Ликвидация на фирма – Какво се случва с дълговете?

Ликвидацията е уредена в Търговския закон и чрез нея се цели да се прекрати дейността на едно търговско дружество. За целта е необходимо да се изпълнят поетите от фирмата задължения, да се съберат вземанията ѝ и да се разпредели притежаваното имущество. Това се осъществява чрез установена в закона процедура, която поставя началото на този вид производство за прекратяване на търговското дружество и въз основа на предвидените в Търговския закон основания.

По своята същност това е една извънсъдебна и безспорна процедура, която цели да се изпълнят текущите сделки и да се разпредели останалото имущество чрез неговата продажба. В производството по ликвидация трябва да бъдат удовлетворени първо кредиторите на дружеството, а останалото имущество се разпределя между съдружниците или акционерите.

За успешното приключване на тази процедура е необходимо да не останат непогасени задължения, тъй като това може да доведе до преминаване към производство по търговска несъстоятелност.

Какво представлява процесът по ликвидация на търговско дружество?

За да се постави началото на производство по ликвидация е необходимо да се вземе решение за започване на тази процедура от съдружниците, акционерите или едноличния собственик на капитала. В решението може да се определи и лицето, което ще бъде ликвидатор на дружеството. По силата на закона, ликвидатор на търговското дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. За целите на това производство се съставя счетоводен баланс и отчет.

Първата стъпка е да се уведоми Националната агенция за приходите (НАП). Това задължение е вменено по силата на чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Компетентната териториална дирекция на НАП издава удостоверение за уведомяването в срок до 60 (шестдесет) дни от постъпването на уведомлението.

Следващата стъпка е ликвидаторът да подаде писмено заявление до Агенцията по вписванията – служба „Търговски регистър“, с което да впише решението за ликвидация по партидата на търговското дружество. Удостоверението за уведомяване се прилага и липсата му е основание да бъде отказано разглеждането на заявлението.

След обявяване на ликвидацията, ликвидаторът е длъжен да покани кредиторите да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори, но също така се и вписва в Търговския регистър. От датата на публикуване на поканата по партидата на дружеството в Търговския регистър започва да тече шестмесечен срок, в който кредиторите трябва да заявят вземанията си.

След изтичане на шестмесечния срок, имуществото може да се разпредели между съдружниците или акционерите. След извършване на всички необходими действия по закон, ликвидаторът може да поиска заличаване на дружеството от Търговския регистър, като за тази цел се подава заявление по образец до Агенцията по вписванията.

От сравнително скоро е налице и бързо производство за ликвидация, но за него са предвидени определени законови условия, които трябва да бъдат спазени, за да може да се инициира тази процедура.

Как се уреждат задълженията при ликвидация?

Законът не позволява да бъде заличено дружество, което не е погасило всички свои задължения. Те включват публичните задължения за данъци, трудовите възнаграждения на работниците и служителите, задължителните осигурителни вноски, които работодателят е длъжен да удържа и други.

В Търговския закон не е уреден специален ред на удовлетворяване на кредиторите, а само задължение за тяхното пълно удовлетворяване. Ако кредитор е уведомен с покана, но не предяви вземането си в срок, дължимата сума се влага в банка на негово име. При наличие на правен спор за дадено имущество, собственост на дружеството в ликвидация, разпределение може да се извърши единствено, ако бъде предоставено обезпечение на този кредитор. Обезпеченията са уредени в Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл.266, ал.6 от Търговския закон, ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. Ако останат непогасени задължения има вероятност да се пристъпи към производство по несъстоятелност.  Възможно е фирмата да е изпаднала в неплатежоспособност по време на ликвидационното производство.

В тези случаи, ако ликвидаторът не подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност в законоустановения срок, същият може да отговаря солидарно за вредите от забавата, на основание чл. 627 от Търговския закон.

Ликвидацията е процедура, при която следва да се извършат много на брой правни действия. Консултацията с опитен адвокат по данъчно право ще ви разясни вашите права и задължения, нужните документи и възможните действия за осребряване на имуществото на фирмата и разпределянето на ликвидационните дялове. Следва да отбележим, че след успешното приключване на тази процедура има още едно последно задължение за съдружниците или акционерите. Върху ликвидационният дял се дължи данък в размер на 5 на 100 от сумата.

Какво се случва с фирмата при наличие на непогасени задължения?

Когато в производството по ликвидация се окаже, че притежаваното от дружеството имущество е недостатъчно е възможно да се премине към процедура по търговска несъстоятелност. Това съдебно производство е уредено в глава тридесет и девета на Търговския закон. В тридесетдневен срок от изпадане в неплатежоспособност, ликвидаторът трябва да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност до окръжния съд по седалището на дружеството. Това задължение е обезпечено и под страх от наказателна отговорност по чл.227 б, ал.2 от Наказателния кодекс. Молбата може да се подаде и от кредитор, който е останал неудовлетворен. Законът позволява молбата да се подаде и от пълномощник, но за целта трябва да се представи изрично пълномощно.

Към молбата следва да се приложи финансов отчет и счетоводен баланс към датата на подаване, както и уведомление по чл.78, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до Националната агенция за приходите.

От датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност ликвидацията се спира, а от датата на влизането му в сила ликвидационната процедура се прекратява. Съдът по несъстоятелността е длъжен да изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност за вписване в Търговския регистър в същия ден. Съдебното дело за търговска несъстоятелност се прекратява, когато са изплатени задълженията или масата на несъстоятелността е изчерпана. Производството по търговска несъстоятелност е едно от най-сложните по българското право за всички участници.

Ето защо е препоръчително използването на услугите на адвокат, специализиран в търговското право.

Какво да съобразите преди да започнете ликвидацията?

Преди започване на ликвидацията трябва да сте осведомени за нужните стъпки и тяхната поредност. В такива случаи консултацията с адвокат ще ви даде ценни насоки. Тази законова процедура изисква подготовката на определени правни документи, които в случай на несъотвествие, могат да забавят значително заличаването на дружеството от Търговския регистър.

В случай, че фирмата разполага със служители или работници, трудовите им договори следва да се прекратят. Прекратяването се извършва съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Дължимите към тях трудови възнаграждения и обезщетения трябва да бъдат заплатени, за да може да се приключи процедурата по ликвидация.

За успешното завършване на производството по ликвидация и заличаване на дружеството от Търговския регистър, ведомостите за заплати трябва да бъдат предадени в компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, процедурата по предаване на ведомостите се извършва по инструкция на управителя на НОИ. Удостоверението, което се издава от НОИ е нужно да се представи пред Търговския регистър.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.