съдът по местожителството на самия молител (т.е. съдът до който той може веднага да се обърне).
Може да се обезпечава всеки иск/претенция (парична или друга такава) без значение вида на търсената защита.
Срок – когато се иска обезпечаване по висящо дело, молбата по Гражданският процесуален кодекс може да се подаде във всяко положение на производството, включително и на втора инстанция.
Обезпечителни мерки – според чл.397, ал.1 ГПК това са: възбрана върху недвижим имот, запор върху движими вещи, вземания, банкови сметки и други подходящи мерки:
Когато се иска запор върху банкова сметка, достатъчно е да се посочи банката (т.е. задълженото лице по вземането), без № на банкова сметка. Допустимо е да се иска и наложи запор изобщо върху банковите сметки на ответника в една или няколко конкретни банки, тъй като запорът се налага до размера на исковата сума по една от сметките (стига наличността по нея да е достатъчна), а не върху пълния размер на сумата по влога, респ. влоговете. Съдът следва да допусне запор върху посочените от молителя сметки, като в крайна сметка самото действие на запора ще настъпи по отношение на сметката, в която има достатъчна наличност, а ако са налице няколко такива сметки – по отношение само на една от тях (това ще се установи, след като съдебния – изпълнител изпрати запорно съобщение до съответната банка).
При запорите на банкови сметки следва да се отбележи, че при незнание от страна на кредитора относно конкретната банка е възможно да се направи проучване посредством публични източници (тази хипотеза е възможна само при (фирми) юридически лица) и да се установят банковите сметки. Ако не е налична информация може да се наложат запори във всички банки опериращи на територията на страната.
Резюме: Целта на обезпечителното производство е внезапна, адекватна и навременна защита правата и вземанията на кредитора спрямо свои недобросъвестни длъжници. В много силна степен практиката показва, че при сериозни задължения (независимо дали са към държавата или към (доставчици) кредитори/ длъжниците се освобождават от цялото притежавано имущество /недвижими имоти, авоари по банкови сметки, движими вещи от всякакъв характер – МПС-та и др.) и по този начин си осигуряват едно спокойствие, поради факта, че вземанията към тях ще останат неудовлетворени. Както по-горе намекнахме, простата причина затова са празните банкови сметки и разпродаденото имущество.
Ето защо, от Адвокатска кантора Иванчов & Партньори считаме за ефективен именно този способ за събиране на Ваши вземания и удовлетворяване на каквито и да е претенции, с оглед превантивната функция от освобождаване на длъжника от своето имущество.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.