Ако сте длъжник в изпълнително производство, то несъмнено сте се сблъсквали с неприятността да разберете, че дълга Ви е нараснал значително, заради начислените към дълга разноски по изпълнението. Затова е от голямо значение всеки длъжник да знае законовите права, които има. Отговор на тези въпроси ще намерите именно в настоящата статия.
Изпълнителният процес е съвкупност от изпълнителни действия, като за всяко едно се дължи законоустановена такса. Разноските се внасят авансово от взискателя и длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Върховните съдии постановяват, че е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, като всяко произнасяне на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението може да бъде оспорвано от длъжника.
В Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 ВКС установява, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, за което длъжникът НЕ отговаря. Това е така, защото в този случай вземането не съществува и запорът не може да породи последици.
Тази невъзможност не е по вина на длъжника, а се дължи на несъществуване на вземането. Затова длъжникът не носи отговорност за разноски и те остават за сметка на взискателя.