Търговска тайна и защита
В настоящата статия ще разгледаме въпроса за това какво е информация, представляваща търговска тайна и как може да се защити един търговец от неправомерното й използване извън дейността на дружеството и още по-лошо – в дейността на друго дружество със сходна/конкурентна дейност.
Какво е търговска тайна
Легално определение на това понятие се съдържа в §1, т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията. „Производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.
Това определение е твърде лаконично. По-подробно обяснение вече се съдържа в новия Закон за защита на търговската тайна, обнародван на 05.04.2019 г.
Този закон е приет с цел изпълнение на задължението за транспониране на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2016 г.).
Свързано: Изключване на съдружник от ООД – Процедура и ключови аспекти
Съгласно този закон Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:
- Представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
- Има търговска стойност, поради тайния си характер;
- По отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.
Придобиване, използване и разпространение на търговска тайна
За да е налице незаконно придобиване, то достъпът до информацията трябва да е бил осъществен без съгласието на съответния притежател или чрез нерегламентиран достъп в система, копиране на документи, вкл. и електронни такива, вещи и др.
Когато говорим за другите две деяния – неправомерно използване и разпространение, то нещата стоят по друг начин. Тук лицата, най-често представители, служители, работници и други, намиращи се в отношения с работодателя, са получили във връзка с дейността си достъп до такава поверителна, търговска информация.
Те обаче се възползват от разрешения им достъп до системи, документи, бази данни и извличат такава фирмена информация с цел да бъде използвана и/или разпространена.
Достатъчна ли е декларацията за поверителност към договора?
За съжаление отговорът е отрицателен – не е достатъчно подписването само на декларация за поверителност и конфиденциалност, за да се приеме, че е осъществено изискването на закона да бъдат предприети мерки от търговеца за запазване на търговската му информация в тайна. Практиката на Комисия за защита на конкуренцията и на съдилищата са изцяло в насока, че е необходимо да бъдат извършени от страна на ощетения търговец предварително поредица от действия, свързани с опазването на собствената търговска или производствена тайна.
Свързано: Ликвидация на фирма – Какво се случва с дълговете?
Това включва предварително да се определят конкретните факти, данни, решения, информация, които са свързани с дейността на търговеца и чието запазване е в негов интерес чрез решение на орган, заповед на управителен съвет, приемане на вътрешни правила и т.н. На второ място, трябва да се определят лицата, които имат достъп до тази информация и същите да бъдат запознати със задължението им да я опазят.
В обобщение казано, търговецът трябва не само да определи какво той счита за търговска тайна в дейността си, но и да доведе това до знанието на служителите или работниците. Актът, с който се определя коя информация е поверителна, трябва ясно да забранява използването й.
Ето защо подписът върху една декларация, която общо сочи, че служителят се задължава и приема да не разпространява информация във връзка с дейността на търговеца и да бъде конфинденциален, е крайно недостатъчна и
Комисията за защита на конкуренцията приема подобен род декларации за една формалност. Това означава, че те не могат да ползват търговеца при евентуален спор за неправомерно изнасяне на данни от предприятието му. Още, приема се, че сам търговецът не е взел необходимите мерки да ограничи използването на вътрешна информация, която е навредила на дейността му.
Свързано: Регистрация на търговска марка – Основни стъпки и изисквания
Търсене на отговорност пред Комисия за защита на конкуренцията
Първият вид отговорност е предвидена в Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и се реализира в производство пред Комисия за защита на конкуренцията.
Съгласно чл.37 от ЗЗК – „забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика, както и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана“.
Тази отговорност се реализира спрямо друг търговец, който в дейността си използва информация, представляваща търговска тайна, неправомерно придобита, използвана или разпространена от друго дружество, което е със същата или сходна дейност.
Ако установи нарушение, КЗК налага имуществена санкция и постановява преустановяване на нарушението.
Няма право обаче да присъжда обезщетение на увредения търговец. Интересен момент е, че е предвидена и компетентност на КЗК да глоби физическото лице, което е спомогнало за неправомерното придобиване, използване и разпространение на фирмената тайна. Това се отнася за случаите, когато лицето е работило или управлявало дружеството, от което е изтекла тайната.
По темата: правни услуги в областта на търговско право
Търсене на отговорност по Закона за защита на търговската тайна
Закона за защита на търговската тайна е иновативен за българския пазар. Той урежда условията и реда за защита от неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, като тази защита се осъществява по съдебен път в производство по граждански дела.
Идеята на този закон е да се даде възможност на търговци директно да предявяват искове пред граждански съд срещу лица, неправомерно използвали или разпространили търговска тайна, с което са нанесли вреди в дейността на дружеството. Търговецът може сам да избира каква защита да му бъде предоставена от съда – например преустановяване на нарушението или присъждане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи.
Съдът може да наложи забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките, които са предмет на нарушение. Забраната може да включва и вноса, износа и съхранението на тези стоки с тези цели. Възможно е унищожаване на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или предаването им на ищеца.
Съдът може също така да наложи забрана за предлагането или предоставянето на услуги, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.
По темата: адвокатска защита по търговско право
Обезщетение за неправомерно използване и разпространение на търговска тайна
Ако съдът постанови заплащане на обезщетение, то нарушителят – търговец е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.
Важно е да се отбележи, че обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.
Що се отнася до служителите и работниците -те носят имуществена отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено, а ако е умишлено – в пълен размер.
Какво да запомним за търговската тайна и нейното приложение?
Когато говорим за изначално неправомерно узнаване и придобиване на информация от друг търговец нещата са по-опростени. Това е вътрешна ваша информация и друг търговец няма правото да я използва в своята дейност, тъй като това се приема за недобросъвестна, нелоялфна търговска практика.
Когато говорим за по-често срещаната хипотеза – работник или служител с разрешен достъп до тази информация, е важно да се предотврати неправомерното ѝ използване извън дейността на търговеца. За да се ангажира отговорността за нарушение, не е достатъчно търговецът просто да включи клаузи в договора, в които се посочва, че служителят се задължава да не разпространява информация, представляваща търговска тайна.
По темата: правна помощ по търговско право
Дори да приложите и декларация за поверителност към договора, то отново не е достатъчно, за да ангажирате отговорността на съответния нарушител.
Необходима е система от предварително зададени правила, за да се гарантира, че сте взели всички необходими мерки за защита на дружеството си. Всички служители, които постъпват на работа, трябва да са наясно какво следва и какво не трябва да разпространяват като вътрешна информация.
Ако желаете да Ви помогнем при разработването на вътрешни правила и други документи, необходими да ограничите неправомерното използване и разпространение на търговска тайна моля да се свържете с нас на посочените телефони.
Имате нужда от защита на търговската тайна?
Подгответе вътрешни правила и документи, за да защитите важната информация на Вашата компания. Свържете се с нас за съдействие и превенция срещу неправомерното използване и разпространение на търговска тайна.
