Дело за клевета и обида

Понятието за клевета фигурира в наказателноправната система от десетилетия. Първото въвеждане на правния институт в България по исторически данни, датира от 1982г. Що се касае до санкционната част, то наказанията по дело за клевета не са тежки и се изразяват в парични глоби и обществено порицание.

Налице е, разбира се и възможност за търсене обезщетение за неимуществени вреди, които за понеслия клеветничеството се характеризират с болки, страдания, душевни и вътрешни борби и други моменти, които ще споменем по-долу.

Смятаме търсенето на отговорност по случаи на клевета за изключително важно, тъй като по този начин потърпевшите лица, с дело за клевета, биха могли да отстояват своите права и законни интереси, с последствия и в двете посоки.

От една страна е налице законов механизъм за оборване на клеветническите твърдения, а от друга противодействие на лица, които фалшиво обвиняват други хора, че са ги оклеветили, което не е рядко срещано в живота и юридическата практика.

Какво представлява клеветата

Дефиницията за клевета, съгласно чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс е: „Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.“. От така посоченото определение извеждаме, че за да е налице фактическият състав на деянието, то следва да е налице предпоставка по разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на извършено престъпление. Посоченото следва да обосновава отрицателни изводи за личността на наклеветения, да не е истина и да е достигнало до поне едно лице, различно от пострадалия.

Съдебната практика по естествен път се разви в посока, търсене на отговорност за клеветнически действия в интернет и социалните мрежи, което доведе до допълване на закона чрез нормата на чл.148, ал.1, т.2, а именно за обида и клевета  „разпространена чрез средства за масова информация или по друг начин“.

Заслужава си да обърнем внимание на това, какво са истински изказвания и клеветнически изявление. В този случай, най-опростено и разбираемо казано, всичко което не може да се докаже е равносилно на клевета. Истинско изказване, например би било, ако се каже, че някой е откраднал нещо, след като е осъден, с влязла в сила присъда за същата тази кражба.

В наши дни, класически пример за клеветнически твърдения са редица такива, отправени в интернет и социалните мрежи от лица, които целят да навредят някому пред възможно най-широка аудитория.

А най-яркият пример за клеветнически твърдения от последните години, категорично е за актьорът Кевин Спейси, по чийто адрес беше излята цяла армада от неверни обстоятелства и впоследствие беше оправдан по 9 /девет/ обвинения във Великобритания и редица в САЩ.

Разбира се, обвиненията срещу актьора бяха много сериозни, но по същността си към него, бяха клеветнически и набедителни по отношения на лицата, които ги отправят. Последното изречение е пример за това, какво би се случило, ако не се защитим срещу клеветнически твърдения.

Как се доказва клевета в съда

На първо място трябва да направим разграничението между наказателно дело за клевета по Наказателния кодекс и дело за присъждане на неимуществени вреди по Закона за задълженията и договорите.

Наказателното дело от частен характер се провежда по реда и правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, а делото за неимуществени вреди по реда на Гражданския процесуален кодекс.

По наказателното дело пострадалия от клеветата трябва да докаже, че обвиняемия умишлено е разгласил позорно обстоятелство или му е приписал извършено престъпление, което не отговаря на истината. По гражданското дело ищецът /пострадалия/ трябва да докаже, следните обстоятелства:

• Извършителство;
• Вреда;
• Противоправност на стореното;
• Причинна връзка и вина /вината се предполага до доказване на противното;
• Аргумент чл.45, ал.2 от ЗЗД.

При дела от наказателно частен характер, каквото е клеветата квалификацията се извършва от съда. Това означава, че пострадалия е длъжен единствено да опише обстоятелствата, на които основава тъжбата си.

Давайки правна квалификация, съдът също така определя и обстоятелствата, които следва да се докажат в рамките на съдебното производство.

Събирането на доказателствата по дело за клевета се извършва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. По наказателните дела доказателствата се събират в рамките на съдебното следствие. Доказателствата се събират чрез всички способи за доказване, като най-често използваните са разпит на свидетел и експертиза.

Във всеки отделен случай, приложимостта на конкретен способ за доказване е различна и зависи от обстоятелствата по делото. По производствата за клевета доказателствата се събират за доказване на умишлено разгласяне на позорни обстоятелства или приписване на престъпление, с цел формиране на отрицателна оценка за личността на пострадалия у някое друго лице.

Умишлено разгласяне означава, че извършващия клеветата знае, че изказването му не съдържа истински факти и обстоятелства и въпреки това ги разпространява. В практиката най-често клеветата се доказва чрез свидетелски показания. Свидетел може да бъде лицето, до което е стигнало клеветническото изявление или лице, което може да даде показания за това, че изявлението на обвиняемия е неистинско.

С развитието на информационните технологии и средствата за масова информация, всеки има възможността да се изказва публично, като може да се скрие зад даден онлайн псевдоним. Това прави обосноваването на клеветата по-трудно, защото трябва да се докаже, кое е лицето зад този псевдоним.

Ето защо, в такива случаи, съдът ползва знанията и уменията на експерти в сферата на информационните технологии и технологиите. Тяхната задача е да подпомогнат съда в разкриване на това, кой седи зад даден онлайн псевдоним. В правото тези експерти се наричат вещи лица и те изпълняват своите служебни задължения като изготвят експертиза, в чието заключение дават отговор на поставените им въпроси.

В Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено, че тежестта на доказване пада изцяло върху частния тъжител. Той трябва да докаже всичко, което твърди, за разлика от гражданското право, където има някои презумпции /например тази за вината/. За успешно доказване на клеветата, пострадалия трябва да докаже, следните обстоятелства:

• Разгласените позорящи обстоятелства са неверни;
• Факта, че разгласените обстоятелства са достигнали до едно или повече лица;
• Разгласените обстоятелства да могат да формират отрицателна оценка за личността на пострадалия;
• Разгласяването да е извършено умишлено.

Ако не бъде доказано дори едно от тези обстоятелства, подсъдимия ще бъде оправдан. Това е така, защото няма да бъде оборена презумпцията за невиновност в наказателния процес, аргумент чл.16 от НПК.

Правни последици от осъждане за клевета

Предвидените наказания за клеветата са глоба и обществено порицание. Глобата представлява сума пари, платима по сметка на държавен орган. С нейното плащане наказанието е изпълнено. Сумата се определя с решението на съда, съгласно посочените в Наказателния кодекс минимум и максимум.

Общественото порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно указанията във финалния съдебен акт.

Примери от практиката за изпълнение на това наказание са: чрез залепване на съобщение на информационното табло на съответното кметство и чрез прочитане на присъдата по местното радио или телевизия.

Възможно е с подаването на частната тъжба пред съда, да бъде депозиран и граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Размерът на претенцията се определя изцяло от волята на вносителя, а дали този иск ще бъде уважен и в каква степен, зависи от съда.

Предвидена е възможност за подсъдимия да направи публично извинение за извършеното от него. Публичното извинение представлява строго личен морален акт. Поднасянето на извинение е въпрос на лична преценка. Извинението не опрощава извършената клевета, но може да се вземе предвид от съда при постановяване на присъдата.

Извинението може да бъде първата стъпка към помирение между страните и прекратяване на делото. Присъдата по дело за клевета притежава всички правни последици, които са относими за такива съдебни актове за всички други престъпления. Оправдателната присъда означава, че на подсъдимия не се налага наказание, защото не е извършил клевета.

Оправданият има право на разноски по делото, ако е сторил такива. Осъдителната присъда означава, че е налице клевета. Последиците от осъждането са няколко. Съдът налага двете предвидени наказания на осъдения. Ако е предявен и доказан граждански иск за неимуществени вреди, съдът определя справедливо обезщетение, но не повече от претендираното.

В Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено разноските по делото да бъдат заплатени от подсъдимия. След влизане в сила на осъдителната присъда, държавата получава правото да третира подсъдимия като осъден. В общия случай, наказанието за клевета е глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

Ако от клеветата са настъпили тежки последици, нанесена е публично, разпространена чрез средствата за масова информация, от длъжностно лице или от представител на обществеността, както и по расистки или ксенофобски подбуди, съдът налага наказание глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание.

Възможности за защита срещу обвинение в клевета

Първата възможност за защита е подсъдимия да докаже истинността на твърденията си. Това може да се осъществи чрез способите за доказване по НПК. Доказването на истинността на твърденията означава, че дори да са позорящи, те не могат да се квалифицират като клеветнически.

Всяко твърдение за клеветническо изявление, което е свързано с въпрос от публичен интерес, трябва да се преценява стриктно. Свободата на словото дава възможност на всички членове на нашето общество да се изказват свободно по обществено значими въпроси.

Свободата на словото дава възможност и за критики към популярни фигури, като допустимите граници на подобно изразяване към тях са по-широки в сравнение с частните лица. Изразяването по отношение на известни лица не ги лишава от възможността да защитят репутацията си при неоснователни зловредни изказвания.

В такива случай, фактическите твърдения подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения, като мнения и коментари не могат да се доказват, но следва да се преценява, дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа.

Когато клеветата се твърди да е извършена от журналист, според съдебната практика, е необходимо да се изследва въпросът за добросъвестността.Такава е налице, когато журналистът е положил поне минимални усилия да провери всяка информация преди публикуването й.

Извършването на такава проверка показва високо ниво на професионализъм и познание на журналистическите практики. Недоволната от решението страна може да го обжалва пред съответния окръжен съд в петнадесет дневен срок от връчването му.

Съдът заседава в състав от трима съдии и постановява решение, с което може да потвърди или измени присъдата, както и да я отмени и да постанови нова присъда. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Превенция и етика при публичните изявления

Обществените фигури са кметовете, министрите, народните представители, общински съветници и други лица. Изявленията им не са същите като на останалите граждани, тъй като те изпълняват важна и отговорна обществена функция.

Ето защо в техните думи имат известна тежест, с която биха могли да повлияят на широката общественост.

Така например, в недалечното минало България бе осъдена от Европейския съд по правата на човека за изявление на министър. Изказването на министъра бе свързано приписване на престъпна дейност на задържан, без да има влязла в сила присъда за това.

При журналистите е възможен способ за превенция чрез доброжелателни практики. Реализирането на дълбок анализ и затвърждаване на фактите нараства със засилването на клеветническия характер на информацията, като най-висшата й форма е приписването на деяние по Наказателния кодекс.

Само когато е извършена нужната ревизия относно истинността на информацията в съответствие с журналистическата практика, вътрешните правила на съответното издателство и проверка чрез деференцирани източници на информация, съществува професионална добросъвестност, която изключва наказателната или гражданска отговорност за клевета.

Ако имате нужда от правна помощ по дело за клевета или търсите правна консултация за защита на вашите права, свържете се с нас на тел. 0893 483 463 или използвайте нашата контактна форма.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.