Прехвърляне на имот чрез завещание – Процедура и особености

Завещанието е един от законоустановените способи, чрез които може да се придобие правото на собственост върху имот. Завещанието е документ, с който едно лице /наследодател/ прехвърля съвкупността от своите права и задължения на конкретно лице или лица.

Чрез завещание могат да наследяват физическите и юридическите лица, държавата и общините.

Правната рамка е уредена в чл. 13-47 от Закона за наследството. Изключително важно е завещанието да отговаря на законовите изисквания, защото в противен случай същото няма да породи желаните правни последици или може да бъде оспорено пред съда и отменено. Потърпевш от това е най-вече лицето, в чиято полза е направено завещанието, тъй като същият няма да получи завещаното имущество. Поради спецификата на този вид разпореждане, много хора използват услугите на адвокат наследствено право, който да ги консултира и да им разясни правните специфики на завещателните разпореждания.

Самостоятелните действия често водят до значителни разходи за съдебни производства, които могат да бъдат избегнати.

Как се изготвя завещание

Съгласно Закона за наследството завещанието има две форми – саморъчно и нотариално. Законодателят е въвел редица специфики за всеки един от двата вида, които трябва да бъдат спазени, за да е действително завещателното разпореждане. Общото между двата вида е, че и в двете си форми, за да е действително, завещанието трябва да е направено от пълнолетно физическо лице, което не е поставено под запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.

Саморъчното завещание трябва да съдържа реквизитите, изброени в чл.25 от Закона за наследството.

Липсата на дори един реквизит води до нищожност на завещателното разпореждане и желаните правни последици няма да се породят.

Законодателят изисква целия текст на този вид завещание да е написан лично и собственоръчно от завещателя. Същият не може да ползва технически, записващи или други устройства. Под завещателните разпореждания се поставя датата – деня, месеца и годината на съставяне, след което завещателят полага своя подпис. Саморъчното завещанието може да се съхранява от изготвилото го лице, както и от нотариус. При предаване на завещанието за пазене от нотариус се развива нотариално производство. Завещанието се поставя в затворен плик и се съставя протокол. Пликът се запечатва и подписва от молителя и от нотариуса, след което се завежда в специален регистър. За да породи действие, след смъртта на завещателя, завещанието трябва да бъде обявено. Това се извършва чрез нотариална процедура. След успешното приключване на процедурата по обявяване, заинтересованото лице получава годно основание за собственост.

Нотариалното завещание се изготвя от нотариус по молба на заинтересованото лице. Завещателят подписва декларация за всички притежавани от него активи, с които ще се разпорежда чрез завещанието. За имоти се прилага Удостоверение за данъчна оценка. Този вид завещание се съставя от нотариуса в присъствието на завещателя и двама свидетели. Процедурата започва с проверка на личните документи и дееспособността на явилите се лица. След изготвяне на завещанието, същото се изчита  пред свидетелите и завещателя, за да се удостовери дали е отразена действителната воля.

Правата на наследниците при завещан имот

Завещателят няма право да накърнява запазената част от наследството на наследниците по закон, но дори ако го направи, това не прави завещанието изначално недействително, а възниква право за наследниците, да искат възстановяване на запазена част. Запазената част е уредена в чл.29 от Закона за наследството. В зависимост от вида на наследниците (съпруг, възходящи, низходящи) и техният брой, са уредени различни по размер запазени части от наследствената маса.

Когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите е: при едно дете 1/2, а при две или повече деца – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само преживея от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява заедно с родителите. Когато наследниците са преживелият съпруг и низходящи, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Възстановяването на запазената част от наследството става чрез предявяване на иск пред съда. Лицата, които имат право на този иск са наследниците по закон на наследодателя. Това са децата, включително осиновените, съпрузите и родителите. Не се считат за наследници по закон лицата, които са извършили отказ от наследство, както и тези които са станали недостойни, освен ако не са признати за достойни от наследодателя с изричен нотариално заверен документ. Възстановяването се извършва чрез намаляване на завещанието до размера на запазената част.

Искът трябва да се предяви срещу лицето, което се е обогатило от завещанието в срок от 5 /пет/ години от откриване на наследството. С изтичане на този срок се погасява възможността да се иска възстановяване на запазена част. Съгласно чл.110 от Гражданския процесуален кодекс, компетентен да разгледа спора е съда по мястото, където е открито наследството. Консултация с добър адвокат може да ви разясни правата ви и възможностите за действие.

Може ли завещанието да бъде оспорено и на какви основания?

В чл.42 от Закона за наследството са уредени хипотезите, в които завещанието е нищожно. Това означава, че изначално завещанието не е годно да породи желаните правни последици.

Основанията за това са следните:

• Когато завещанието е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
• Когато при съставянето му не са спазени изискванията по чл. 24 (нарушения на нотариалната процедура) и чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството (завещанието не е саморъчно написано, не е датирано и не е подписано от завещателя под датата и завещателните разпореждания).

В чл. 43 от Закона за наследството са уредени случаите, когато завещанието поражда желаните правни последици, но е налице порок, поради който същото може да бъде обявени за недействително. Основанията за това са следните:

• Завещанието е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Такива са поставените под ограничено запрещение;
• Когато завещанието е направено поради грешка, насилие или измама. Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането. Грешката може да се отнася до лицето, на което се завещава, или до вещта, която се завещава. Измамата представлява умилено създаване на неверни представи у завещателя, които водят до неговото въвеждане в заблуждение. Ако измамата е единствената причина за завещанието, същото подлежи на отмяна. Не е нужно измамата да осъществява състав на престъпление по Наказателния кодекс. Насилието може да бъде както физическо, така и психическо. При първия вид завещателят се принуждава чрез физическа сила, да извърши определени завещателни разпореждания. При психическото насилие се внушава страх от вредни последици за завещателя и неговите близки.

Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството. Ако узнаването на такова обстоятелство предшества откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването. Когато съдът уважи иска, завещанието се счита за отменено с обратна сила.

Как се осъществява прехвърляне след откриване на завещанието?

За да може едно лице да се ползва от вещнопрехвърлителния ефект на саморъчното завещание, същото трябва да се обяви. За това е предвидено специално производство за обявяване и вписване на саморъчното завещание. Компетентен да обяви саморъчното завещание е всеки правоспособен нотариус без оглед района му на действие, ако завещанието му е дадено за пазене или му е донесено от молител.

Процедурата започва с устна или писмена молба от заинтересовани лица. Нотариусът съставя протокол, в който се описва състоянието на завещанието и се отбелязва неговото разпечатване, както и се прочита цялото съдържание. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието. Обявяването има оповестително действие за заинтересованите лица. Обявяването на завещанието не може да се приравнява на приемане на наследството.

С промените в Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за собствеността в сила от 01.01.2001г. е предвидено, че саморъчните завещания, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти се вписват. За нотариалната процедура се събира такса съгласно тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. За доказване на собствеността върху новопридобития имот, съответното лице се легитимира с препис от обявеното завещание и с препис от акта за смърт на наследодателя. Законодателят е предвидил, че единствено саморъчното завещание подлежи на обявяване.

В практиката възникват редица проблеми поради това, че много хора не знаят, че саморъчното завещание трябва да се обяви по съответния ред. По този начин, мислейки си, че са придобили правото на собственост върху недвижим имот, наследниците по завещание бездействат. Така могат да възникнат спорове с наследниците по закон, тъй като до обявяването му, същото е непротивопоставимо. Това означава, че законните наследници могат да се разпореждат с имота въпреки, че е налице завещание. Подобни съдебни спорове могат да продължат с години и да костват хиляди левове на страните.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.