Как да обжалвате ревизионен акт на НАП?

Какво представлява ревизионният акт и кога се издава?

Ревизионният акт е документ, издаден по регламентирания от закона ред, с който се установяват публични задължения. Публичните задължения могат да включват данъци, задължителни осигурителни вноски и други вземания на държавата.

Административното производство в рамките, на което се издава ревизионният акт се нарича „Ревизия“. Началото на процедурата се поставя със „Заповед за възлагане на ревизия“ и след извършване на необходимите действия се постановява т.нар. „Ревизионен доклад“. Въз основа на констатациите в доклада се издава ревизионният акт. В рамките на административното производство участват органите на Националната агенция за приходите (НАП) и ревизираните субекти, които могат да бъдат физически (граждани) и юридически лица (търговски дружества, сдружения, кооперации, фондации и др.).

В рамките на ревизионното производство, органите по приходите събират всички необходими доказателства по своя инициатива или по искане на ревизираните лица. Всички събрани доказателства полежат на обективна преценка и анализ. От своя страна проверяваният субект е длъжен да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация или други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения или до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване.

В подобни случаи бездействието е абсолютно погрешно, тъй като ако не се представят определени документи или сведения, ревизиращият екип може да приеме, че същите не съществуват.

Тези констатации могат да бъдат възприети, въпреки че не отговарят на истината. Това е така, защото органите по приходите се водят от събраните доказателства и ги използват, за да изготвят актовете си. Представянето на документ в по-късен етап може да доведе до това, че документът да се обяви за изготвен за целите на обжалването и да не бъде взет предвид. Последното е особено валидно за съдебната фаза на тези производства. Адвокат по данъчно право би могъл да Ви помогне във всеки един етап от процеса.

Права на фирмата след издаване на ревизионен акт

Първата възможност за защита е да се подадат писмени възражения срещу констатациите в ревизионния доклад. Това може да се извърши в 14 /четиринадесетдневен/ срок от връчването му на ревизираното лице. Ако този срок се окаже недостатъчен, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК, може да бъде поискано удължаване, но с не повече от един месец. На този етап все още е възможно да се представят доказателства, които могат да бъдат взети предвид при издаване на ревизионния акт. Писмените възражения биват обсъждани от органите по приходите.

Ако възраженията не бъдат възприети се издава ревизионен акт, с който се начисляват публични задължения. Оспорването на ревизионен акт може да се извърши в 14 /четиринадесетдневен/ срок от връчването му с жалба, която се подава до Директора на компетентната дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП), чрез териториалната дирекция на НАП, чиито служители са издали акта.

В шестдесетдневен срок от получаване на преписката, директорът издава свое решение, с което потвърждава, изменя или отменя ревизионният акт. При отмяна е възможно преписката да се върне за изготвяне на повторна ревизия, като това правомощие може да се упражни само веднъж.

Непроизнасянето в срок се счита за мълчаливо потвърждаване на обжалвания ревизионен акт. Важна подробност е, че първо трябва да се обжалва по административен ред пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ и едва след това може да се сезира съда.

Неподаването на писмени възражения срещу ревизионния доклад е пропуск, тъй като се губи възможността да се изложат възражения и доказателства срещу изложените факти и обстоятелства на НАП. Пропускът да се обжалва ревизионния акт или решението на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ в законоустановения срок води до влизането им в сила. Това означава, че повече не могат да се оспорят установените публични задължения и се пристъпва към тяхното събиране.

Ролята на правния съветник при обжалване на ревизионен акт

Данъчното право се урежда, както от българския закон, така и от актовете, които се издават от институциите на Европейския съюз. Поради това, не винаги се разбират правата и задълженията, които възникват за физическите и юридическите лица. Данъците, които се начисляват и събират от държавните органи са уредени в отделни закони, а данъчните производства се развиват по отделен закон, а именно по реда и правилата на Данъчно-осигурителният процесуален закон.

Обемът на тази информация може да затрудни значително ревизираното лице при упражняване на правото му на защита. Тук вашият правен съветник ще ви помогне като Ви даде ценни насоки, с които ще спестите време. Така своевременно ще извършите нужните действия за защита на вашите права. Ревизираното лице може да предостави всички свои документи на пълномощника си и адвокатът да води цялостната кореспонденция с органите на НАП. Това включва и получаване на книжа и актове от ревизиращият екип.

Специалистът по данъчно право ще може да Ви съдейства с проследяването на законовите срокове, изготвяне на документи, като например жалби, писмени възражения, искания за спиране на изпълнението и други. Можете да получите ценен съвет относно това, какви доказателства следва да се представят, както и от кои държавни органи могат да се набавят дадени документи, които са от значение за данъчното производство.

Правната подкрепа има за цел да осигури максимална защита на вашите права и законни интереси.

Какво следва при потвърждаване или отмяна на ревизионния акт?

Ревизионният акт може да се обжалва в частта, в която не е отменен с решението на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. Жалбата се подава в 14 /четиринадесетдневен/ срок от връчването му пред административния съд, в чийто район попада постоянният адрес или седалището на жалбоподателя. Териториалната компетентност на съда съвпада с обхвата на двадесет и осемте области на страната.

На разбираем език казано, в която област Ви е адреса, там ще бъде и първото дело пред съответния административен съд. Например ако седалището Ви е в област София – град, компетентен е Административен съд – София – град, а ако сте ситуирани в Кюстендил, производството ще бъде разгледано от Административен съд – Кюстендил.

След получаване на цялата преписка по обжалвания ревизионен акт, съдът извършва проверка на жалбата и ако същата отговаря на закона, се нарочва съдебно заседание. В хода на съдебното производство е необходимо да се извършват нужните доказателствени искания. На този етап е възможно да се представят нови доказателства, но ако е могло да се представят в рамките на ревизионното производство, е вероятно да не бъдат взети предвид.

Много често такива книжа се приемат за „изготвени за целите на обжалването“. В случай, че административният съд потвърди изцяло или частично ревизионния акт е налице възможност за касационно обжалване на решението на съда пред Върховния административен съд. Тази съдебна инстанция разглежда делото и може да потвърди, измени или отмени решението на предходната.

В случай на отмяна, касационният съд разполага с правомощията да върне делото за ново разглеждане или да отмени обжалвания ревизионен акт.

По време на съдебното обжалване, обикновено жалбоподателят е сторил разноски в рамките на съдебното производство. Най-честите разходи са за държавна такса за разглеждане на делото, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица за извършване на експертиза. Съдът се произнася по разноските с решението.

Ако ревизионният акт бъде отменен изцяло или частично, се присъждат разноски на ревизираното лице, ако обаче съдебният състав потвърди установените задължения, разноски се дължат в полза на административния орган.

Обжалването не спира автоматично акта

Съгласно чл.153 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира изпълнението. То може да бъде спряно, ако се представят доказателства за предоставено обезпечение в размера на главницата и лихви. Законът предвижда такова да бъде дадено в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Решаващият орган се произнася по искането за спиране в седемдневен срок от получаването му. При отказ, ревизираното лице може да подаде жалба до компетентния административен съд, който се произнася с определение.

Според чл.157 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Спирането се извършва по същия законов ред, както при административното обжалване и със същите средства. Ако не се представят доказателства за учредено обезпечение, законът позволява искането за спиране на изпълнението да съдържа предложение в размера на главницата и лихвите. В тези случаи съдът се произнася в 14 /четиринадесетдневен/ срок от подаване на искането с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Видно от чл.209 от Данъчно-осигурителният процесуален закон, ревизионните актове подлежат на изпълнение, независимо дали са обжалвани. Това означава, че публичен изпълнител при Националната агенция за приходите може да започне опис на имуществото на ревизираното лице и неговата разпродажба. Към принудително изпълнение не се пристъпва, ако е предоставено обезпечение или начислените публични задължения за главница и лихва бъдат заплатени. Всички действия по изпълнение подлежат на обжалване пред Директора на съответната териториална дирекция на НАП, а след това пред компетентния административен съд.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.