Много често предоставяме собственият си автомобил за управление на друго лице. Крие ли обаче това опасност за нас като собственици на автомобила и каква може да е тя?
Една от най-често срещаните хипотези е лицето на което сме предоставили собственият си автомобил да бъде спрян, след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество.
Съгласно чл. 171, т. 2, б. „и” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство на СОБСТВЕНИК, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество – за срок до един месец.
Така, за да бъде законосъобразно приложена тази мярка, следва да е установена една от алтернативно дадените в нормата предпоставки – че собственик на МПС „допуска” или „предоставя” управлението му на лице, което е употребило алкохол. Тоест, необходимо е допускането или предоставянето на автомобила да следва по време факта на употреба на алкохол от лицето, на което автомобилът се предоставя.
От горенаписаното може да се направи извод, че само когато сме предоставили собственият си автомобил на лице, което е употребило алкохол или друго упойвашо вещество и това му състояние е било известно за нас или сме допускали за него, то може да бъдем санкционирали. Този извод следва от това, че извън фактическата власт на собственика на автомобила е да контролира водача непрекъснато през времето, в което собственото му МПС се управлява от него.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.