Телесна повреда – Видове, наказания и обезщетение

Телесната повреда представлява неправомерно увреждане на здравето на човека, което по подразбиране причинява болки и страдания от различно естество на пострадалия. Същата е обявена за престъпление и накърнява обществените отношения, гaрантиращи неприкосновеността на личността.

Законодателят е систематизирал нормите, уреждащи различните състави на това правонарушение, в самостоятелен раздел. Нормативната уредба се съдържа в Глава II „Престъпления против личността“, Раздел II „Телесна повреда“ от особената част на Наказателния кодекс на Република България. В такива случаи е необходима специализирана правна помощ, за да бъдат защитени навременно и пълноценно законните ви интереси. Адвокат в София би могъл да ви съдейства за разясняване на вашите права и предприемане на необходимите стъпки.

Последиците от телесната повреда са различни. Вследствие на увреждането, здравето на пострадалия се влошава. От степента на вредата се обуславя вида и размера на наказанието, както и сумата, която ще послужи за обезщетяване на увреденото лице. При тези производства е възможно, от една страна да се търси наказание от причинителя на телесната повреда, а друга парично обезщетение за имуществен и неимуществени вреди.

Как се класифицира телесната повреда?

В зависимост от степента на увреждането, времето за възстановяване и дали е загубена безвъзвратно функция или орган на човешкото тяло, телесните повреди биват 3 /три/ вида:

• Тежка телесна повреда – уредена е в чл. 128 от Наказателния кодекс. Законодателят е предвидил в този член такова увреждане, което не може да се възстанови или което представлява реална опасност за живота. Не е необходимо това състояние да е налице във всеки един момент. Без значение е дали след лечение, пострадалият ще се възстанови в някаква степен. В закона са изчерпателно изброени последствията, при които телесната повреда се определя като тежка, а именно: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна способност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;

• Средна телесна повреда – тя се характеризира с продължителност на увреждането, но пострадалият може да се възстанови в по-голяма степен и не е налице загуба на телесна функция или орган. Съгласно чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс, в тази категория спадат, следните вреди: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайните снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина;

• Лека телесна повреда – за определяне на този вид увреждания, законодателят е подходил по друг начин. Вместо да посочи конкретни нарушения на телесните функции, в чл. 130 от Наказателния кодекс е записано, че лека телесна повреда е всяко разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс, както и причиняването на болка и страдание без разстройство на здравето.

Наказания при телесна повреда

В наказателния кодекс са предвидени наказанията за всички телесни увреждания.

За тежка телесна повреда е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 /три/ до 10 /години/.

За средна телесна повреда наказанието е лишаване от свобода до 6 /шест/ години.

За лека телесна повреда се санкционира с лишаване от свобода до 2 /две/ години или пробация, когато е причинено разстройство на здравето и лишаване от свобода до 6 /шест/ месеца или пробация, когато вредата се изразява в болка и страдание без разстройство на здравето.

Законодателят е посочил по-леки наказания, когато уврежданията са причинени по непредпазливост, а не умишлено.

Съгласно чл. 133 от Наказателния кодекс, причиняването на тежка или средна телесна повреда по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Непредпазливо причинените вреди се наказват по-леко, тъй като извършителите не целят да причинят увреждането, докато при умишлено причинените такива, престъпният деец желае и цели настъпване на вредоносни за здравето на пострадалия последици. Законът предвижда да се наказват тежките и средните телесни повреди, когато същите са причинени поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.

Предвиденото наказание е по-тежко от това за другите непредпазливо причинени телесни увреждания, но значително по-леко от това за умишлено нанесените такива.

В Наказателния кодекс са предвидени по-леко и по-тежко наказуеми състави на този вид престъпление. Законодателят е определил кръга от обстоятелства, които завишават или занижават наказанието за извършителя. По-тежко се наказват телесните повреди, когато са причинени в условията на домашно насилие, на бременна жена, в условията на опасен рецидив, повторно, по хулигански подбуди, на длъжностно лице и в други хипотези.

По-леко наказуеми са телесните повреди, които са извършени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.

Какви са правата на пострадалия и как се търси обезщетение

Съгласно чл. 74 от Наказателно-процесуалния кодекс, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Правата на пострадалия от престъпление са уредени в чл. 75 от същия кодекс, съгласно който му се предоставят следните права:

• Да бъде уведомен за правата си в наказателното производство;
• Да получи защита за своята сигурност и тази на близките си;
• Да бъде информиран за хода на наказателното производство;
• Да участва в производството съгласно установеното в този кодекс;
• Да прави искания, бележки и възражения;
• Да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране  на наказателното производство;
• Да има повереник;
• Да бъде придружаван от лице, посочено от него;
• Да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език;
• Да прави искане за ускоряване на досъдебното производство в предвидените в този кодекс случаи.

Законодателят е предвидил две възможности за търсене на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Първата възможност е чрез предявяване на граждански иск в рамките на наказателното производство, което се развива пред компетентния съд по НПК. Преимуществото на тази възможност е, че съдът се произнася по иска за вреди, след като обяви присъдата. Втората възможност е завеждане на отделно дело пред гражданския съд по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Най-често в практиката се претендира обезщетение за телесни повреди нанесени при възникнали спорове от битов характер, нападения с користна цел, по хулигански подбуди, както и след употреба алкохол. Всеки отделен случай трябва да бъде анализиран особено внимателно, за да бъдат защитени в най-голяма степен интересите на правосъдието и пострадалите.

Особен случай на телесна повреда е, когато същата бъде причинена при пътнотранспортно произшествие. В тази хипотеза има две възможности за пострадалото лице. Първата е да се претендира обезщетение от застрахователното дружеството по полицата „гражданска отговорност“ на виновния водач, съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от Кодекса на застраховането. Втората възможност е да се предяви иск директно срещу причинителя на вредата.

В определени случаи, когато се извършва работа, при която съществува опасност за здравето на работниците, е възможно същите да получат увреждания на здравето, които се определят като „Трудова злополука“. В такъв случай, за пострадалите работници е уредено правото да получат парично обезщетение от своя работодател, съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.

Обезщетение при телесна повреда след ПТП и други инциденти

Всяко лице, което е пострадало при ПТП може да претендира обезщетение за претърпените вреди. Увреденият има право да предяви претенция към застрахователя за получаване на парично обезщетение. В чл.493 от Кодекса на застраховането изчерпателно са изброени хипотезите, при които може да се търси обезвреда по застрахователната полица. Това право се упражнява чрез подаване на заявление, което е придружено от необходимите документи. Трябва да разполагате с:

• Номера на полицата на виновния водач;
• Двустранен протокол;
• Констативен протокол, издаден от органите на МВР;
• Медицински документи, ако има получени травми и други необходими документи.

Срокът за произнасяне на застрахователя е 3 /три/ месеца от подаване на заявлението. Важно е да знаете, че първо трябва да се обърнете към застрахователя и едва след това можете да подадете иск, пред компетентния съд. Искът следва да се депозира пред съда в петгодишен срок от настъпване на застрахователното събитие. Ако виновния водач е неизвестен или няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, в закона е предвидена възможност за предявяване на претенцията към Гаранционния фонд.

Размерът на сумата зависи от множество фактори. След отчитането им се пристъпва към изчисление на обезщетението по методиката, която се приема от Съвета на Гаранционния фонд, на основание чл. 535, т. 11 от Кодекса на застраховането. Целта е всеки пострадал да получи справедливо и равно на претърпените вреди парично обезщетение.

Ако увреденият е останал недоволен след получаване на компенсацията, същият може да заведе иск пред съда. Присъждането и изплащането на парични суми от застрахователя не е пречка за завеждане на дело, ако обезщетеното лице счита, че определената по методиката сума, е недостатъчна да компенсира вредите.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.