Отказ от наследство – как се извършва и какви са последиците

Със смъртта на наследодателя за наследниците възниква правото да приемат новооткритото наследство или да се откажат от него. С акта на приемането му се встъпва в правата и задълженията на починалия. Препоръчително е да се проведе консултация с правен специалист, когато се взема такова важно решение, тъй като наследството може да се приеме с изрично волеизявление, но и мълчаливо, чрез действия.

Често наследниците не осъзнават, че с някои техни действия, несъзнателно биха могли да се задължат за големи парични суми.

Възможността за осъществяване на отказ от наследство е предоставена от законодателя на всички лица, които наследяват по българското право. Реализирането на тази законова възможност зависи изцяло от преценката на наследника.

Най-честите причини за отказ от наследство са:

• Дългове към кредитни институции;
• Дължими данъци към държавата и общините;
• Задължения за вода;
• Електрическа енергия;
• Топлоенергия;
• и други.

Това право е често използвано от наследниците на така наречените „вечни длъжници“, тъй като по този начин не биха наследили големи задължения.

Какво представлява отказът от наследство?

Отказът от наследство е едностранен акт по смисъла на закона. Това означава, че се извършва лично от наследника. Отказ може да се извърши единствено при липса на предхождащо го приемане на наследството. Ако наследникът приеме наследството, последващият отказ от същото ще бъде недействителен и няма да породи желаните правни последици. Всяко дееспособно лице може самостоятелно и валидно да упражни това право.

Законодателят е въвел редица изисквания към естеството на това право. Съгласно чл. 54 от Закона за наследството, приемането и отказът, направени под условие, за срок или част от наследството, са недействителни. Отказът от наследство не е пречка извършилия го наследник да получи заветите, които по своята същност представляват завещателни разпореждания за точно определена вещ.

Важно е да се отбележи, че недостойните да наследят, не могат да приемат или откажат да приемат наследството, тъй като те изначално нямат качеството „наследник“. Съгласно чл.3 от Закона за наследството, недостоен е този:

1. Който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
2. Който е набедил праводателя си в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
3. Който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

В определени случаи е възможно отказа да бъде отменен. Съгласно чл.56 от Закона за наследството, кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението му в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Този иск се подава пред районния съд в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.

Кога и как се извършва отказ от наследство?

Възможността да се упражни това право, възниква с откриване на наследството, при което наследникът придобива на качеството на такъв и се погасява с приемане на наследството. При смърт на наследник, преди да е приел или да се е отказал наследството, правото преминава към неговите правоприемници.

В чл.52 от Закона за наследството, законодателят е предвидил, отказ от наследство да се извършва в писмена форма, за да бъде същия действителен.

В практиката се е формирало изискването за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ. За извършване на нотариалното удостоверяване, заявителят попълва декларация за гражданство и гражданско състояние и заплаща нотариална такса по тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. За удостоверяване на подписа на отказващият се наследник е нужно същия да е положен пред нотариуса.

Следващата стъпка е депозиране на заявлението в районния съд. В съда се заплаща държавна такса за разглеждане на заявлението в размер на 20 /двадесет/ лева, съгласно чл. 21 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и 5 /лева/ лева за издаване на удостоверение, че отказът е вписан в особената книга.

Образува се преписка, която се разглежда от районен съдия, избран на случаен принцип, който се разпорежда, да бъде вписан отказа в особената книга за приеманията и отказите от наследство или постановява определение, с което отказва вписването. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд в 7 /седемдневен/ срок от получаване на определението.

Законодателят не е предвидил случаи, при които задължително се прави отказ от наследство. Реализирането на това право зависи изцяло от волята на правоимащия. В повечето случаи, наследодателят има задължения на стойност по-висока от тази на имуществото му, а правоприемниците му не желаят да бъдат ангажирани със заплащането на пасивите. След извършване на отказа от наследство, удостоверението следва да бъде представено пред всеки един кредитор (този който има да получава пари) на починалия, с оглед ликвидиране правото на търсене дължими суми от наследника.

Какви са последиците от отказа?

Основната последица е, че отказалият се вече не е наследник на праводателя си. Изключение от това правило е предвидено за заветите. По този начин не се придобиват права, но и не се отговаря за натрупаните от наследодателя задължения. В закона не е предвидена възможност за оттегляне на отказа и повторно придобиване на качеството „наследник“. Както приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване, да се извърши точно обратното действие, като второто по ред изявление ще бъде недействително поради липса на предмет.

С отпадане на качеството на наследник, за отказалият се възниква право да придобива по давност имуществата на наследодателя си, въпреки отказа си. За целта същият трябва да е упражнявал фактическа власт върху имота или имотите и същата да е продължила повече от 10 /десет/ години. Правото може да се упражни в рамките на съдебно производство под формата на възражение за придобиване по давност или чрез издаване на констативен нотариален акт, чрез извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от ГПК.

Процедурата се развива пред нотариус с район на действие, в чийто район попада имота, за който се иска издаване на нотариалния акт. Нотариусът разпитва трима свидетели, които трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Това се прави с цел да се докаже, че молителят е ползвал имота като свой в последните 10 /десет/ и повече години. За недопускане на злоупотреби с това право, законодателят е предвидил, че свидетелите носят наказателна отговорност по чл. 290 от Наказателния кодекс за лъжесвидетелстване пред нотариуса.

За провеждането на обстоятелствената проверка се събират съответните такси по тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Чрез констативния нотариален акт се признава правото на собственост на заявителя.

Кой наследява при отказ от наследство?

Намаляването на броя на правоприемниците означава, че дяловете на останалите сънаследници ще се увеличат. Ако същите са от различни редове, дяловете им се увеличават съразмерно. В случай, че след извършен отказ от наследство няма наследници от същия ред, към наследяване се призовават наследниците от следващия ред, които придобиват същите права, а именно – да приемат наследството или да се откажат от него.

Отказите от малолетните се извършва от техните законни представители, които най-често са техните родители. Непълнолетните упражняват това свое право лично, но с писменото съгласие на родителя.

Когато няма лица, които могат да наследяват, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, същото се получава от държавата. Предвидено е изключение за движимите вещи, жилищата, ателиетата, гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

В практиката се случва по време на съдебно дело, участник да почине. Тогава, по искане на заинтересованата страна, съдът може да даде срок на наследниците за приемане или отказ от наследството. Законът приравнява липсата на отговор в дадения от съда срок на отказ от наследство. По този начин може да се търси правоприемник, който да приеме наследството, до изчерпване на всички възможни наследници.

При откриване на наследството, често не е известно какво е съдържанието на наследствената маса. В такива случаи нерядко се ангажират услугите на адвокат по наследствено право, който да извърши проверка на починалия праводател и неговата имуществена сфера.

Адвокатът може да провери в редица държавни, общински и частни институции какво е било имотното състояние на наследодателя.

Проверката е комплексна и отнема известно време, но може да ви даде по-ясна представа за активите и пасивите, които са включени в наследствената маса.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.