Завещанието е едностранен акт, с който едно лице се разпорежда какво да се случи с имуществото му при настъпване на неговата смърт. В закона са уредени два вида – саморъчно и нотариално. Завещателното разпореждане може да се извърши както в полза на роднини, така и в полза на лица, които не се намират в родствена или брачна връзка с наследодателя.

Съдебната практика приема, че всяко завещание може да бъде оспорено пред съда, но ищецът трябва да докаже твърденията си за недействителност. Споровете възникват обичайно между наследниците по закон, които имат запазена част от наследството и лицата, в чиято полза е завещанието.

Обикновено става дума за вещи, към които оспорващите имат изградена привързаност и емоционална връзка. Типичен пример е, когато домът, в който наследникът по закон е израснал бъде завещан на трето лице, на организация, на общината или на държавата.

Най-честите основания за оспорване на завещанието са нарушаване на запазената част, неспазване на изискванията за изготвяне на саморъчното завещание, както и неговото обявяване, неспазена процедурата за изготвяне на нотариално завещание, както и когато е направено в условията на грешка, насилие, измама или в полза на лице, което няма право да наследява.

Кога едно завещание подлежи на оспорване?

В закона са определени две групи основания за недействителност на завещанието – нищожност и унищожаемост. Нищожните разпореждания не пораждат правни последици изначално.

Примери за това са:

• Когато завещанието е направено в полза на лице, което няма право да наследява – такива са незаченатите при откриване на наследството, тези които са родени неспособни да живеят и недостойните. Последните могат да наследяват, ако са били обявени за достойни от наследодателя с изричен акт;
• Когато не е спазена процедурата по съставяне на саморъчно или нотариално завещание – в чл.24 от Закона за наследството е описана процедурата за изготвяне на нотариално завещание. То се извършва пред нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят излага устно своята воля пред нотариуса, който я записва и я прочита пред свидетелите. След това и четиримата – наследодател, свидетели и нотариус се подписват. Изискванията към саморъчното завещание са уредени в чл. 25-27 от Закона за наследството. същото трябва да бъде написано саморъчно от лицето, което се разпорежда, да съдържа дата и да е подписано ръкописно непосредствено след завещателните разпореждания. То може да се пази от завещателя, от друго лице или да бъде предадено на нотариус. Специфичното е, че то трябва да се обяви след смъртта на наследодателя чрез нотариална процедура;
• Когато единственият мотив, поради който е направено завещание противоречи на закона.

Унищожаемост – при тази категория основания, наследникът по завещание получава правата и задълженията, съгласно завещанието, докато същото не бъде отменено като недействително по съответния законов ред. Такива са завещанията направени от лице, което не е било способно да наследява или е направено поради грешка, измама или насилие.

Процедура по оспорване – Как протича делото

Оспорване на завещание може да се извърши единствено по съдебен ред. Подава се искова молба до компетентния съд. Съгласно чл.110 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания се предявяват по мястото, където е открито наследството.

Исковата молба трябва да съдържа определените от закона реквизити и да е заплатена дължимата държавната такса, за да бъде разгледана от съда. Ответникът, който обикновено е лицето, в чиято полза е направено завещанието, има едномесечен срок да подаде отговор, с който да оспори иска, да изложи своите възражения и да направи доказателствени искания.

Следващото действие, което предприема съд е да изготви доклад на делото и да го насрочи за разглеждане в съдебно заседание. До края на същото, страните трябва да направят всички свои доказателствени искания. В противен случай губят правото си да направят това.

Ищецът и ответника могат да ползват всички допустими в гражданския процес доказателства – разпити на свидетели, извършване на експертизи, представяне на документи и други. Какви доказателства трябва да се ангажират, зависи от обстоятелствата, които съдът е указал, че трябва да бъдат доказани. Свидетелските показания се събират чрез разпит на свидетелите пред съда.

В случаите, когато следва да се съберат данни за здравословното състояние на дадено лице и неговата способност да разбира и ръководи постъпките си, съдът може да назначи експертиза по поставени от ищеца и ответника въпроси. Писмените документи могат да се представят в заверени преписи, като при поискване съответната страна е длъжна да представи оригинала за справка.

След като бъдат събрани поисканите доказателства и изслуша страните, съдът се обявява, че ще се произнесе с решение. Срокът за неговото постановяване е едномесечен, но е възможно да отнеме повече време.

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от получаването му пред по-горния по степен съд.

При уважаване на иска, съдът може да обяви завещанието за нищожно, да го отмени поради унищожаемост или да възстанови запазена част на наследник.

Срок за оспорване на завещанието – Колко време имате?

Иск пред съда не може да се заведе по всяко време, а само от откриване на наследството /смъртта на наследодателя/ и до изтичане на сроковете за предявяване на иска пред съда. Съгласно чл.44 от Закона за наследството, искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриване на наследството. А ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок започва да тече от датата на откриването.

Ако обаче се направи възражение за унищожаемост в рамките на образувано дело, същото не е ограничено със срок. Исковете за обявяване на нищожност могат да се предявяват без ограничение във времето.

Когато наследник иска възстановяване на запазена част, съдът не отменя цялото завещание, а намаля завещателното разпореждане до размера на запазената част на този наследник. За целта съдебният състав трябва да образува една маса от всички имоти, които е притежавал наследодателя към момента на смъртта му.

В практиката е често срещано дадено лице да държи у себе си саморъчно завещание в негова полза, но да не знае, че то трябва да се обяви. Този подход е неправилен и е единствено в ущърб на лицето получило облаги от завещанието. Това е така, защото този вид завещание поражда действието си след неговото обявяване. До извършване на нотариалната процедура, наследниците по закон могат да се разпореждат с наследствената маса.

Подготовка и представяне на иск в съда

Работата на адвоката започва с анализирането на случая. При проучването си правният Ви съветник трябва да анализира редица обстоятелства, като:

• Размерът на наследствената маса;
• Броя на наследници по закон;
• Съдържанието на завещанието;
• Сроковете за оспорване и редица други факти.

Следващата стъпка е да се изготви и подаде иск. Исковата молба трябва да бъде ясно написана и с изложени конкретни доказателствени искания към съда. В съдебното заседание, адвокатът ви ще може да предприеме нужните действия, с които да увеличи шансовете за уважаване на иска. Такива действия могат да са разпит на свидетел, искане за експертиза, представяне на писмени доказателства, оспорване на документи, представени от насрещната страна и други.

А в случай, че е необходимо, адвокатът може да обжалва всички съдебни актове, които са неблагоприятни. Това са не само решенията на съда, но и неговите разпореждания и определения.

Обичайно такива производства се водят за имоти, към които наследниците имат изградена емоционална връзка. Това може да компроментира преценката им и по този начин да допуснат пропуск, с който да накърнят собствените си интереси. Правният Ви съветник ще може да прецени какви действия най-добре да инициира без да се влияе от емоции. Ако направите консултация с адвокат преди да предприемете действия ще можете да се запознаете със своите права и възможности за водене на дело.

Кога си струва да се започне дело и какво да очаквате

Когато става дума за съдебно производство няма как да се дадат абсолютни гаранции за постигане на успех. Ако искът бъде подкрепен с достатъчно доказателства, много вероятно същият да бъде уважен. Завеждането на дело може да доведе до успех, при който да се унищожи или обяви за нищожно завещанието.

С оглед този изход на съдебния спор, загубилият ответник по делото ще бъде осъден да заплати всички направени от Вас разноски – за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертизи и други. По-важната последица е, че заветникът ще престане на бъде наследник на наследодателя, а в случаите на възстановяване на запазена част от наследството, страните по спора стават сънаследници.

При отхвърляне на иска Вие ще трябва да заплатите разноските на другата страна и завещанието ще остане в сила. Съдебните разноски се дължат за всяка съдебна инстанция. Можете да се свържете с добър адвокат по наследствено право, с който да обсъдите вашите искания и възможността за завеждане на съдебно производство. Подобен род дела изискват юридическа подготовка, за която много често е нужна професионална помощ.

Освен събирането на необходимите документи е нужно да бъдат съобразени сроковете за оспорване и дали лицата, в чиято полза са направени завещанията, не са се разпоредили със завещаните им имущества.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.