Конкурентно право

Съгласно чл.19, ал.1 от Конституцията на Република България „Икономиката се основава на свободна стопанска инициатива“. Чл.1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ гласи, че „ЗЗК има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност“. Най-общо казано ЗЗК цели да прекрати и преустанови недобросъвестни търговски практики, които по някакъв начин биха могли да нарушат принципите на конкуренцията. Уредена е защита срещу споразумения, монополи, злоупотреби с по-силни позиции при договаряне и др. Регулиран е и контролът върху концентрациите между предприятия. Държавният орган, контролиращ сферата на този отрасъл, е Комисията за защита на конкуренцията.

Конкурентно право – основни принципи

Материята е твърде широка, за да обхванем всички хипотези на сферата и затова ще наблегнем върху най-актуалните въпроси:

• Монопол – структура строго оперираща на един пазар, категоризирана като единствен продавач, без опцията за алтернативна продукция. Самото значение идва от гръцки произход и означава – „продавам сам“. В условията на свободна конкуренция подобни практики са абсолютно забранени. Единствените изключения са предвидени относно държавни монополи за определени сектори, а именно: железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества, като това е предвидено в Конституцията.

• Господстващо положение – предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Когато едно предприятие заема господстващо положение, то има право да участва свободно в търговията, но не може да злоупотребява с тази позиция чрез налагане на нелоялни условия на търговските си партньори, необосновано завишаване на цените или отказ от доставки с цел ограничаване на конкуренцията. В практиката на КЗК и съдебната практика в България съществуват редица случаи, в които компании с голям пазарен дял са били санкционирани за подобни действия. Ако дадено предприятие подозира, че е обект на злоупотреба с господстващо положение от страна на конкурент, то може да подаде иск до КЗК за разследване и предприемане на мерки.

• Забрани за нелоялна конкуренция – Нелоялната конкуренция представлява нарушение на добросъвестните търговски практики, което осигурява нечестно предимство на едно предприятие спрямо конкурентите му. В България тези практики са регламентирани от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и се следят от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Един от най-честите проблеми, свързани с нелоялната конкуренция, е разпространението на заблуждаващи реклами и недостоверна информация относно конкурентни продукти и услуги. КЗК има правомощия да разследва и санкционира предприятията, използващи агресивни или подвеждащи маркетингови стратегии, насочени към подвеждане на потребителите. В ерата на дигиталния маркетинг и социалните мрежи се наблюдава засилено присъствие на онлайн нелоялните практики. Това включва манипулирани потребителски отзиви, фалшиви препоръки и др.

Производствата се образуват по решение на самата Комисия за защита на конкуренцията, по искане на прокурора, по инициатива на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени и при други хипотези предвидени в закона. При установяване на нарушения Комисията налага имуществени санкции в размер до 10 процента от общия оборот за предходната финансова година. Възможно е и налагане на глоби на физически лица, като същите са в размер от 500 до 50 000 лева. Решенията на Комисията се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

Българското конкурентно право е в съответствие с европейските регулации и практики, които са заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това значи, че при трансгранични търговски отношения българските компании могат да бъдат обект на контрол както от КЗК, така и от Европейската комисия. Съществуват редица насоки и разпоредби, уреждащи начина, по който се оценяват антиконкурентните практики. Примери за това са злоупотреба с господстващо положение и картелни споразумения.

Нарушенията в тази сфера могат да доведат до значителни санкции и задължение за обезщетение на засегнатите страни.

Процедура при разследване на нарушения в конкурентното право

Защитата срещу антиконкурентни практики започва със сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или с нейна самосезираща се проверка. В хода на разследването Комисията може да изисква документи, да провежда разпити и да извършва проверки на място в търговски обекти и офиси на заподозрените предприятия.

Въз основа на събраните доказателства КЗК издава решение, с което може да наложи санкции, да разпореди прекратяване на нарушението или да задължи предприятието да промени определени търговски практики. В случай на оспорване, решението на КЗК може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Компаниите, които се занимават с дейности, свързани с потенциални конкурентни ограничения, трябва да бъдат особено внимателни и да се консултират с експерт в областта на конкурентното право, за да избегнат бъдещи правни проблеми.

Как адвокат по конкурентно право ще Ви помогне?

В сферата на конкурентното право предлагаме следното:

Становища касаещи конкурентното право;

• Подготовка на Искания за установяване за нелоялна конкуренция пред КЗК за извършени нарушения;
• Изготвяне на отговори по постъпили Искания за установяване за нелоялна конкуренция;
• Комуникация с КЗК по възникнали въпроси;
• Процесуално представителство и обжалване решения на КЗК пред Върховния административен съд.