Какво представлява условната присъда

Условната присъда представлява отлагане от страна на държавата да изпълни присъдата на подсъдимия, но при определени законови условия. Когато съдът реши да приложи този институт се променя единствено начинът на изтърпяване на наказанието, което не изключва вината и не отменя наложената санкция. Условното осъждане се прилага при значително по-леко наказуемите престъпления, при които обикновено няма причинени вреди или те са в сравнително малък размер.

Този правен механизъм цели да въздейства на извършителите на престъпления, като постави изпълнението на наказанието под условие в рамките на определения с присъдата изпитателен срок. Това е важно за лицата, които нямат изградени престъпни навици и предходни осъждания, тъй като така би могло да им се повлияе положително само чрез страха от изтърпяване санкцията.

В закона са предвидени санкции за условно осъдените, които нарушат отново закона в рамките на срока за изпитване.

Какво е условна присъда по смисъла на закона?

Чрез условната присъда се отлага изпълнението на наложеното наказание за определен срок, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

Този правен механизъм е уреден в глава VII „Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание“, раздел I „Условно осъждане“ от общата част на Наказателния кодекс /НК/. За пълнолетните срокът на отлагане е от три до пет години, а за непълнолетните е от една до три години.

Условното осъждане може да се приложи от съда, когато подсъдимият бъде признат за виновен и му се определи наказание лишаване от свобода до три години. Преценката се извършва от съда, а изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание с повече от три.

Когато наказанието е в размер на шест месеца или повече, съдът може да наложи и една от пробационните мерки, които са следните:

1. Регистрация по настоящ адрес;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител;
3. Ограничения в свободното придвижване;
4. Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;
5. Поправителен труд;
6. Безвъзмезден труд в полза на обществото.

Законодателят е предвидил, че през изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.

Кога съдът допуска условно осъждане

На първо място, подсъдимият не трябва да е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Условното осъждане се допуска и при предходно осъждане, което обаче е заличено поради настъпила пълна реабилитация, както и след освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.

На следващо място, този механизъм може да се приложи, когато наказанието е лишаване от свобода в размер до 3 /три/ години. Това означава, че ако за извършеното престъпление е предвидено наказание, например от пет до петнадесет години, съдът е лишен от възможността да отложи изтърпяването на наказанието. От това правило обаче има изключение.

Съгласно чл.55 от Наказателния кодекс, при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът може да определи наказание под най-ниския предел или замени наказанието от един вид в друг. По този начин би могло да се наложи наказание, изпълнението на което да се отложи. Законодателят не поставя ограничение относно вида на престъпното деяние, а само относно размера на наложеното наказание.

Това означава, че условното осъждане може да се приложи за широк кръг от престъпления.

Липсата на последици от престъплението, както и тяхното поправяне от страна на подсъдимия се вземат предвид от съда. Доброто поведение по време на досъдебната фаза и разкаянието за извършеното деяние се отчитат при постановяване на присъдата. Данните за трудова заетост и семейно положение също се вземат предвид. С оглед вида на извършеното се съблюдават и редица други обстоятелства. Така например, за престъпленията по транспорта, съдът отчита наличието или липсата на нарушения по Закона за движение по пътищата.

Последици при нарушаване на условията по присъдата

В чл.66 и следващите от Наказателния кодекс са предвидени санкциите, които могат да се наложат на осъдения, ако същият извърши действие или бездействие, с което да наруши условията, при които е наложено условното осъждане.

Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. В случаите, когато извършеното ново деяние е за непредпазливо деяние, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

В случаите, когато условно осъденият не изпълнява без основателна причина някоя от определените му пробационни мерки, съдът може да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода. Това свое правомощие съдебният състав упражнява, ако има предложение от пробационния съвет. Ако условно осъденият без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода. Тези мерки са предвидени, за да се стимулират осъдените лица доброволно да спазват условията, при които наказанието е отложено.

Според закона единствено при някоя от гореописаните хипотези, осъденият ще изтърпи ефективно наложеното наказание, т.е. в местата за лишаване от свобода.

Може ли обвиняемият да поиска сам условна присъда?

Обвиняемият, респективно подсъдимия може да упражнява правата си отделно от своя защитник. Това означава, че той би могъл по своя инициатива да иска от съда прилагането на института на условното осъждане. Преди съдебният състав да се оттегли на тайно съвещание за постановяване на присъдата, подсъдимият има право на последна дума. Същият може да изложи своите възражения и несъгласия срещу обвинението, да изкаже съжалението си относно извършеното от него престъпление, както и да направи искания – да бъде оправдан, да се приложи условното осъждане, да не се налагат възможни допълнителни наказания като пробационни мерки и други.

Ролята на адвоката в наказателния процес е да съдейства на своя подзащитен, за да може последният да получи най-благоприятния резултат. Това включва както преследването на оправдателна присъда, така и минимизиране на неблагоприятните последици от осъдителната присъда за своя доверител. Ползването на услугите на адвокат по наказателни дела може да увеличи шансовете за постигане на желания резултат.

Прилагането на условното осъждане се извършва по преценка на съда, което означава, че дори да са налице предвидените в закона условия, съдебният състав може да наложи ефективна присъда. Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване пред по-горен по степен съд, който може да реши да отложи изтърпяването на наказанието за определен срок.

Роля на защитника при искане на условна присъда

Съгласно чл.98 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на неговия подзащитен. Адвокатът може да събира доказателства, като отправи доказателствени искания до прокурора в рамките на досъдебната фаза и до съда в съдебната фаза на наказателния процес.

Освен по този начин, доказателствата могат да бъдат предоставени и от обвиняемия и неговите роднини. Данните за личността са изключително важни за това дали ще се приложи условното осъждане. Липсата на вредни навици /алкохолизъм, наркомания, хазартна зависимост и други/, установени престъпни навици и други подобни фактори, а от друга страна наличието на данни за трудова заетост, чисто съдебно минало и такива обстоятелства, ще допринесат за това да се увеличат шансовете за прилагане на този правен механизъм.

Във всеки такъв случай би било във ваша полза да направите консултация с адвокат, специализиран в сферата. След запознаване с делото, правният ви съветник ще може да Ви даде ценни съвети за това какви действия могат да се предприемат и в каква последователност.

Много хора си мислят, че не е нужно да ползват правна помощ и не предприемат нужните действия, с които да защитят своите права и законни интереси в най-голяма степен.

Кога условната присъда не е възможна и какви са алтернативите?

В редица случаи законът не позволява прилагането на условното осъждане – за престъпленията, извършени в изпитателния срок или в условията на рецидив, умишлените деяния, от които са настъпили изключително тежки последици, както и престъпленията, за които предвидената минимална граница на наказанието лишаване от свобода, е повече от три години.

Когато бъде извършено умишлено престъпление в изпитателния срок на условното осъждане, съдът не може да отложи изпълнението на новото наказание лишаване от свобода, а постановява да се изпълнят ефективно и двете санкции. При непредпазливите престъпления, съдът преценява дали и каква част да се присъедини за изпълнение.

Лицата, които са извършили престъпно деяние в условията на рецидив, повторност и опасен рецидив също не могат да се ползват от правен механизъм. От една страна, санкциите за такива престъпления са завишени, а от друга те не се третират като неосъждани, съгласно закона. В Наказателния кодекс са предвидени тежки наказания за лицата, които са извършили най-сериозните правонарушения. В някои случаи даже са налице няколко пречки за прилагането на условното осъждане.

Остава обаче възможността за постигане на споразумение, с което да се реши делото, ако не са налице пречките за това, посочени в чл.381, ал.2 от НПК. Законът позволява да се постигне съгласие за наказание, което е под минималния праг за извършеното престъпление, но споразумението трябва да се одобри от компетентния съд.

Следващата законова възможност е да се проведе т.нар. „Съкратено съдебно следствие“, при което подсъдимият признава фактите и се съгласява да не се събират доказателства, а срещу това наложеното му наказание лишаване от свобода се редуцира с една трета.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.