Издръжка след развод – Какво трябва да знаете

С постановяването на решение за развод или одобряване на споразумението за развод по взаимно съгласие, съдът прекратява брака. В определени случаи след развода бившите съпрузи продължават да бъдат финансово обвързани. След прекратяване на брака, бившите съпрузи могат да имат финансови отношения относно издръжката след развода.

Издръжката след развода бива два вида – издръжка на дете и издръжка на съпруг. И двата вида издръжка са уредени в Семейния кодекс. По отношение на дължимата издръжка към децата от брака, необходимо е да се подчертае, че съгласно Семейния кодекс, родителите имат задължение да полагат грижи за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на своите деца. Другият вид издръжка след развод е този, който се дължи между съпрузите.

Какво представлява издръжката след развод

Издръжката след развода представлява определена парична сума, която задълженото лице заплаща на бившия си съпруг или дете от брака. Съгласно чл.139 от Семейния кодекс, право на издръжка имат лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от имуществото си. Издръжката се заплаща с цел осигуряване на средства за живот на дете или на бивш съпруг.

Издръжката на непълнолетно дете е безусловна, тоест тя се дължи и трябва да се заплати. В този случай е без значение финансовото състояние на дължащия я родител.

Не така е уреден въпросът, когато става дума за издръжка на съпруг. За да може да получи такава издръжка, искащият съпруг трябва да отговаря на предвидените в закона условия.

Нещо повече, получаването на този вид издръжка не е безусловно.

Как се определя размерът на издръжката

При определяне на издръжката, съдът взема предвид редица фактори при постановяване на решението си. В чл.142, ал.1 от Семейния кодекс, законодателят е определил, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В алинея втора на същия член, е определен минималния размер на издръжката за едно дете.

Издръжката може да бъде уговорена между съпрузите или да бъде определена от съда.

Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно Постановление на Министерския съвет № 193/12.10.2023г. минималната работна заплата за 2024г. е в размер на 933 лева. Когато определя издръжката на дете, съдът може да постанови и по-висок размер, ако счете, че е нужно. Факторите, които могат да повлияят на размера на издръжката са здравословното състояние, нуждите на детето, възможностите на дължащия я родител, както и увеличаването на минималната работна заплата за страната.

При определяне на размера на издръжката на съпруг след развода няма определен минимум. Съдът не е обвързан от размера на минималната работна заплата за страната, както при издръжката на дете. При определяне на този вид издръжка, съдът проучва състоянието на искащия издръжката и възможностите на другия съпруг да я заплаща.

Какви са условията за получаване на издръжка след развод?

Когато става дума за издръжка на дете, съдът е задължен да следи за най-добрия интерес на детето. Това означава, че съдът няма да одобри споразумение за развод без определена издръжка на дете, когато е сезиран с иск за развод по взаимно съгласие. В случаите на развод поради разтройство на брака, съдът определя размера на издръжката с решението си.

Когато става дума за издръжка на съпруг, съдът няма задължение да следи за нея, а се произнася, когато има искане за това. Търсещият издръжка съпруг следва да отговаря на определени условия.

На първо място, претендиращият издръжка съпруг трябва да бъде нетрудоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, съгласно разпоредбата на чл.139 от Семейния кодекс. Тази идея на законодателя е свързана със защита на съпруга, който след прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, без доходи и собствено имущество.

На следващо място, само невиновният за развода съпруг има право да иска издръжка. Законът предоставя възможност такава издръжка да се уговори и между съпрузите по тяхно желание. Този вид издръжка се дължи най-много за три години, считано от прекратяването на брака, но ако страните са уговорили по между си по-дълъг срок, валиден е по-дългия срок.

В закона е предвидено правомощие за съда да удължи срока на получаване на издръжката, ако получаващият я, е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения. Ако получаващият издръжката съпруг встъпи отново в брак, правото му да я получава се прекратява.

Как се нарича издръжката след развода

В практиката и в ежедневието се използват различни термини, с които хората назовават издръжката на дете и издръжката на съпруг. За първия вид най-често използвания израз е „детска издръжка“. Този израз запазва смисъла, който е заложен в Семейния кодекс, но в закона и в установената съдебна практика се използват „Издръжка на дете“ и „издръжка на деца“.

Колкото до втория вид издръжка, в чл. 145 от Семейния кодекс е използван израза „издръжка на бивш съпруг“. Това е по-рядко срещания вид издръжка и не се оформил израз, който да улесни предаването на смисъла на тази законова дефиниция. Ето защо в практиката и ежедневието се ползва легалния термин, уреден в чл.145 от Семейния кодекс.

Процедура за искане на издръжка след развод

Издръжката след развода може да се определи от съпрузите, както за детето така и за бившия съпруг. За издръжката на дете, както вече по-горе посочихме, съдът следи служебно такава да бъде определена и в размер съобразно закона. Ако желаем да завишим издръжката на дете след развода, то това изменение би имало обосновка при промяна на важни обстоятелства, а именно детето или децата да са със завишени потребности. Такъв момент винаги е възрастта. Колкото повече расте едно дете, толкова повече потребности има за задоволяване.

Не така стои въпросът за издръжката на бивш съпруг. Тя може да се уговори доброволно или да се определи от съда при направено искане.

Освен, че претендиращия издръжката на бившия съпруг трябва да е нетрудоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, същият трябва да е невиновният за развода съпруг. От това следва, че искането за такава издръжка може да се направи по дело за развод поради разтройство на брака. Това е т.нар. „Развод по общия ред“. Или в отделно съдебно производство, което се образува след приключване на делото за развод.

В първия случай, при направено искане за издръжка на съпруг, в дело за развод са необходими редица документи.

Първия документ е удостоверението за сключен брак в оригинал. Без него не може да се започне това производство. Ако има родени от брака деца, следва да се приложат и техните актове за раждане. На следващо място, следва да се изготви и подаде молба за развод поради разтройството на брака с изрично искане за произнасяне по вината и присъждане на издръжка.

Вторият начин за претендиране на издръжка след развода е чрез отделно производство. За целта първо трябва да има влязло в сила решение за развод, в което съдът е постановил, че вината за прекратяването на брака е на другия съпруг. Следващата стъпка е да се подаде искова молба до съда, която да съдържа искане за присъждане на издръжка.

Какви са възможностите за промяна на издръжката?

Възможностите за промяна на издръжката при децата винаги са завишените потребности и те константно се увеличават с възрастта. Най-малкото учебниците и учебните пособия стават повече, поради многото изучавани дисциплини. Храна, облекло, практикуването на различни видове спорт и съпътстващите ги разходи, следучебни образователни занимания, частни уроци, екскурзии, посещения на музеи и т.н. са все обстоятелства, които биха послужили за увеличение на издръжката. При децата подобни производства биха могли да се водят на всеки 2 /две/ години, с оглед неоспоримия факт, че нуждите и потребностите на малолетните и непълнолетните се увеличават всяка изминала година.

Отделно, предвидена е и издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители. В чл.144 от Семейния кодекс е записано следното: „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения“.

Тук особеното е, че родителите трябва да могат да заплащат издръжка без не каквито и да е затруднения, а особени. Изложеното най-обобщено означава, че родителят следва да разполага със значителни доходи, за да може една такава претенция, да намери своята основателност пред съда.

Също, обстоятелство, което може да доведе до промяна на издръжката е изтичане на срока, за който е определена. С изтичането на срока се погасява задължението за заплащане

Относно бившите съпрузи, промяна в обстоятелствата е и встъпване в брак на получаващия издръжката съпруг. С встъпването в брак се погасява правото на издръжка. Това е уредено в чл.145, ал. 3 от Семейния кодекс. Още, съдът ще намали или прекрати задължението за заплащане на издръжка, ако получаващият я бивш съпруг вече не е нетрудоспособен или може да се издържа от имуществото си. Също така, невъзможност на задължения бивш съпруг да заплаща издръжката. Това може да се дължи на загуба на източника му на доходи или изпадане в нетрудоспособност.

Не всяка промяна е в посока намаляване или отпадане на задължението за плащане на издръжката при бившите съпрузите. При увеличение на доходите на заплащащият издръжката, получаващият я може да заведе иск за нейното увеличаване. Съдът може да постанови решение за нейното увеличаване, ако здравословното състояние на получаващият издръжката бивш съпруг се влоши, което довежда до по-високи разходи за лечение и живот.

Завеждането на подобно дело изисква подготовка и съдействие, които могат да Ви бъдат предоставени от адвокат, разполагащ с експертиза в сферата на семейното право. За да бъдете информирани за вашите права и да намерите най-добрия начин да ги защитите, както и да получите съдействие при завеждането на иск, консултацията с адвокат ще бъде изключително полезна. Всеки отделен случай е уникален и е нужен индивидуален подход, който изисква подробно изследване на казуса и познание на закона.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.