Обжалване на ПАМ – Срокове, процедура и правна защита

Какво представлява принудителната административна мярка?

За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, в които могат да се прилагат тези мерки, техният вид, органите, които могат да ги налагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Най-често налаганите такива са:

• Отнемане на свидетелство за управление на МПС;
• Спиране на МПС от движение;
• Запечатване на обект и други.

Принудителната административна мярка трябва да се различава от административното наказание. Последното се налага като санкция за извършено нарушение, а ПАМ се налага обикновено от момента на установяване на нарушението до окончателното решаване на въпроса за вината. Това може да стане чрез влизане в сила на решението на съда, с което е отменено наказателното постановление, резолюция за прекратяване на административното производство, с изтичане на срока на действие на заповедта за прилагане на ПАМ и други.

Кога и как се обжалва ПАМ?

Принудителната административна мярка може да се обжалва веднага след връчване на заповедта, с която същата се налага. Основанията за обжалване се съдържат в чл.146 от Административно-процесуалния кодекс:

1. Липса на компетентност;
2. Неспазване на установената форма;
3. Съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. Противоречие с материалноправни разпоредби;
5. Несъответствие с целта на закона.

Във всеки закон, в който е предвидено налагането на ПАМ са изброени и органите, които могат да ги налагат. Най-често това са ръководителите на ведомства, агенции, дирекции и други административни единици или упълномощени от тях лица. Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ се обжалва пред административния съд по постоянния адрес на жалбоподателя, ако той е физическо лице и по седалището му, ако е юридическо лице.

Жалбата се подава до съда, като следва да се посочи акта, който се обжалва и да се приложи негово копие, за да няма съмнение какво се оспорва. В съдебния процес могат да се ползват всички допустими посред закона доказателства – свидетелски показания, документи, експертизи.

Юрист с административноправен опит ще може да извърши необходимите действия за събиране на всички относими доказателства. Съдът разглежда делото в състав от един съдия и постановява решение, с което отменя или потвърждава заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Страната, за която решението е неблагоприятно може да обжалва пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на крайния съдебен акт на административния съд.

В някои случаи е предвидено, че решението не подлежи на обжалване. Пример за това е прилагането на ПАМ за отказ от тестване за употребата на алкохол и/или наркотични вещества при управление на МПС. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, изключва възможността за обжалване пред Върховния административен съд.

Срокове и специфика на различните видове ПАМ

Срокът за обжалване на ПАМ е четиринадесетдневен от връчването на заповедта или акта, с който се налага. Подаването на жалба в този срок е от изключително значение, тъй като в противен случай се губи правото на обжалване и възможността за съдебен контрол.

Често се стига до обжалване на ПАМ на МВР, която се издава по Закона за движение по пътищата. Хипотезите, при които се издава такава заповед обичайно са:

• Управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици;
• Отказ от извършване на тест за алкохол или наркотици;
• Управление на автомобил от неправоспособен водач или такъв с отнета шофьорска книжа;
• Техническа неизправност и други.

В тези случаи може да се отнеме свидетелство за управление на МПС и дори да се стигне до спиране от движение на МПС.

Националната агенция за приходите може да приложи ПАМ „запечатване на обект“. Тази мярка е уредена в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, с максимален срок на приложение 1 /един/ месец. Най-често се налага в случаите, когато не се издаде касова бележка, не регистрира касовия си апарат по съответния ред или се осъществява дейност без такъв и други. По Закона за хазарта е уредено правото на изпълнителният директор на НАП да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за хазарта – временно отнемане на лиценза за срок от три до шест месеца или окончателно отнемане на лиценза.

Когато трябва да се предотврати или преустанови нарушение, с което се застрашава общественото здраве, компетентният орган да наложи ПАМ е директора на съответната Регионална здравна инспекция.

Инспекцията по труда може да прилага принудителни административни мерки, когато установи нарушения на трудовото законодателство или правилата за безопасни условия на труд. В Кодекса на труда са посочени всички случаи, при които този орган може да издава заповед за прилагане на този вид мерки.

Какви са рисковете при липса на правна намеса?

На първо място, липсата на правно съдействие след получаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка може да има тежки последици. Една от най-срещаните е пропускане на срока за обжалване. Това означава, че лицата, спрямо които е наложена мярката не могат да я обжалват и трябва да изчакат изтичане на нейния срок. Това може да доведе до значителни имуществени вреди за лицата, които са заети в сферата на транспорта или си изкарват прехраната използвайки свидетелството си за управление на МПС. Някои принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата са с продължителност до 18 /осемнадесет/ месеца.

Липсата на правни знания и опит в обжалването на този вид административни актове може да доведе до пропуски, поради които да не бъдат събрани необходимите доказателства. Понякога в трети лица или организации се съдържат документи, които трябва да се съберат и приложат по делото. Това е важно и с оглед указанията, които съда дава при насрочване на делото. Съгласно чл.170 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Жалбоподателят трябва да докаже своите възражения, с оглед успешно оспорване на акта. В противен случай е много вероятно съдебният състав да постанови решение, с което да потвърди наложената ПАМ.

Роля на правната защита при обжалване на ПАМ

Преди да се подаде жалбата до съда е необходимо да се проучи акта, която ще се оспорва. Ако заповедта не съдържа мотиви или някой задължителен реквизит това може да бъде сериозен аргумент за нейната отмяна и наложената принудителна административна мярка. В жалбата следва да се посочат всички основания за незаконосъобразност, които са налични, защото съдът се произнася само въз основа на доводите, които са наведени. След като направи проверка на жалбата и установи, че същата е редовна, съдебният състав насрочва делото за разглеждане за конкретна дата и час. Правният ви съветник ще може да се яви на делото вместо Вас и по този начин няма да отсъствате от работа или да Ви се наложи да пътувате до друг град или в пиков час.

Законът допуска да се поиска спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. За целта трябва да се приложат доказателства, че в противен случай ще настъпят неотстраними вредоносни последици – например загуба на доходи. Определението, с което съдът допуска спирането или отхвърля искането подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от получаването му.

Правното съдействие в процеса по оспорване на всеки акт, с който се прилагат принудителни административни мерки може да Ви улесни значително в процеса на обжалване. Юридически съвет от адвокат, специализиран в областта на административното право е безценен, когато става дума за налагане на ПАМ с дълъг период на действие и опасност от дългосрочно вредоносни последици, особено когато това е обвързано със спазване на срокове за обжалване.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.