Отказ от аутопсия – правни последици при дела за лекарска грешка
Отказ от аутопсия при смърт на пациент често води до правни усложнения при делата, свързани с медицинска небреженост и лекарска грешка. Липсата на аутопсионен протокол може да затрудни доказването на причините за смъртта и да повлияе върху крайния изход на съдебния процес.
Отказ от аутопсия – пречка ли е за уважаване на иск при лекарска грешка?
През 2016 г. Директорът на ИАМО Изпълнителна агенция медицински одит се позовава на статистика, която сочи, че едва 1% от починалите пациенти биват подлагани на аутопсия.
Причината е, че близките на починалите масово не искат извършването й и подписват декларация за това.
Подобна възможност е залегнала в Закона за здравето, където е посочено, че трупът се освобождава от аутопсия при съгласие на близките.
При неизяснени причини за смъртта на пациента обаче аутопсията е задължителна.
Тенденция при делата за лекарскa грешки е липсата на такава често да бъде спънка при разглеждането на делото.
Можем да се съгласим с болшинството адвокати, че за доказването на лекарска небрежност би било от съществено значение да бъде извършена аутопсия на починалото лице. Въпреки това, възниква въпросът дали в случаите, когато аутопсия липсва поради писмен отказ на близките, може да се установи медицинска грешка.
Обикновено декларацията за отказ се представя на роднините непосредствено след смъртта, когато същите са в шок и не могат да вземат правилно и адекватно решение. Ние не толерираме такова поведение на медицинските служители, но въпреки това осъдително решение може да бъде постановено.
Отказ от аутопсия и едно различно съдебно решение
Потърсихме съдебна практика по въпроса, но за съжаление същата е оскъдна. По една част от случаите, съдебните състави директно приемат, че исковете не са доказани, като една от причините е липсата на аутопсионен протокол и невъзможност да се докаже причината за смъртта.
Има обаче и решения в обратна посока.
Именно изводите, направени в едно тях, които ние намерихме за най-справедливи и хуманни с оглед действителната обстановка в България, е РЕШЕНИЕ № ОТ 25.07.2013 Г. ПО ГР. Д. № 60/2012 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА, като ще споделим същото по-долу.
В него съдът прави следните изводи:
Съдът не възприема и трактовката, която ответникът дава на т.нар. “отказ от аутопсия” на трупа. Въпросното съгласие с проведеното лечение поставената диагноза, е част от предварително изготвена бланка, която съответните лица подписват при отказ от аутопсия.
Такова изявление не обвързва по никакъв начин лицето, не само защото няма законов текст за това, а и защото тази процедура обикновено се извърша непосредствено след узнаване на загубата на починал близък от лица без специални знания в медицината, а понякога и с недостатъчна интелигентност да осмислят текста на съгласието.
Страните не поискаха разпит на лекаря, установил смъртта в ОАРИЛ и съобщил на близките за нея, нито пък други доказателства, във връзка с начина, по който е бил даден отказа от аутопсия и освобождаването на тялото от болницата през нощта и преди резолиране на молбата от директора на болницата.
Много въпроси, касаещи законосъобразността на процедурата по предаване на тялото при тези обстоятелства и при висящо вече наказателно производство относно ПТП, могат да бъдат поставени, но тъй като при това разглеждане на делото страните не сметнаха за необходимо да защитят позициите си във връзка с това възражение, съдът приема, че отказът от аутопсия е направен в момент на недостатъчно трезва преценка на ситуацията, непосредствено след узнаване за смъртта на дъщеря му от ищеца.
Това изобщо не води до извода, че е съгласен с проведеното лечение и поставената диагноза, което пък би освободило от гражданска отговорност ответника, респективно лекаря, привлечен за участие в този процес.
На доводите на ответниците за съпричиняване и тези, свързани с отказа от аутопсия, ищците противопоставят детайли от процеса на лечение, които говорят за груба небрежност и то не само от осъдения лекар, а и в цялостния процес на лечение.
Отметките по температурния лист, вписването на лекарства само за целите на клиничната пътека, злополучният контролен преглед в коридора на отделението, са все прояви на зле организираната система на лекарска помощ в болничните заведения.
Начинът, по който протича лечението в българските болници като че ли има за цел да размие персоналната отговорност на медицинските лица и в крайна сметка не осигурява един системен и постоянен контрол върху лежащо болните от един и същ лекар.
В този смисъл, въпреки че едва ли е търсен този ефект при завеждане на делото, ищците съвсем резонно са се обърнали към МБАЛ като ответник, който обобщава колективната отговорност в здравеопазването. Проучвайки фактическите обстоятелства по делото, съдът остава с впечатление, че подсъдимият е изкупителната жертва на една колективна грешка, която е рожба именно на антихуманната здравна политика като цяло.
Подсъдимият е този, който е приел пострадалата веднага след инцидента, извършил е първия преглед и манипулации по нараняванията и след това я е изписал на десетия ден от престоя. През целия промеждутък е бил в отпуск, а лечението е било продължавано от различни лекари, преценки са вземани в крачка и на парче.
Личният лекар в селото, също зависим от клиничната пътека и епикризата, зададени от болницата, не е имал свободата за преценка на обективното състояние на пострадалата след изписването. При повторния престой в болницата отново други са имената на лекарите, неспоменавани при първоначалното лечение.
На фона на едва ли не хаотично проведеното лечение в болницата посочва констатацията на вещото лице – медик по комплексната експертиза, назначена по настоящото дело, че при едно пълно и правилно проведена анамнеза, задълбочен преглед и проведени изследвания, поставянето на точната диагноза на получените при ПТП травми и увреждания е съвсем постижима и то в момент, който изцяло би изключил леталния изход като вероятност.
Така или иначе, на основание чл.300 ГПК съдът е обвързан с постановената присъда и въз основа на нея е очертан кръга на солидарно отговорните лица.
В случай на ситуация, която изисква вземане на решение от ваша страна във връзка с отказ на аутопсия на близък човек, то можете да се консултирате с адвокат от нашия екип, за да сте сигурни, че правите най-доброто, което инструментите на съдебната система в България ви предоставят като възможности.
Можете да се свържете с нас на посочените в уеб сайта телефони или да ни пишете в страницата ни за контакти с повече информация за специфичния случай.
