С мерките за неотклонение се ограничават определени права на обвиняемия в досъдебното производство и на подсъдимия в съдебното производство. Тяхната цел е изчерпателно описана в чл. 57 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
Мерки за неотклонение могат да се наложат само на обвиняем за престъпление от общ характер, ако от събраните по делото доказателства може да се обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и е налице риск да се укрие, да извърши ново престъпление или да осуети изпълнението на влязлата в сила присъда, съгласно чл. 57 от НПК.
Всички предпоставки трябва да са налице, за да може да се наложи законосъобразно мярка за неотклонение.
Във всеки отделен случай се преценява дали е необходимо прилагането на мерки за неотклонение поради това, че чрез тях се влияе отрицателно на обвиняемия. Ограничават се редица основни права като правото на свободно придвижване, правото на труд и редица други. Затова е от изключително значение да се извърши правилна преценка относно баланса между обществения интерес и правата и законните интереси на обвиняемия. Всяка принуда спрямо обвиняемия може да доведе до трудно поправими последици, ако мярката за неотклонение е несъразмерна на нуждата от налагане на такава.
Законодателят е въвел в закона 4 /четири/ мерки за неотклонение поради необходимостта от различна степен на засягане на правата и интересите на обвиняемия. Мерките за неотклонение са подписка, парична гаранция, домашен арест и задържане под стража.
Подписката е най-леката мярка за неотклонение. Тя се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Подписката се налага на обвиняемия, когато няма сериозен риск обвиняемия да се укрие или да извърши ново престъпление.
Тази мярка за неотклонение се налага с постановление на прокурор или на разследващ орган. Следва да отбележим, че тази мярка не подлежи на съдебен контрол, т.е. ако бъде наложена, същата не може да бъде обжалвана пред съда.
Наложената от разследващ орган подписка се обжалва пред прокурора, а наложената от прокурор мярка за неотклонение подписка се обжалва пред прокурор от по-висшестояща прокуратура. В съдебна фаза мярката се постановява от съда, който разглежда и решава делото по същество. Ако тази мярка за неотклонение не се спазва от обвиняемия, същата може да бъде изменена в по-тежка, съгласно реда предвиден в НПК.
В закона е записано, че органът, наложил подписката, уведомява структурите на Министерството на вътрешните работи, които контролират изпълнението на тази мярка за неотклонение. В случай на нарушения, задължително се уведомяват прокурорът и съдът.
Обичайно, в практиката тази мярка за неотклонение се налага на обвиняеми, които са извършили леко наказуемо престъпление, нямат трайно изградени престъпни навици и не са налице други извършени престъпни деяния от тях. Примери за това са хулиганство, самоуправство и други.
Следващата по тежест мярка за неотклонение е паричната гаранция. Тя може да бъде в пари или ценни книжа. Тази мярка за неотклонение представлява заплащане на определена сума пари от обвиняемия или трето лице, която се връща при отпадане на мярката и ако същият не я е нарушавал. В противен случай, паричната сума остава в полза на държавата и същата не се връща на обвиняемия или третото лице.
За определянето й се взема предвид имущественото състояние на обвиняемия. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция, определения от компетентния орган срок за внасяне на гаранцията не може да е по-кратък от 3 /три/ дни и по-дълъг от 15 /петнадесет/ дни. Оттегляне на гаранцията не се допуска. В случаите, когато по-тежка мярка е изменена в гаранция, обвиняемият се освобождава след внасяне на гаранцията.
Ако гаранцията не бъде внесена в определения за това срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане за вземане на мярка домашен арест или задържане под стража спрямо обвиняемия.
Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в тридневен срок от предявяване на акта за определянето й. Съдът разглежда делото в закрито заседание и постановява определение, което е окончателно.
Гаранцията се освобождава в случаите, когато обвиняемият бъде:
Гаранция се налага при деяния, които се характеризират с по-висока степен на обществена опасност. Това могат да са:
Пример за налагане на парична гаранция, е клиент на адвокатската ни кантора, който беше заловен със значително количество коноп, кокаин, амфетамин и метилендиоксиметамфетамин /MDMA/, опаковани в малки пакетчета и готови за разпространение. Поради аргументите наведени от представител на кантората, на лицето беше определена парична гаранция в размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/, със 7 /седем/ дневен срок за внасяне.
Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. В досъдебното производство тази мярка се взема и контролира от съда. Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашният арест. Последваща промяна на адреса на изпълнение на мярката се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо.
Тази мярка в досъдебното производство може да продължи не повече от 8 /осем/ месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и не повече от година и шест месеца за престъпления, за които се предвижда наказание не по-малко от 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи домашният арест не може да продължи повече от 2 /два/ месеца.
Спазването на тази мярка за неотклонение се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи, които в случаи на констатиране на нарушение уведомяват незабавно съда и прокурора. Изпълнението на тази мярка за неотклонение може да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон.
В досъдебното производство домашният арест се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който може да постанови задържане на обвиняемия за срок до 72 часа, ако това е необходимо. Съдът взема мярка за неотклонение домашен арест, ако е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Съдът може да вземе по-лека мярка или изобщо да не взема такава. Определението на съда, с което е взета или не е взета мярка за неотклонение домашен арест подлежи на обжалване с частна жалба в тридневен срок.
Съдът насрочва делото за разглеждане пред по-горната инстанция в срок до 7 /седем/ дни. Ако определението е постановено от районен съд, частната жалба се разглежда пред окръжен съд. Ако определението е постановено от окръжен съд, компетентен е апелативния съд, в чийто район се намира съответния окръжен съд. По-висшестоящият съд разглежда частната жалба в състав от трима съдии и постановява определение, което не подлежи на обжалване.
Ако тази мярка не бъде спазвана от обвиняемия, домашният арест може да бъде изменен в най-тежката по нашето право мярка за неотклонение – задържане под стража.
Броят на дните, прекарани под домашен арест, имат значение, ако обвиняемия бъде осъден. Това е така, защото два дни домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.
Домашен арест се налага само за тежки умишлени престъпления, най-често се налага за причиняване на смърт, длъжностни престъпления и други.
Реален пример от практиката е наш клиент, управлявал МПС, след приемане на сериозно количество алкохол и реализиране на пътно-транспортно произществие, при което загива лицето, седящо до шофьора. Деянието е категоризирано като престъпление по чл.343, ал.3, т.б от НК и наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. При първоначалното гледане на мярката Софийски градски съд постанови мярка за неотклонение задържане под стража. Разбира се, съдебният акт беше обжалван пред Апелативен съд – София, където бяха наведени доводи, с които на лицето беше наложен домашен арест. Основната аргументация, която спомогна е, че обвиняемия по никакъв начин не е желал смъртта на загиналия, както и бяха представени доказателства за бременност на съпругата му, удостоверение за раждане на първото му дете – на 3 /три/ години, за които той следва да полага грижи.
Най-тежката мярка за неотклонение по нашето право е задържането под стража. Тя представлява задържане на обвиняемия в помещенията за задържани лица. Най-често това се извършва в местата за лишаване от свобода или специално изградени арестни помещения.
Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, ако е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание (доживотен затвор), и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност е налице и в следните случаи:
Задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 8 /осем/ месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и не повече от година и шест месеца за престъпления, за които се предвижда наказание не по-малко от 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Във всички останали случаи, тази мярка за неотклонение не може да продължи повече от 2 /два/ месеца. С изтичане на сроковете за задържане, обвиняемият се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.
В досъдебното производство задържането под стража, също като домашния арест, се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който може да постанови задържане на обвиняемия за срок до 72 часа, ако това е необходимо. Съдът може да определи по-лека мярка или изобщо да не взема такава. Определението на съда се съобщава веднага в съдебното заседание. С определението съда насрочва делото за разглеждане пред въззивната инстанция в срок до 7 /седем/ дни. Същото подлежи на обжалване в тридневен срок с частна жалба.
Ако определението е постановено от районния съд, частната жалба се разглежда пред окръжния съд, в чийто район се намира първия. Ако определението е постановено от окръжен съд, компетентен е апелативния съд, в чийто район се намира съответния окръжен съд. Въззивния съд разглежда частната жалба в състав от трима съдии и постановява определение в съдебно заседание, което не подлежи на последващо обжалване. Във всеки един момент в досъдебното производство обвиняемия и/или неговия защитник могат да поискат изменение на мярката за неотклонение.
Най-тежката мярка за неотклонение се взема за най-сериозните престъпления. Такива са умишленото причиняване на смърт, кражба или грабеж в особено големи размери, подкуп в особено големи размери и други.
Пример от практиката можем да посочим с лицето, описано при паричната гаранция. След първото задържане, за притежание на наркотични вещества, с цел разпространение и определяне на паричната гаранция, обвинямия внесе посочената сума. Два месеца след това, същият отново беше заловен с наркотици, със същата цел. Този път, при условията на повторност Софийския градски съд и Апелативен съд – София бяха единодушни. При тези обстоятелства и липса на сдържаност и смиреност на лицето, следва да бъде определено задържане под стража. Обвиняемият изтърпя 5 /пет/ месеца в следствения арест и беше пуснат отново под гаранция.
Мерките за неотклонение се налагат с цел да се обезпечи провеждането на наказателното производство. Тези мерки и условията за тяхното прилагане се съобразяват със спецификата на всеки отделен случай. Това е продиктувано от нуждата да не се влияе отрицателно на обвиняемия без да има нужда или при превишение на необходимостта от това. Именно за това е предвидено, че тежките мерки за неотклонение /домашен арест и задържане под стража/, които в най-голяма степен накърняват правата и интересите на обвиняемия, се налагат само от съда. Гаранцията подлежи на обжалване пред съда, а подписката се обжалва пред прокурор от по-висшестояща прокуратура.
Важно е всеки гражданин да не забравя, че при вземане на мярка за неотклонение спрямо него, същият разполага с възможности за защита. Адвокат-специалист в наказателното право би могъл да ви помогне като упражни правата ви в най-висока степен, с което да доведе до изменение на мярката за неотклонение в по-лека или отпадане прилагането на такава.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.
Не оставяйте правата си на случайността. Правилната защита може да направи разликата. Действайте сега!