Досъдебно производство – Какво представлява и как се образува

Досъдебното производство е първата от двете фази на наказателния процес, съгласно законодателството на Република България. Целта, която законодателят е предвидил за тази фаза, е чрез разследване да се съберат необходимите доказателства, които да потвърдят или оборят предположението, че определено лице е извършило конкретно престъпление.

Досъдебното производство се провежда единствено по престъпления от общ характер. Този род престъпления се преследват от прокуратурата и органите по разследването. За престъпленията, които се образуват по тъжба на пострадалия не се провежда досъдебно производство, тъй като тъжбата се подава директно до съда и по този начин се инициира съдебно производство пред компетентния съд. Тази фаза на наказателния процес се характеризира с тайнственост и има подготвителен характер спрямо втората фаза – съдебната.

При осъществяване на разследването, органите на досъдебното производство не разгласят факти и обстоятелва, освен ако прокурорът не даде разрешение и това няма да затрудни разкриването на обективната истина. Целта е да се съберат доказателствата без да има опасност някое от тях, да се изгуби или унищожи от заинтересовано лице.

Какво представлява досъдебното производство

Съгласно чл.192 от Наказателно-процесуалния кодекс, досъдебното производство включва два стадия – разследване и действия на прокурора след приключване на разследването.

Съгласно чл.193 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ органите на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи – следователи, разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори. Разпределението на делата в досъдебното производство е разписано в чл.194 от НПК, като по-голямата част от разследванията се водят от разследващи полицаи. Прокурорът също има право да извършва действия по разследването, но той има и ръководно-решаващи функции. Законодателят му е вменил задължение да упражнява надзор върху разследването като контролира действията на разследващите органи, да оправя искания към съда и да реши дали да внесе делото в съда след приключване на разследването.

Срокът за провеждане на разследването е двумесечен, но може да бъде удължаван с разрешение на административния ръководител на съответната прокуратура. В определени случаи, досъдебното производство се провежда по правилата на т.нар. „Бързо производство“. Обикновено се прилага по дела, при които, още при образуването на досъдебното производство са налице достатъчно данни относно извършеното престъпление и неговия извършител.

Предпоставките за провеждане на бързо производство са:

• Лицето да е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;
• Върху тялото или дрехите на лицето има явно следи от престъплението;
• Лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
• Очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

В досъдебната фаза на наказателния процес, прокурорът е решаващия орган, който решава какви действия да се предприемат и в каква поредност, за да ангажира наказателната отговорност на определено лице. В съдебната фаза решаващият орган е съда, който има правомощията да признае подсъдимия за виновен или да го оправдае. В тази фаза прокурорът е равнопоставен на подсъдимия, на неговия защитник и на останалите участници, ако има такива.

Кога се образува досъдебно производство

Съгласно чл.207 от НПК, досъдебно производство се образува, ако са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Законните поводи са 4 /четири/ на брой и са следните:

• Съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване. Ето защо, съобщението трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда;
• Информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;
• Лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление. След снемане на самоличността на дееца се съставя протокол, в който се отразява направеното признание. Протоколът се подписва, както от дееца и от органа;
• Непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци на извършено престъпление.

Втората предпоставка е да са налице достатъчно данни. Съгласно чл. 211 от НПК, достатъчно данни са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.

Законодателят е уредил 2 /два/ начина за образуване на досъдебно производство. В общия случай, образуването се извършва с постановление на прокурор, в което се описват основанията за образуване и се дават указания на разследващия орган какви действия да предприеме. В определени случаи, когато е налице единствена възможност да бъдат събрани доказателства, досъдебното производство се образува с първото действие по разследването, но с само тези които са изчерпателно посочени в чл.212, ал.2 от НПК – оглед, освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели.

В този случай, разследващият орган следва да уведоми прокурора незабавно за извършеното действие, но не по-късно от 24 /двадесет и четири/ часа.

Процедури и права на участниците в досъдебното производство

Законодателят е уредил правата на обвиняемия в чл.55 от НПК. Същият има право:

• Да научи за какво престъпление е привлечен и въз основа на какви доказателства;
• Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;
• Да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения;
• Да представя доказателства;
• Да участва в наказателното производство;
• Да прави искания, бележки и възражения;
• Да се изказва последен;
• Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник.

Обвиняемият има право на адвокатска помощ, както и да му се предостави информация за условията за нейното получаване. Същият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването с негово участие. Обвиняемият има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме, да получава съвети и друга правна помощ, а когато не владее български език, има право на писмен и устен превод на разбираем за него език. Обвиняемият може да упражнява широк кръг права, тъй като трябва да бъде обезпечено правото му на защита.

Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи въвежда редица гаранции за положението на лицата, срещу които се водят наказателни производства.

Защитникът е лице, упражняващо адвокатската професия. Правата му включват:

• Да се среща насаме с обвиняемия;
• Да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
• Да представя доказателства;
• Да участва в наказателното производство;
• Да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия.

Защитникът съгласува с обвиняемия линиите на защита и извършва действия за изясняване на фактите и обстоятелствата, които са в полза на подзащитния му.

Правата и задълженията на разследващите органи са насочени към извършване на пълно, всестранно и обективно разследване, което да събере достатъчно доказателства за привличане на определено лице като обвиняем. За целта е необходимо да се извършват нужните действия по разследването. В допълнение към изложените дотук права, прокурорът има правомощията да налага мерки за неотклонение „подписка“ и „гаранция“, както и редица други мерки като забрана обвиняемият да напуска страната, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и други.

В допълнение към тези права, прокурорът може да направи искане до съда за налагане на мерки за неотклонение „домашен арест“ и „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

Кога и как се прекратява досъдебното производство?

Когато се установят определени обстоятелства по време на разследването, прокурорът прекратява досъдебното производство. Същите са изчерпателно изброени в чл. 24 от НПК. Образуваното досъдебно производство се прекратява, когато:

• Деянието не е извършено или не съставлява престъпление;
• Деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
• Наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
• Деецът е починал;
• След извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
• Спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
• В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
• Деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
• Извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство;
• В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
• По отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателното производство в друга държава.

Посочените обстоятелства, които водят до прекратяване на досъдебното производство се прилагат и когато прокурорът отказва да образува такова, както и когато съдът прекратява делото в съдебната му фаза.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.