Хулиганство – Какви видове съществуват

Хулиганството е определено в Наказателния кодекс /НК/ като „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“. Това престъпление често е съпроводено и с извършването на други противообществени прояви.

В обществото ни се е установило неправилното разбиране, че хулиганството е нещо дребно, което не може да доведе до сериозни последици, но това не е така.

За хулиганство може да се считат междусъседските спорове, спречкванията на пътя, вербалната и физическата агресия към орган на власт и много други такива примери. Често хората не си дават сметка, че хулиганството може да им причини редица вредоносни последици. Освен наказанието лишаване от свобода, законодателят е предвидил и лишаване от право да се управлява МПС за определен срок. Това може да нанесе непоправими вреди на хората, които се прехранват чрез транспортни услуги.

Осъжданите лица също могат да понесат тежки последици, които могат да се проявят в изтърпяването на ефективна присъда в местата за лишаване от свобода.

Какво казва законът за хулиганските прояви?

Дефиницията за хулиганство е уредена в чл.325 от Наказателния кодекс, но в Постановление № 2 от 1974г. на Върховния съд са дадени редица пояснения, а именно:

• „Непристойни действия“ са онези, които неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи обществото;
• „Грубо нарушение на обществения ред“ има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях се нарушават важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на нравственоста;
• „Явно неуважение към обществото“ има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които е станало достояние.

В чл.325, ал.2 от НК е уредено т.нар. „едро хулиганство“, а именно, когато хулиганството е извършено срещу държавен орган, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред /каквито са полицейските служители/ или когато по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост.

Деянието се характеризира с „изключителен цинизъм“, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Като такива следва да се считат и развратните действия, извършени публично и създаващи възмущение сред обществото, като с тях се нарушават правилата за приличие.

„Изключителна дързост” е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени и лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.

Видове хулиганство според правния ред

В зависимост от реда, по който се преследва, съществуват два вида хулиганство:

Дребно хулиганство – то се преследва по административнонаказателен ред, съгласно Указа за борба с дребното хулиганство. Деецът се наказва с глоба от 100 до 500 лева и задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР.

Дребно хулиганство е всяка непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

Престъпно хулиганство – общият престъпен състав на хулиганството по чл.325, ал.1 от НК обхваща всички по-тежки противообществени прояви, които са с по-висока степен на обществена опасност от тези при дребното хулиганство. Освен общият законов текст, в закона са уредени и обстоятелства, при наличието на които хулиганството е по-тежко наказуемо.

Ако противозаконното поведение е съпроводено със съпротива срещу орган на власт или се отличава с изключителен цинизъм или дързост е налице едро хулиганство по алинея втора. Законодателят е предвидил, че когато деянието е извършено при управление на МПС, наказанието следва да е по-високо, тъй като това представлява дейност с повишена опасност. По-сериозни са и наказанията за повторност и опасен рецидив.

Повторността е налице, когато извършителят вече е осъждан за хулиганство с влязла в сила осъдителна присъда. Хулиганството е извършено в условията на опасен рецидив, когато престъплението е предшествано от осъждане за тежко умишлено престъпление, което е изтърпяно ефективно и неговият размер е не по-малък от една година.

Типични примери за хулиганство са сбиванията на публични места като паркове, молове, ресторанти и други. Обичайно едрото хулиганство се извършва покрай мероприятия с много присъстващи. Такива са безредиците по време на футболни мачове, концерти и други. Агресията на пътя често прераства във физическа саморазправа, която завършва с пострадали и имуществени вреди – по автомобилите или пътната инфраструктура.

Последствия при обвинение за хулиганство

Хулиганството по чл.325, ал.1 от НК се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. За това деяние неосъжданите лица се освобождават от наказателна отговорност като им се налага глоба от 1 000 до 5 000 лева. В чл.78а от Наказателния кодекс са посочени условията, на които трябва да отговарят обвиняемите.

Едрото хулиганство по чл.325, ал.2 от НК се наказва с лишаване от свобода до пет години. Ако подсъдимият бъде признат за виновен, същият не може да бъде освободен от наказателна отговорност, но е възможно прилагането на условното осъждане, ако е налице чисто съдебно минало.

Съгласно чл.325, ал.3 от НК, когато деянието по алинея първа е извършено при управление на МПС, наказанието е лишаване от свобода до три години, а по алинея втора – лишаване от свобода до пет години. И при двете престъпления е предвидено допълнително наказание, а именно „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. В случая това право е да се управлява моторно превозно средство.

Наказанията за хулигански действия, извършени в условията на повторност и опасен рецидив са малко по-високи, но при тях не е възможно прилагането на условното осъждане или освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Роля на адвоката при защита срещу обвинение за хулиганство

Когато е повдигнато обвинение за хулиганство, е изключително важен анализът на фактите. Изследването на случая е необходимо с цел установяване дали е налице престъпление или административното нарушение. Това е нужно поради самото естество на разликата между двете понятия.

Дребното хулиганство е по-малко обществено опасно отколкото деянието по чл. 325 от НК. Налагането на административна санкция е винаги по-леката последица, тъй като при заплащане на глобата въпросът се счита за приключен. От друга страна, осъдителната присъда за умишлено престъпление, каквото е хулиганството означава, че деецът няма да има чисто съдебно минало. Това е пречка за работа в държавната администрация, службите, ангажирани с осигуряването на националната сигурност и обществения ред и спокойствие, съдебната система, както и на други длъжности, за които се изисква чисто съдебно минало.

Адвокат, който специализира в сферата на наказателното право, ще Ви помогне да се запознаете с правата си и какви са възможните стъпки, които могат да се предприемат в защита на правата Ви.

В рамките на двете фази на наказателния процес /досъдебна и съдебна/, вашият правен съветник ще предприеме действия, с които да разколебае обвинителната теза. Това може да доведе до оправдателна присъда или по-ниско наказание. Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия/подсъдимия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на фактите, които са в полза на обвиняемия/подсъдимия. Правата на адвоката в наказателния процес са изчерпателно изброени в чл. 99 от НПК.

Кога да потърсите правна помощ и какво да очаквате

Всички лица имат право на адвокатска защита от момента на тяхното задържане от полицейските органи или от привличането им в качеството на обвиняем. Законът задължава органите на досъдебното производство да разяснят на обвиняемия, че има право на защитник и следва да му осигурят възможност незабавно да се свърже с него.

Законодателят е въвел изискването, че докато не се изпълни това задължение, компетентните държавни органи не могат да извършват каквито и да било действия по разследването и други процесуални действия с участието на задържания. Адвокатска помощ ще ви бъде необходима при получаване на призовка за привличане като обвиняем. След осъществяване на процедурата по привличането, защитникът имат право да се запознае с материалите по разследването и да направи искания за събиране на доказателства. Това е важно, за да се съберат данни, с които да се разколебае обвинителната теза и по възможност да не се стигне до съдебно производство.

След приключване на разследването, наблюдаващият прокурор решава дали на внесе делото в съда, да го спре или прекрати. На този етап е възможно да се постигне споразумение, което да бъде представено пред компетентния съд за одобрение. За това е необходимо да имате адвокат. Във всички случаи, когато става дума за досъдебно производство или наказателно дело пред съда е по-добре да ангажирате адвокат, който да следи за вашите интереси.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.