Защита срещу неправомерни действия на колекторски фирми

Кога действията на колекторски фирми са извън закона

Когато кредитните институции /най-често банки/ не могат да съберат своите вземания и преценят, че събирането им няма да бъде рентабилно, същите продават своите кредити на трети лица – т.нар. „Колекторски фирми“. Те оперират най-често като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност.

Принципът им на работа е да изкупуват несъбираеми вземания за много ниска цена и след това да предприемат действия за пълно или частично събиране на задължението. В закона са уредени всички начини са събиране на дължими суми по договор. Когато обаче с тези методи не се постигне успех, колекторските фирми използват други методи – телефонни обаждания, залепяне на съобщения по входната врата и други.

Следва да изтъкнем, че едва през 2025г. законодателят предприе процедура за законови изменения, за да изсветли този сектор. До този момент нямаше описани правила за това какви методи могат да се използват за събиране на задълженията. Най-често неправомерните действия се изразяват в заплахи по телефона или лично, посещения в жилищата на длъжниците и закани, че ако не подпишат определен документ няма да бъдат оставени на мира.

Адвокат в София с дълъг опит може да Ви консултира относно вашите права, ако бъдете потърсени от колектори.

Рискове при претенции за задължения за изтекла давност

Един от начините за справяне с непогасените задължения е завеждане на дело за погасяването му поради изтекла давност. Тази правна възможност не може да се използва във всеки случай, а само когато предпоставките за това са налице.

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността се прекъсва с всяко действие, което е насочено към събиране на задължението – предявяване на иск, извършване на изпълнителни действия, признание на дълга и други. В закона е предвидена и абсолютна десетгодишна давност за погасяване на вземането, но при определени условия.

Позоваването на изтеклата давност може да се извърши чрез възражение във вече заведено от кредитора съдебно производство, но и от Вас, ако заведете такова дело. Важна подробност е, че давността не се прилага служебно, т.е. ако не се защитите няма да се приложи давността.

Ако бъде образувано такова дело и давността не е изтекла, съдът ще отхвърли иска и ще Ви осъди на сторените от ответника разноски и ще започне да тече нова давност.

Употреба на ЧСИ от колектори – Реална заплаха или сплашване?

Почти изцяло дейността на колекторите се извършва по телефона. Първоначално служителите им се опитват да ви подканят доброволно да платите или да подпишете документ, с който признавате, че дължите определена сума или да започнете да плащате по малки суми всеки ден. Ако не успеят да Ви убедят с „добро“ се пристъпва към предупреждения, че ще се пристъпи към образуване на дело при Частен съдебен изпълнител.

Обикновено, ако задължението е на повече от десет или петнадесет години е много вероятно да е изтекла давността и задължението да е погасено, но това не винаги е така. В такива случаи, заплахата от образуване на изпълнително производство е само това – заплаха.

За да се заведе съдебно или изпълнително дело, колекторската фирма следва да заплати определени такси предварително. Поради тази причина рядко се образуват изпълнителни дела срещу лица, които не притежават имущество, не работят или работят на минималната работна заплата. Ето защо най-често използването на ЧСИ е само заплаха.

Ако действително колекторската фирма се е обърнала към ЧСИ, Вие ще получите съобщение от него по утвърден образец и законова процедура. Адвокат-специалист в областта на потребителското право ще може да Ви даде ценни насоки за защита на вашите права и законни интереси.

Съдебни спорове с колекторски фирми – Какво следва?

Искът се завежда пред гражданския съд, най-често това е по постоянния адрес на длъжника, ако той притежава качеството „Потребител“. Съдът разглежда исковата молба и ако тя е редовна, същата се изпраща на колекторската фирма, която има едномесечен срок за отговор. След изтичане на този срок или подаване на отговор, съдът насрочва делото за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

Обичайно, ако не се докаже прекъсване на давността, съдът ще постанови решение, с което признава за установено, че сумата не се дължи на колекторската фирма. В много редки случаи се стига до обжалване на втора инстанция, но е налице такава възможност. Когато срока за обжалване изтече и не постъпи жалба, решението влиза в сила. Важно е да отбележим, че задължението остава като нравствен дълг и може да бъде заплатено. Давността ликвидира възможността кредита да бъде принудително събиран по предвидения законов ред.

Погасяването на задължението по давност има и втора последица, а именно, че чрез него можете да поискате спиране на подаване на информация към Централния кредитен регистър при Българската народна банка. Така ще бъде възможно да се заличат последиците от т.нар. „Лошо ЦКР“.

Последици от бездействие и нуждата от навременна защита

Важно е да подчертаем нуждата от действия. Бездействието е единствено във Ваша вреда, защото ще пропуснете да извършите нужното, за да се защитите навреме. Много хора си мислят, че ако се скрият и не получат съобщението, ще избегнат последиците, но това не е вярно.

Съдебните и изпълнителните производства могат да се развият и без участието Ви. В Гражданския процесуален кодекс са предвидени редица вредоносни последици от неучастие в съдебното производство – невъзможност да се направят доказателствени искания, възражения, както и да бъде постановено неприсъствено решение.

Консултирайте се с адвокат, който ще може да Ви разясни възможните линии на защита и стъпките, които следва да се предприемат, за да защита на вашите права и законни интереси. За целта е необходимо да се прегледат всички съдебни книжа, документите от съдебния изпълнител и договорите са кредит, ако такива са налични. Защитата може да се осъществи чрез завеждане на иск пред компетентния съд или вече в образувано производство.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.