Наследствено право

Какво е наследствено право?

Наследственото право е клон на правото, който урежда имуществените отношения, възникващи след смъртта на едно лице. Тези отношения включват приемане на наследство, отказ от наследство и разпределение на имуществото между наследниците.

Основните принципи на наследственото право в България са:

• Наследяване по закон – когато наследодателят не е оставил завещание, имуществото се разпределя между наследниците по ред, определен от закона;
• Наследяване по завещание – наследодателят може сам да определи разпределението на своето имущество чрез завещателно разпореждане;
• Приемане или отказ от наследство – наследникът може да приеме наследството изцяло, по опис или да се откаже, ако има тежести (например дългове).

Наследствените спорове могат да възникнат при оспорване на завещания, делба на имоти или накърняване на запазени дялове. В тези случаи правната помощ е от ключово значение за защитата на наследствените права.

Законен режим на брака

В една толкова чувствителна и отговорна сфера, като семейното право, е абсолютно наложително всички въпроси да бъдат третирани с особено внимание, независимо дали касае отношения между съпрузи, деца, майки или бащи.

Семейното право е онази област на правото, регулираща правата и задълженията вътре в семейството.

Бракът е може би основният фундамент на отрасъла, като основните принципи са следните:

• Протекционизъм от страна на държавата и обществото на брака и семейството;
• Равенство на половете;
• Специална закрила на малолетните и непълнолетните;
• Свобода на волята при сключване на брачния съюз;
• Равенство на всички деца независимо дали са родени по време, извън брак или са в хипотеза на осиновяване;
• Почит към всички лица в семейството.

Уреждат се още възрастта за сключване на брак, законови пречки, при наличието на които е налице невъзможност за това. Например бигамията (многобрачието) в нашата страна е абсолютно забранена, както е и в повечето развити страни по света, но са налице и такива, където е позволено.

Важно е да се отбележи, че мъжът и жената при сключване на брака могат да избират законовия режим, при който да осъществяват своите права и задължения.

Режими на общност и разделност

Най-популярният режим е този на общността. Актуален е поради две причини:

1. Лицата, сключващи брак, не са осведомени за наличието на други възможности, при които могат да уредят своите брачни отношения, като при липса на избор винаги се предполага изборът на този режим и лицата по гражданското състояние вписват общността.

2. Никой не сключва граждански брак с мисълта за развод, въпреки че от правна гледна точка е целесъобразно да се предвиди тази хипотеза. В законовия режим на общност всичко придобито по време на брака е общо и съпрузите имат равни права и задължения.

Вторият вид е законовият режим на разделността, при който правата, придобити от съпрузите по време на брака, са тяхно лично притежание. Последният е договорният режим. Тук с писмен договор страните могат да уредят изрично своите права и задължения, като при този режим са необходими допълнителни процедури.

Когато бракът е непоправимо разстроен, са налице две възможности за разтрогването му – по взаимно съгласие и по общ ред.

Препоръчително е производството да протече по взаимно съгласие, тъй като приключва с едно съдебно заседание, докато при втората хипотеза делото може да продължи с години.

Отказ от наследство

Важно е да се отбележи, че относимият нормативен акт е Семейният кодекс, като в него са уредени хипотези на произход, осиновяване и други.

Относно Наследственото право, можем да кажем, че всеки човек има роднини, от които черпи както позитиви, така и негативи. Било то при наследяване на имоти, движими вещи или други права. Наследяването се осъществява по закон и по завещание. По закон означава, че определен кръг лица получават както права, така и задължения от наследодателя. Следващият способ, а именно завещанието може да бъде в две форми – саморъчно или нотариално.

Важен момент в наследственото право е хипотезата за отказ от наследство. Наблягаме на нея, тъй като не малко пъти наследникът получава в по-голяма степен задължения отколкото права. Например, наследодателят е изтеглил дългорочен заем, който след неговата кончина се прехвърля автоматично на наследниците. Със сигурност би си струвало погасяването на задължението, ако има реално какво да се наследи, но при липса на адекватно на дълга наследство препоръчваме именно отказ от наследство.

Боравенето с наследствената маса и наследствените отношения са уредени в Закона за наследството.

В сферата на семейното и наследственото право в „Иванчов и Партньори” предлагаме следните услуги:

• Развод по взаимно съгласие;
• Развод по общия ред;
• Правни консултации за избор на режим на общност;
• Изготвяне на брачни договори и правна подкрепа относно следващите се процедури;
• Консултации относно осиновяване;
• Изготвяне на завещания;
• Подготовка на книжа във връзка с отказ от наследство;
• Процесуално представителство пред всички съдебни, държавни и общински органи;
• Цялостна правна помощ по въпроси относно семейното и наследственото право.

Наследствени права при съжителство без брак

В България фактическото съжителство няма правна сила, равностойна на гражданския брак. Това означава, че лицата, които живеят заедно без брак, нямат автоматично право да наследяват имущество, пенсия или други активи на партньора си.

Изключение има, когато:

• Починалият е съставил завещание, в което посочва партньора си като наследник;
• Съжителството е довело до съвместно придобито имущество, което може да бъде предмет на съдебен иск;
• Съжителстващите са имали нотариално заверен договор за имуществените си отношения.

Спечелени дела