ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ КРЕДИТОРИТЕ или как можем да потърсим наказателна отговорност от длъжници – Търговски дружества

Неподписаната фактура не доказва съществуването на договор
Доказва ли неподписаната фактурата сключен договор между търговци?
септември 7, 2017
Договаряне с пълномощник на продавача
Какво да направим, когато договаряме с пълномощник на продавача?
септември 11, 2017
Престъпления против кредиторите

Можем ли да сезираме прокуратурата при неизплатени вземания от търговци

 Чл. 227б, ал. 1 от НК предвижда санкция за онези търговци, които не заявяват пред конкретния съд обстоятелството, че са изпаднали в състояние на неплатежоспособност, а именно: Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

Предвидено е и наказание за управляващите търговските дружества, като това може да са управители, изпълнителни директори, прокуристи и други представители с ръководни функции в търговското дружество. Чл. 227б, ал. 2 от НК е предвидена тази хипотеза, а именно: С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

Наказателна отговорност при обявено производство по несъстоятелност

 В разпоредбата на чл.227в от раздела на НК – „Престъпления против кредиторите“ е предвидена отговорност на търговци, които след обявяване на производството по несъстоятелност, по някакъв начин се опитат да намалят своето имущество с цел избягване заплащане на задължения към свои контрагент или сами те да се обогатят. Търговецът длъжник може да се опита да опрости или скрие свое вземане; вземе заем, като знае, че не може да го издължи; противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори; унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност и др.

При посочените хипотези целта на търговеца е едно умишлено избягване заплащане на задължения и увреждане на кредитора, за което законодателят целесъобразно е предвидил този вид наказателна отговорност, поради умисъл на недобросъвестни търговци или лицата, на които е поверено управлението на търговските дружества.

С какво е полезен настоящият състав

 С настоящите наказателни състави е предвидена една особена отговорност, както на самите търговци при недобросъвестно водене на търговските сделки, но и на лицата, на които е поверено управлението на търговските дружества. При подобни хипотези ощетяващи други добросъвестни търговци е възможно чрез правата дадени по Наказателния кодекс и чрез българските правораздавателни органи да бъде потърсена отговорност на длъжника и по този начин, от страх от наказателна отговорност Вашите вземания да бъдат изплатени.

Как да упражня правата при наличие на такъв случай

При наличие на хипотези описани в настоящата статия е необходимо да бъде изготвен сигнал, като е преди това съберете наличната си документация /фактури, кореспонденция с длъжника и други книжа и документи, които имат отношение по случая/ и опишете казуса. След това сигналът се подава до компетентната прокуратура и започва разследване срещу длъжникатърговец за едни евентуално нанесени вреди.

Кое е по-различното при настоящата хипотеза

Повечето търговци търсят единствено гражданскоправна защита на своите права и интереси или казано на по-разговорен език – търсят събираемост на своите пари единствено чрез гражданския съд. Както беше намекнато и по-горе едно наказателно преследване би имало дисциплиниращ и превантивен ефект. Под страх от едно евентуално наказание за Длъжника ние от Адвокатска кантора Иванчов & Панова, считаме че предвидените наказателни състави в Наказателния кодекс, касаещи „Престъпленията против кредиторите“, за възможен способ относно удовлетворяването на Вашите вземания.

 

 

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.