Дейността в сферата на предоставянето на медицински услуги представлява източник на повишена опасност. Това е така, защото всяка допусната грешка може да има сериозни последици върху здравето на пациентите.
Работещите в системата на здравеопазването са поставени под постоянен стрес, полагащи труд на дълги смени. Тези дежурства понякога се удължават и трябва да вземат важни животоспасяващи решения в рамките на секунди. В такива условия се увеличава възможността за допускане на несъответвествия в работата.
Лекарската грешка би могла да има тежки последици за здравето и живота на пациента и затова е необходимо да се предприемат всички възможни действия ограничаване на подобни вредоносни събития.
Последиците от лекарската грешка могат да са леки и кратковременни, но също така могат да бъдат тежки и продължителни, а в някои случаи дори постоянни и фатални. Ето защо познаването на правните актове, които регулират дейността свързана с полагане на грижи за болните, както и похватите за практическото им прилагане е изключително важно.
Сред най-тежките последици са инвалидизация, загуба на орган или телесна функция, смърт и други. При отклонение от установените стандарти, медицинските специалисти носят наказателна, гражданска, административна и дисциплинарна отговорност.
Лекарската грешка е всяко отклонение от наложените медицински стандарти и добрите медицински практики свързани с полагането на медицински грижи и лечение на пациентите. Стандартите и добрите практики в медицината се уреждат със съответните наредби на Министъра на здравеопазването и законите, като например Закона за здравето.
Всички лекарски грешки се извършват в нарушение на установените медицински стандарти. Тези стандарти могат да се отнасят до диагностицирането и лечението на заболяването, воденето на медицинската документация, наблюдение върху състоянието на пациентите и други.
Най-честите в практиката са следните:
Небрежността е по-тежка форма на лекарска грешка, която се проявява при грубо и тежко нарушение на правилата за провеждане на лечението или допускане на нарушения при диагностициране на заболяванията. Отговорността за небрежност ще е налице, ако диагностициране на заболяването или провеждане на лечението са допуснати очевидни пропуски и вследствие на това е поставена неправилна диагноза или е проведено неадекватно лечение.
Небрежност е налице и в случаите на самонадеяност на лекаря, когато е предприел действия, които са извън неговата компетентност или квалификация. Нарушението на медицинските стандарти е с по-широко приложение от небрежността.
Не всеки може да подаде иск за обезщетение за лекарска грешка, а само пострадалите от грешката. Това е така, защото само пострадало лице може да търси обезщетение за претъпени имуществени или неимуществени вреди. Това са пациентите, а в определени случаи – техните наследници.
Първата важна стъпка е събиране на документите, които се намират в пострадалия. Това са епикризи, разписки или касови бележки за заплатени суми, резултати от изследвания и други. Тези документи служат за удостоверяване на здравословния статус на пациента към определен момент.
Следващата стъпка, която трябва да предприемете е консултация с адвокат-специалист в сферата на медицинското право. След запознаване със случая и анализиране на документацията, вашия правен съветник би могъл да изготви стратегия за действие.
На този етап може да се входира сигнал до Изпълнителна агенция „Медицински Надзор“. Към сигнала се прилагат всички необходими документи. Служителите на „Медицински надзор“ могат да достигнат до документи, които вие няма как да получите. След приключване на проверката ще бъдете уведомени за резултата от нея. Констатациите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ могат да се ползват за обосновка на иска, тъй като на тази институция са възложени контролни функции, както и възможността да налага санкции за определени нарушения.
Следващата стъпка е да се заведе иск пред компетентния съд. Иск за обезщетение за лекарска грешка може да се предяви в срок до пет години. Към исковата молба следва да се приложат всичко относими към случая документи и да се направят съответните доказателствени искания. Опция е искът да се насочи и към лечебното заведение. Тази възможност е предвидена в чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Според този член: „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа“.
За доказване на лекарската грешка са необходими специализирани знания в областта на медицината. За тази цел съдът ползва вещи лица. Това са експерти със задълбочени знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. Те се вписват в регистър към всеки окръжен съд и трябва да дадат безпристрастно и компетентно заключение по поставените въпроси. По делата за лекарска грешка вещото лице е необхоидмо да е придобило специалност, която е относима към случая.
В по-сложни медицински казуси, съдът може да назначи повече от едно вещо лице.
Съдът разглежда делото и постановява решение, с което може да уважи, отхвърли или уважи частично иска. Решението на съда не е окончателно и подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред окръжен съд, ако делото е било разгледано от районен съд или пред апелативен съд, ако делото е било разгледано от окръжен съд. С решението съдът се произнася и по разноските.
Лекарската грешка може да причини сериозни последици, включително, но не само смърт, инвалидизация, загуба на телесна функция или орган и други. С оглед тези възможни дълбоко вредоносни събития и санкциите за медицинските специалисти са нелеки.
Гражданските искове за вреди представляват заплащане от лекарят допуснал грешката на определена от съда парична сума в полза на пострадалия или пострадалите. Сумата се определя съобразно нанесените вреди.
За административните нарушения са предвидени глоби в размер от няколкостотин лева до няколко хиляди лева, а за по сериозните нарушения или тези извършени повторно е предвидено наказанието „лишаване от право да упражнява професията си“ за период от месеци до няколко години.
За по-сериозните лекарски грешки е предвидена наказателна отговорност.
Примери за това са:
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.
Свържете се с нас, за да получите необходимата подкрепа и насоки за действие.