Правни рискове при прилагане на механизма за обратното начисляване

Обратно начисляване по смисъла на ЗДДС означава, че вместо дължимият данък добавена стойност да бъде начислен и платен от продавача на една услуга, това задължение следва да се изпълни от купувача й. При този механизъм предоставящият услугата издава фактура, в която е отразена нулева стойност на ДДС, а получаващия я трябва сам да пресметне дължимия данък, след което да го декларира и внесе.

Най-често обратното начисляване се прилага при закупуването на дигитални услуги от най-разпознаваемите компании на пазара. Примери за това са разходите за реклами в социалните мрежи, за оптимизации на интернет търсачки и други. За да се приложи успешно този данъчен механизъм е необходимо да се познава подробно неговата правна рамка. Същата се съдържа в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Нарушенията на правния режим на обратното начисляване могат да доведат до начисляване на данъчни задължения и лихви, както и ангажиране на административнонаказателната отговорност на данъчно задълженото лице.

В кои ситуации се прилага обратно начисляване и защо възникват правни спорове

Този режим на данъчно облагане се прилага за стоките и услугите, изброени в чл. 82, ал.2 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е установено на територията на страна-членка и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при:

1. Доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи – когато получателят е регистрирано по този закон лице;
2. Доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установено на територията на друга държава членка;
3. Доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДДС.

Този механизъм може да се прилага, когато страните по сделката осъществяват своята дейност в две различни държави-членки на ЕС. Съгласно правилото на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят на услугата е данъчно задължено лице, се счита, че услугата е предоставена на мястото, където същият е установил своята икономическа дейност.

Налице е изключение на това правило, когато става дума за недвижими имоти, транспорт и други. Неправилното определяне на мястото на доставка, както и съмненията за фиктивност на сделката са сред основните причини за налагане на санкции и установяване на данъчни задължения от органите на НАП.

Какви рискове съществуват при неправилно приложение?

На първо място, недекларирането на ДДС, когато се прилага този данъчен механизъм, може да доведе до извършването на ревизионно производство. Съгласно българското законодателство, публичните задължения, в които се включват и данъците, се установяват само в рамките на ревизия. Подходът на органите по приходите, е първоначално да извършат проверка и ако се установят неточности, да поканят задължените лица да подадат коригиращи декларации. По този начин приходната агенция цели да поощри спазването на данъчното законодателство.

Ако не се изпълнят предписанията се пристъпва към извършването на ревизионно производство. Често резултатът е начисляване на задължения за минал период, както и лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да се внесе данъка до окончателното му погасяване, заедно със санкцията за забава. За задължения в размер на няколкостотин или няколко хиляди лева лихвата няма да е голяма. Но за доставки в големи размери, при които стойността на ДДС е няколко десетки хиляди или стотици хиляди левове, публичните задължения могат бързо да нараснат.

Подаването на непълни данъчни декларации по ЗДДС или неизпълнението на задължението за деклариране, може да доведе до значителни парични санкции. В закона е предвидено, че на физическите лица, които са задължени да подават ежемесечна декларация се налага глоба, а на юридическите лица се налага имуществена санкция.

Когато се установят данъчни задължения над 3 000 /три хиляди/ лева, ревизионният акт влезе в сила и дължимата сума не е заплатена, е възможно да бъде ангажирана наказателната отговорност на данъчно задължените субекти. Това са физическите лица и ръководителите на юридическите лица, които имат задължения да декларират и внасят по сметка на бюджета данък върху добавената стойност.

Опитен адвокат-специалист данъчно право може да Ви разясни правата и задълженията, които имате при прилагането на механизма на обратното начисляване. По този начин бихте могли да избегнете всички или част от гореописаните последици.

Роля на правния съветник при казуси с обратно начисляване

За правилното приложение на този данъчен механизъм са необходими задълбочени познания по приложението на българското данъчно законодателство и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. Обичайно се търсят услугите на специалист в областта на данъчното право при проверки и ревизии от органите по приходите, при съмнения за неправилно деклариране на ДДС, както и за предварителен анализ на сделка, при която е приложимо обратното начисляване на данък. Добър адвокат в София ще ви даде ценни съвети за това кога е приложим този механизъм и кога не е. Всеки случай е различен и това налага подробно проучване на страните по сделката и нейният предмет.

Данъчно задължените физически и юридически лица, които извършват своята икономическа дейност в Република България могат да бъдат, както купувач, така и продавач по такава сделка. Ето защо, нужно е всяка сделка да се анализира за това дали попада в приложното поле на обратното начисляване или не. Обичайно възникват въпроси по време на самата доставка. Навременната адвокатска консултация може да предотврати бъдещи затруднения.

В определени случаи, получателите на стоката или услугата разбират, че е трябвало да начислят и внесат данък едва след намеса от страна на органите на НАП. При установяване на пропуски от страна на задължените лица, същите могат да потърсят адвокатска помощ за избягване на ревизионни и административнонаказателни производства.

Фирмите и гражданите могат да защитят правата си в най-голяма степен, ако потърсят юридическа подкрепа преди извършване на сделката. По този начин ще получите ценни съвети за това, какви действия трябва да се предприемат и в каква последователност. Подходящата във вашият случай методика ще намали значително шанса за нарушения на данъчното законодателство и налагането на финансови санкции.

Как да действате при съмнение за допусната грешка в минал период

В случай на установено несъответствие от данъчно задълженото лице или от органите по приходите в рамките на проверка, може да се подаде коригираща декларация, с която да се декларира и плати дължимият данък. В тези случаi, обикновено органите на НАП не извършват последващи действия и въпросът се счита за приключен.

Ако данъчно задълженият субект бездейства, се пристъпва към ревизия. Това производство приключва с издаването на Ревизионен акт, с който се установяват задължения за данъци и лихви. Ревизираните лица могат да заплатят начислената сума, но също могат и да обжалват пред компетентния Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. Такива дирекции са налични в София, Варна, Бургас, Пловдив и Велико Търново. Решението му подлежи на обжалване пред административния съд, в чийто район попада седалище или постоянния адрес на ревизираното лице.

Нарушенията на закона, които не са поправени доброволно от данъчно задължените субекти, могат да доведат до тежки финансови последици. Глобата и имуществената санкция за неподаване на декларация по ЗДДС е от 500 лева до 10 000 лева. Лицата, които не са начислили данък, но са били длъжни да го направят могат да понесат наказание в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева. Актът, с който се налагат тези финансови санкции е Наказателно постановление. То подлежи на обжалване пред Районния съд, а след това пред Административния съд по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

При допуснати несъответствия при отчитане на ДДС, препоръчваме същите да бъдат отстранявани доброволно. Системните нарушители на данъчното законодателство могат да понесат значителни финансови последици, както и да бъдат проверявани много по-често от контролните органи с цел превенция на нарушенията.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.