Регистрация на търговска марка – Основни стъпки и изисквания

Търговската марка е знак, който е способен да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на друго лице. Регистрацията на марка не е задължителна, но тя се прави с цел получаване на изключително право върху нея на територията на Република България или извън страната.

Необходимостта от регистрация на търговската марка, възниква от нуждата за различаване на конкретна стока или услуга предлагана от едно лице. Когато няколко лица предлагат еднаква стока или услуга е нужно те да се различават. Това става посредством търговската марка.

Наличието на регистрация на търговската марка дава възможност на нейния притежател да забрани на всички останали лица да обозначават своите стоки с нея.

Една от основните цели на търговската марка е да не се допуска даден продукт или дадена услуга да бъдат имитирани или копирани. От една страна, имитациите извършват нарушения на установените правила за защита на конкуренцията, а от друга, нарушението на тази забрана дава право на притежателя на марката да потърси своите права пред компетентния съд. Защитата на марката започва с нейната регистрация, тъй като единствено регистрираната търговска марка може да бъде защитена чрез предвидените в закона способи.

Адвокат, специалист в тази област ще ви даде ценни насоки за условията, на които трябва да отговаря търговската марка, която искате да регистрирате и процедурата по регистрация.

Какво представлява търговската марка?

Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в държавни и международни регистри на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

Видовете търговски марки биват:

1. Триизмерни – такива биха могли да бъдат марките които имат реална форма на премети. Най-яркият представител на този вид марки е шоколадът Toblerone;
2. Словни марки – състоят се от една или повече думи, цифри, изречения, имена, словосъчетания – без значение начина на изписване. Пример за това „Just do it”;
3. Фигуративна марка – тя е съставена напълно от рисунки, картини, фигура и закриля самото изображение. Пример за такава марка е знакът на спортната марка „Адидас“;
4. Комбинирана марка – в РЕГЛАМЕНТ (EC) 2017/1001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (EUTMR) е обективирано, че такава марка съдържа елементи на словна и фигуративна марка или по-точно словна с фигуративни елементи;
5. Съществуват още търговски марки, като позиционни, мултимедийни, звукови, марки с мотиви и цветове и др.

Както по-горе отбелязахме, марката дава изключително право на стока, услуга или на целия бизнес. Това подпомага оформянето на корпоративната идентичност на притежателя й и установяване на определено ниво на разпознаваемост и на качество на предлаганата стока или услуга.

В практиката често се смесват понятията „търговска марка“ и „фирма“. Търговските марки разграничават стоките и услугите, които се предлагат от конкуренти, а фирменото име идентифицира физическото или юридическото лице, което предлага стоките и услугите. Възможно е търговската марка да съвпада с името на търговеца. Съдържанието на търговската марка и пределите на правото върху такава са уредени в чл.13 от Закона за марките и географските означения.

Основни изисквания за регистрация на търговска марка

Едни от основните изисквания, на които трябва да отговаря марката са да бъде марка по смисъла на чл.9 от Закона за марките и географските означения, са:

• Да има отличителен характер;
• Да не се състои само от означения, станали обичайни в българския език;
• Да не противоречи на обществения интерес;
• Да не въвежда потребителите в заблуждение относно основните й характеристики;
• Да не включва гербове, знамена и държавни символи;
• Да не включва в наименованието си част или изображение на културна ценност и други.

Нарушенията на тези изисквания се наричат „абсолютни основания за отказ на регистрация“. Наименовани са по този начин, защото при нарушение, на която и да е от тях, последицата винаги е отказ за регистрация. В определени хипотези част от тези забрани не се прилагат.

В закона са уредени и т.нар. „Относителни основания за отказ“. Тези основания намират проявление, когато е направено оспорване чрез подаване на „Опозиция“ от притежател на по-рано регистрирана търговска марка. Тази категория основания се наричат „относителни“, защото отказ може да се направи само след изрично оспорване. Липсата на опозиция води до вписване на марката.

Подаването на „Опозиция“ дава началото на такова производство, което се развива се пред Патентното ведомство. Председателят на Патентното ведомството сформира комисия от трима експерти от дирекция „Експертиза и опозиция на марките и географските обозначения“. Резултатът от това производство е решение, с което опозицията се оставя без уважение или се постановява пълен или частичен отказ по искането за регистрация на марката. Решенията на тричленната експертна комисия подлежат на обжалване пред председателя на патентното ведомство. Решението на председателя на Патентното ведомство подлежи на съдебен контрол пред Административен съд – София – град.

Срокът за обжалване е двумесечен, който започва да тече от съобщаване на решението.

Процес на регистрация – Основни стъпки

Компетентният орган, пред който се осъществява процедурата за регистрация на търговска марка е Патентното ведомство на Република България. Този държавен орган издава свидетелството за регистрация на търговската марка.

Заявителят може да бъде физическо или юридическо лице, както и чуждестранните такива от държави, с които Република България има ратифицирани международни договори, държава-членка от ЕС, държава-страна по споразумението за Европейско икономическо сътрудничество или от Конфедерация Швейцария.

За започване на процедурата по регистрация на търговска марка е необходимо да бъде подадено заявление, което да съдържа всички необходими документи. Изискванията към заявлението са изброени в чл.42 от Закона за марките и географските означения.

В определени случаи и срещу по-висока държавна такса е възможно да се подаде претенция за приоритет.

Заявката за регистрация се разпределя в дирекция „Експертиза и опозиция на марките и географските обозначения“. В дирекцията заявката се разглежда от експерт от отдел „Експертизи“. На този етап се прави проверка дали са приложени всички необходими документи, включително документ за заплатена държавна такса по обявената тарифа. Този процес отнема около месец. Едва след като длъжностното лице се убеди в редовността на заявката, може да се пристъпи към експертиза.

Тя се извършва в двумесечен срок от приключване на проверката по редовността на заявката и има за цел да изследва марката и да установи дали отговаря на законовите условия за нейната регистрация или ако не отговаря на условията – да откаже регистрацията. Когато има основание за отказ от регистрация на всички или част от стоките или услугите, заявителя се уведомява и му се дава двумесечен срок за възражение. Ако не постъпят основателни възражения се постановява решение за отказ, което може да бъде пълно или частично.  В случай на частичен отказ, би могло да се подаде искане за разделяне на заявката.

След приключване на експертизата, всяка заявка, която отговаря на законовите изисквания се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Това се извършва в едномесечен срок от приключване на експертизата.

В тримесечен срок от публикацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство, може да бъде подадена опозиция срещу регистрацията на марка. Опозицията трябва да съдържа изискуемите от закона данни, за да бъде действителна.

В седемдневен срок от изтичане на срока за подаване на опозиция и при липса на подадена такава, се взема решение за регистрация на марката в държавния регистър на марките. До един месец след това марката се обявява в официалния бюлетин и се издава свидетелство за регистрация.

Общия срок за протичане на тази процедура е около шест месеца, но този срок може да бъде удължен, ако е нужно да се отстранят недостатъци по заявлението или е постъпила опозиция.

Каква е ролята на адвоката при регистрация на търговска марка?

Адвокат, специалист в областта, би могъл да ви съдейства като цялостна и всеобхватна правна подкрепа, чрез консултиране, анализиране и процесуално представителство пред компетентните държавни структури за регистрация на марката. Посредством своето полезно действие, адвокатът ще увеличи шансовете ви за регистрация. В същото време ще се намали вероятността за непредвидени обстоятелства и забавяния.

Важно е да имате адвокат не само при кандидатстването, но и в изготвянето и подаване на заявлението. Това е така, защото добрата подготовка преди кандидатстване ще ви осигури повече спокойствие по време на административната процедура. В рамките на подготвителната част, адвокатът ще анализира вашата марка, както и подобни вече регистрирани марки и ще може да ви даде ценен съвет, как да избегнете дублиране с друга марка или как да допълните вашата, за да отговаря на условията на закона.

Адвокатът може да ви помогне и в следващия етап – подаване на заявлението. Специалистът ще разгледа и подготви книжата ви и ще може да посочи дали е необходимо представянето на още някакъв документ. Освен това, експерт в тази материя ще може по-пълно да попълни заявката за регистрация и да подаде същата в Патентното ведомство. Освен подаване на заявката, правният ви съветник ще може да води цялата кореспонденция с Патентното ведомство, което е изцяло за ваше улеснение. По този начин ще научите своевременно, ако има някаква нередовност и ще може да получите решение.

В случай на решение за отказ за регистрация на вашата марка, адвокатът би могъл да изготви жалбата до съда, съответно да обоснове своите доводи с релевантна съдебна практика. Това е относимо за административното обжалване пред председателя на Патентното ведомство или упълномощено от него длъжностно лице, както и за съдебното обжалване пред Административен съд – София-град.

Чести грешки и как да ги избегнем

В практиката най-честите грешки са свързани с това, че марката, чиято регистрация се заявява не отговаря на условията на закона, т.е налице е абсолютно основание за отказ от регистрация. Такава грешка може да бъде коригирана, след като се извърши анализ на марката и други подобни марки, като отстранят недостатъците, респективно приликите.

Заявленията се разглеждат, ако е заплатена в пълен размер предвидената държавна такса. Ако не се заплати държавната такса предварително или след даване на указания от Патентното ведомство, заявлението се оставя без разглеждане.

При постановен отказ от страна на Патентното ведомство, много хора не знаят как и пред кого трябва да обжалват. Жалбата трябва да отговаря на предвидените в Закона изисквания. В противен случай, същата се оставя без разглеждане.

Адвокат, специализиран в областта ще може да ви съдейства за окомплектоване на заявка за регистрация, която отговаря на условията на закона, както и да не накърнява правата на други притежатели на регистрирани търговски марки.

Регистрацията на търговска марка представлява гаранция за защита на стоката или услугата, която предлагате от имитации и увреждане на репутацията ви. Търговската марка е възможност за растеж и разпознаваемост на бизнес начинанието ви, което може да получи защита от компетентния съд. Адвокатът ще може да ви окаже съдействие при регистрацията на търговската марка, но и при защитата от посегателства срещу нея от страна на всички трети лица, местни или чуждестранни.

Пресичането на неправомерните действия може да стане извънсъдебно, документно и съдебно, пред съответния правораздавателен орган. Искът пред съда може да съдържа претенция за преустановяване на нарушението и за заплащане на парично обезщетение. Освен гражданската отговорност за вреди, законодателят е предвидил и наказателна отговорност за лицата, които използват търговски марки без съгласието на притежателя им.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.