Реабилитация и изчистване на съдебното минало

Когато едно лице бъде осъдено за извършено от него престъпление по Наказателния кодекс, последиците не се изчерпват с изтърпяване на наказанието. Чрез института на реабилитацията се цели заличаване на осъждането, за да може осъдения да се ползва от всички права, с които се ползват неосъжданите граждани.

Влезлите в сила осъдителни присъди могат да бъдат сериозна пречка за започване на работа. Някои работодатели желаят да се запознаят със съдържанието на свидетелството за съдимост на бъдещия си служител, а в някои случаи, когато се кандидатства за конкретна позиция чистото съдебно минало е задължително. Това производство не е широко отразявано в средствата за масова информация, поради което неговите специфики в по-голямата си част са неизвестни на обществото.

Ето защо е препоръчително да се използва специализирано правно съдействие в сферата на наказателното право.

Същност на реабилитацията

От този правен институт могат да се възползват всички осъдени лица за престъпления по Наказателния кодекс, ако отговарят на условията за това. Законодателят е предвидил, че реабилитация могат да искат и наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това. Единствените лица, които не могат да се възползват от тази правна възможност, независимо от изтеклия период от време са тези, които са извършили престъпление против мира или човечеството.

В закона са уредени два вида реабилитация – по право и по съдебен ред. При първия вид заличаването на последиците от осъждането настъпва без да са необходими допълнителни действия, ако осъдения отговаря на законовите условия. Във втория случай е необходимо да се заведе съдебно производство пред първоинстанционния съд, който е постановил присъдата.

Реабилитацията не само възстановява положението на осъдения отпреди осъждането, но и помага за възстановяване на правния и социалния му статус. Това е проявление на целта на наложеното с присъдата наказание – да поправи и превъзпита извършителя на престъплението, както и да се въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да извърши ново престъпление. Реинтеграцията на престъпния деец като пълноценен член на обществото е от изключително значение, тъй като това е един от начините за противодействие на престъпността.

Реабилитация по право

Законодателят е уредил този вид реабилитация в чл.86 от Наказателния кодекс. За заличаване на последиците от осъждането по този ред не е нужен изричен съдебен акт, а само да са настъпили предвидените в закона предпоставки. Същата може да настъпи единствено във следните изчерпателно посочени случаи:

1. Когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;
2. Когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание;
3. Когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и
4. Когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

Лицата, които са извършили престъпление като пълнолетно лице, след като вече  са били реабилитирани по право не могат да се ползват повторно от тази правна възможност.

Реабилитация по съдебен ред

Ако осъденият не може да се ползва от реабилитацията по право, законодателят е предвидил това да може да се извърши по съдебен ред. За целта в Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено особено съдебно производство, което започва по искане на желаещият да се реабилитира. Молбата се подава до първоинстанционния съд, който е постановил присъдата, а ако лицето има няколко присъди, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а ако санкциите са еднакво тежки – този съд, който е постановил последната присъда.

Осъденият трябва в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание да не е извършил друго престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

Молбата се разглежда в съдебно заседание с участието на молителя и на прокурор, а съдът се произнася с определение, което може да бъде обжалвано и/или протестирано в седемдневен срок от осъдения и от представителя на държавното обвинение. Ако втората инстанция потвърди първоинстанционния акт, ново искане за реабилитация по този ред може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението.

Специфика при условна присъда и давност

В чл.88а от Наказателния кодекс е уредена т.нар. „Абсолютна реабилитация“ или „Пълна Реабилитация“, която се прилага спрямо осъдения след изтичане на един много по-дълъг срок. Единственото изключение от това правило се отнася за лицата, които са осъдени за тежки престъпление против републиката и за престъпления против мира и човечеството. За да може да се приложи този институт трябва да изтече срок в размер на този по чл.82 от Наказателния кодекс, считано от изтърпяване на наказанието. Когато наложеното наказание е лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66 от НК /условно осъждане/, трябва да изминат не по-малко от 10 /десет/ години.

Когато е постановена условна присъда, за осъденото лице този период от време започва да тече от деня, с който е изтекъл срока на условното осъждане. Същите правила се прилагат и в случаите на предсрочно условно освобождаване.

Ако осъденият е извършил две или повече престъпления, за които не е реабилитиран, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания.

Роля на защитата при подготовка и представителство

При лицата с една присъда може сравнително лесно да се изчисли настъпването на реабилитацията. При осъдените, които имат две, три или повече присъди, с които са наложени различни видове наказания, е необходимо съдействието на добър юрист в областта на наказателното право.

За нееднаквите по вид и размер наказания, наложени в няколко съдебни райони и на различни дати, текат разнообразни срокове. Необходимо е те да бъдат проследени и анализирани подробно. Във фазата на подготовката могат да се използват различни документи за установяване, дали е настъпила реабилитацията или са налице предпоставките за подаване на молба до съда. Обичайно, в такива случаи се ползват преписи от съдебни решения, свидетелства за съдимост, характеристики относно поведението и други.

Ако условията за заличаване на последиците от осъждането или осъжданията не са налице, съдът ще отхвърли искането. Ако сте представлявани от адвокат-специалист в областта, шансовете Ви за успех се увеличават. Преимуществата на това са многобройни, но някои от основните са:

• Проследяване на видовете осъждания;
• Изготвяне и подаване на документи;
• Събиране на доказателства;
• Осъществяване на цялостна кореспонденция със съда;
• Получаване на съдебни книжа и други.

При успешно проведено съдебно производство, предходните осъждания няма да фигурират в новите свидетелства за съдимост, които реабилитираният желае да му бъдат издадени по съответния ред.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.