Отговорност при недеклариране на доходи

В закона е предвидено задължение за всички физически и юридически лица да декларират своите данъчни задължения и да внасят дължимия размер по банковите сметки на Националната агенция за приходите (НАП). Отклонението от това правило се нарича укриване или недеклариране на доходи.

Законодателят е счел това за сериозно нарушение, поради което са въведени редица мерки за справяне с този проблем. Постъпленията от различните видове налози са основният приход в държавната хазна, от които зависи изготвянето на държавния бюджет за следващата фискална година. Ето защо, нормотворецът е въвел редица санкции за недеклариращите доходи. Предвидени са различни видове административни санкции – глоба, имуществена санкция, запечатване на обект, но също така е налице и възможност за повдигане на обвинение по чл.255 от Наказателния кодекс. Най-тежкото наказание за недеклариране на доходи според нашето право е лишаване от свобода.

Паралелно с тези наказания, задължените лица трябва да заплатят дължимият данък и лихвата за забава, която тече от деня в който е следвало да се заплати данъчното задължение до деня на окончателното му заплащане.

Какво се счита за недеклариране на доходи според българското законодателство?

По нашето право „недеклариране на доходи“ се счита всяко отклонение от задължението за деклариране. Това може да се извърши по следните начини:

• Неподаване на данъчни декларации – по този начин лицата не подават декларация и съответно за тях не възниква задължение за плащане на данъчните налози. Възможно е да бъде подадена декларация, но само за някои задължения или за част от едно-единствено;
• Недеклариране на доходи от наеми – много често наемодателите не декларират доходите си от наем. В практиката това е често срещано явление. Следва да отбележим, че лицата, които обявяват, удържат и внасят този данък към бюджета са различни в зависимост от качеството на наемателя или наемодателя. Това означава, че контролните органите са запознати със съществуването на това наемно правоотношение;
• Дарения – в някои случаи доходите от трудова или друг дейност се изплащат под формата на дарение. Мотивацията зад това е, че данъчната ставка на даренията е по-ниска и върху дарената сума не се дължат задължителните осигурителни вноски;
• Продажби – според нашето право, продажбата на стари вещи от физически лица не се облага с данък. Това понякога се ползва за прикриване на облагаем доход в нарушение на закона.
• Съществуват и други възможности за прикриване на произхода на доходите и по този начин да се ползва по-лек режим на данъчно облагане или изцяло да се избегне такова. Не трябва да се забравя, че такива действия противоречат на закона и могат да доведат до тежки санкции.

Последици от установено недеклариране на доходи

Първата последица за недеклариралите доходи лица е, че след като данъчните задължения бъдат установени, те ще трябва да ги заплатят с начислената лихва за забава, считано от деня, в който е следвало да се заплати задължението до деня на окончателното му заплащане. Ако е налице бездействие, лихвата продължава да расте. При публичните задължения е предвидено в случай на плащане, първо се погасява главницата и след това лихвите. По този начин се цели изплащане на задължението дори при погасявания в много малък размер.

На следващо място, заложено е налагането на глоби за физическите лица и на имуществени санкции за юридическите лица, ако не подадат декларация по съответния ред. За фирмите, които не декларират своята дейност биха могли да се наложат санкции по различни закони за неподаване на необходимата данъчна документация. Примери за това са декларациите за осигурителни вноски и данък (декларация 1 и декларация 6), ежемесечните декларации по Закона за ДДС, годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

В повечето случаи, физическите лица подават единствено годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Най-тежката последица за физическите лица и ръководителите на юридическите лица е предвидената наказателна отговорност по чл.255 от Наказателния кодекс. Повдигане на такова обвинение носи след себе си риска от наказание лишаване от свобода.

Лицата, които декларират по-нисък доход за осигурявани от тях служители, могат да бъдат подведени под отговорност и по чл.255 б от Наказателния кодекс, за укриване на задължителни осигурителни вноски.

Как се стига до наказателна отговорност

В чл.255 от Наказателния кодекс е предвидено наказанието да се налага единствено за данъци в големи и особено големи размери. Съгласно чл. 93, т. 14 от НК, „данъци в големи размери“ са тези, които надхвърлят 3000 лева, а „данъци в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят 12000 лева.

Досъдебното производство може да се образува едва след установяването на данъчните задължения в горепосочените големи и особено големи размери. За да се установят недекларирани доходи, органите на НАП следва да проведат ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Укриването на данъци е престъпление от общ характер, което означава, че единствено прокуратурата има право да повдигне обвинение пред съда. За целта първо се провежда разследване в рамките на досъдебното производство. Разследващите органи и прокуратурата събират всички относими доказателства и извършват нужните действия за разкриване на обективната истина. Едва след приключване на разследването би могло да се направи преценка, дали са налице достатъчно доказателства, за да бъде внесено обвинение в съда.

Ползването на услугите на адвокат, специализиран в данъчното право, още при започването на данъчното производство пред органите на НАП, ще ви позволи да се защитите в максимална степен от възможните последици. Това е така, защото предвидените в закона административни и наказателни санкции се налагат след установяване на нарушения, а много често в практиката проверяваните лица бездействат в тази фаза, което е в техен ущърб.

Как да се защитите при проверка или обвинение в недеклариране?

За да можете да се защитите при извършване на проверка е необходимо да потърсите бързо помощ от адвокат. Специалист ще може да изготви защитна стратегия, за да може проверката да приключи адекватно. Ако при процедурата се установят нередности, е много вероятно да се възложи извършването на ревизия.

При започване на ревизионното производство, служителите на НАП връчват Заповед за вълагане на ревизия на задълженото лице.  По време на ревизията могат да се подават допълнителни документи. Това данъчно производство приключва с ревизионен доклад, срещу който законът позволява да се подадат писмени възражения. След разглеждане на постъпилите възражения се издава ревизионен акт, в който е записан размера на установеното задължение и срока за доброволно плащане.

На основание чл.209 от ДОПК, ревизионните актове подлежат на изпълнение, дори когато са обжалвани. Затова е необходимо да се действа своевременно. Ревизионният акт подлежи на обжалване пред Директора на компетентната дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“. Директорът постановява решение, което може да се обжалва пред компетентния Административния съд, а след това и пред Върховния административен съд.

При обвинение в недеклариране е необходимо да се посъветвате с адвокат, който специализира в сферата на наказателното право.

Консултацията с адвокат следва да се направи възможно най-рано, преди да се извършват следствени действия със задълженото лице. По този начин ще може да се изгради защитна теза в самия генезис на наказателното производство и така да се ограничат възможните неблагоприятни последици.

Отговорност при доходи с неясен произход

Правилното подаване на данъчните декларации и осведомеността за задълженията по различните данъчни закони, ще намалят в голяма степен рисковете от провеждане на ревизионни производства и възможността за повдигане на обвинение от прокуратурата.

Правилното и пълно деклариране на получените доходи не е гаранция, че няма да бъде извършена проверка, но намалява процента за такава с неблагоприятен изход. С декларирането на реалните по-високи доходи, могат да се оправдаят някои големи разходи, като например почивки, закупуване на автомобил или недвижим имот, погасяване на паричен заем и други.

Не трябва да се забравя, че дори даден доход да е необлагаем, е възможно да е налице задължение за деклариране.

Юридическите лица, извършващи търговска дейност имат задължения за спазване на Закона за счетоводството. Правилното водене на счетоводната дейност ще ограничи възможността да се открият несъответствия и потенциални парични санкции. В законодателството на Република България са предвидени по-високи имуществени санкции за юридическите лица от тези за физическите лица.

Следва да се има предвид, че Националната агенция за приходите води списък на рисковите физически и юридически лица. Това са лицата, които често извършват нарушения на данъчното законодателство и контролните органи нерядко извършват периодични проверки и ревизионни производства с цел превенция на нарушенията. Освен това, в последните няколко години се въведе по-строг контрол на някои видове стоки. Същите са наречени „стоки с висок фискален риск“. На интернет страницата на Националната агенция за приходите се публикува актуалния списък.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.