В случай на подписано споразумение правото на обезщетение може да бъде реализирано единствено от застрахователя
На пострадалите при пътни транспортни произшествия не се полага обезщетение от директния причинител на вредите, след като според предварително сключено споразумение директно са обезщетени от застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и със свое волеизявление са декларирали, че са напълно обезщетени.
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС приемат по-горе описаното с аргумента, че правото на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането е алтернативно на деликтното право на пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите срещу носителя на гражданската отговорност. Задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание както за застрахования, така и за неговия застраховател.
В Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 се обективира, че пострадалото лице има право да избира към кого ще насочи своята претенция относно обезщетението. В случай че застрахователната компания го удовлетвори, пострадалият субект неоснователно би търсил възстановяване на обезщетените вреди отново чрез съдебните органи и иск против директния причинител за същите вреди е неоснователна. Пострадалият има възможност да получи обезщетение само за онези вреди, които не са посочени в споразумението. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на отговорния субект би могла да бъде реализирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията нe носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
