Проверка на физическо лице от НАП

Какво представлява проверката от НАП на физическо лице?

Проверката е събитие, при което органите на НАП събират информация за определени факти и обстоятелства. Това е една от процедурите, посредством която се осъществява дейност по данъчно-осигурителен контрол. По своята същност проверката е съвкупност от действия, чиято цел е да се установи дали се спазва данъчното и осигурителното законодателство.

Има няколко вида проверки в зависимост от това каква е целта й. Относимите към физическите лица, са следните:

• Проверка по прихващане или възстановяване – свързана е с прихващането или възстановяването на недължимо платени или събрани парични суми за данъчни задължения, задължителни осигурителни вноски, глоби и други суми, които подлежат на възстановяване на проверяваното лице, съгласно данъчното или осигурителното законодателство;
• Насрещна проверка – При този вид се събира информация за факти обстоятелства във вече започнато производство. Целта е от вас да бъде събрана информация и/или доказателства относно друго лице, което е страна в започнало ревизионно производство;
• Проверка за съответствие на имущество и доходи – в рамките на тази проверка се установяват придобитите от проверяваното лице доходи и направените разходи. Информация се събира за всички доходи независимо дали са облагаеми или необлагаеми, както и за извършените разходи – за придобиване на имущество, за живот, за удоволствия и други. От изброените проверки тази е най-продължителната и често извършваната спрямо физически лица, тъй като се събират значително количество документи за състоянието на проверявания.

Също така, органите на НАП започват проверки по получен сигнал, по искане на задълженото лице /в случаите на прихващане или възстановяване/, при установени големи по размер покупки /недвижими имоти, луксозни автомобили и други/, както и ако в друго производство на открият данни за недекларирани доходи.

Проверката продължава до шест месеца, но при фактическа и правна сложност би могла да се удължи с още шест месеца.

Причини за започване на проверка

Рутинната проверка се извършва по собствена инициатива на проверяващия орган. Тя може да е в следствие на установена покупка на голяма стойност. Такива са покупките на недвижими имоти, луксозни автомобили, яхти и други. Подобни проверки са редовна практика, която не е необичайна практика. Много често такива покупки се извършват с финансиране от банка, посредством ипотечен или потребителски кредит, както и чрез лизинг.

В тези случаи, проверката ще приключи сравнително бързо и без последици.

Не така стоят проверките, които се извършват по сигнал. В тези случаи, за започване на проверка срещу проверявания, е необходимо друго лице да подаде сигнал до НАП, че първото укрива или недекларира свои доходи или придобито имущество. В този случай проверяващите са значително по-взискателни и изискват много повече документи. При определени ситуации се налага и доказване на доходи отпреди проверявания период.

Най-често проверките на НАП са вследствие на установени големи покупки и недекларирани доходи. Това най-често се дължи на неосведомеността на широката общественост какви доходи подлежат на деклариране. Много хора сами подават данъчните си декларации и считат, че трябва да обявят единствено трудовото си възнаграждение. Така те пропускат да посочат банкови кредити, заеми от физически и юридически лица, дарения, наследства и други.

Ако не се открият нарушения се съставя протокол за проверката, който се предявява за подпис на провереното лице.

При откриване на недекларирани източници на доходи, които подлежат на облагане, органите на НАП приканват данъчно задължените лица да ги декларират. С декларирането проверяваното лице се задължава да ги заплати. В повечето случай с декларирането и заплащането им, производството приключва без други последици. Ако обаче не бъде подадена декларация, обикновено се пристъпва към ревизионно производство.

Какви документи и информация изисква НАП

Органите на НАП могат да изискат да предоставите цялата документация за проверявания период включително, но не само:

• Годишни данъчни декларации;
• Извлечения от банковите сметки;
• Нотариални актове;
• Договори за покупка на активи;
• Договори за кредити и заеми;
• и други.

Това правомощие е учредено в чл. 37 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно същия член, проверяваното лице е длъжно да представи данни, документи и книжа, които се намират у него и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които се намират относимите такива.

Изисканото следва да се предаде в писмен вид. Налице е възможност информацията да се представи на хартия и в електронен вид. Обикновено органите на НАП определят 14 /четиринадесет/ дневен срок за предоставяне на исканата информация и документи. Ако този срок се окаже недостатъчен, поради големия обем документация или други основателни причини, проверяваното лице може да поиска удължаване на срока.

Предоставянето на всички данни, книжа и документи може да ви помогне по време на проверката. Предоставянето на по-подробна и пълна информация ще намали неизвестните по случая и ще увеличи шансовете Ви да избегнете дълго ревизионно производство.

В случай, че не съдействате на НАП е възможно да бъдат приети за доказани определени неблагоприятни за Вас обстоятелства. Бихте могли да избегнете този сценарии, като съдействате на органите на НАП.

Права на физическото лице по време на проверката

По време на проверката гражданите има следните гарантирани от закона права:

1. Защитата на личната чест и достойнството на проверявания. Всеки следва да се третира с уважение и без да се навлиза неправомерно и неоправдано в личния му живот. Една данъчна проверка е стресиращ процес и за всеки субект се дължи разяснение правата и задълженията в производството.

2. Проверяваното лице има право да изиска от служителите на НАП да се легитимират. По този начин ще се установи дали процедурата действително се извършва от оправомощени лица.

3. Всяка информация относно проверявания, която е придобита или получена в рамките на проверката е информация, която трябва да се пази в тайна и да не се разгласява.

4. Проверяваните имат възможност да правят искания за събиране на доказателства и да изявяват становище.

5. Да обжалват всички актове на органите на НАП, с които се накърняват техни права и законни интереси.

6. В чл.58 от Данъчно-осигурителния кодекс са изчерпателно изброени лицата, които могат да откажат да съдействат на органите на НАП без налагане на санкция. Това са роднините по права линия, без ограничение на проверявания субект. Съпругът, братята, сестрите и роднините по сватовство от първа степен. Лицата, които със своите обяснения биха предизвикали наказателно преследване на себе си или на свои роднини, както и лицата, които по закон са длъжни да пазят фактите и обстоятелствата като професионална тайна /например Адвокат/.

Адвокат-специалист по данъчно право може да Ви даде безценни съвети как да процедирате при получено „искане за предоставяне на документи“. Консултацията с адвокат може да се проведе дистанционно през различните приложения за комуникация или на място в кантората му. Правния ви съветник ще Ви съдейства по-пълноценно, ако направите среща колкото се може по-рано.

След проучване на Вашия случай, ще получите съвети за това как да процедирате.

Процедура по обжалване

След приключване на проверката и в зависимост от нейния резултат има два възможни резултата – да не се установят данни за недекларирани източници на доходи или да се установят такива.

Когато не бъдат установени нерегламентирани доходи, проверката приключва с протокол. Когато обаче се установят данни за недекларирани доходи, органите на НАП първо отправят покана към проверяваното лице да ги декларира и плати. Ако в срока описан в поканата не бъде подадена декларация, се преминава към ревизия.

Следва да се отбележи, че с проверката не могат да се установят конкретни размери на задължения. Това може да се извърши единствено в ревизионно производство.

Ревизията започва с връчване на „Заповед за възлагане на ревизия“. Тя може да се издаде от изпълнителния директор на НАП или негов заместник, както и от орган, определен от директора на компетентната териториална дирекция. Със заповедта се определя ревизиращият екип, ревизираното лице, видовете задължения, ревизирания период, както и други обстоятелства, които имат значение. Ревизията се извършва в срок до три месеца от връчване на заповедта за възлагане на ревизия. При нужда, този срок може да се увеличи с до два месеца.

Поради сложността на случая, този срок може да се удължи за не повече от три години от връчване на заповедта.

В четиринадесетдневен срок след изтичане на срока за ревизията, органът извършил ревизията изготвя „Ревизионен доклад“ и го връчва на ревизираното лице. От своя страна, след получаване на ревизионния доклад проверяваното лице има две възможност. Едната е да подаде възражение до ревизиращия екип в 14 /четиринадесет/ дневен срок или да не подаде такова. В случай, че срокът за възражение е недостатъчен, е предвидена възможност за удължаването му с един месец. С ревизионния доклад не се установяват задължения, а единствено се описва резултата от проведените действия от ревизиращите и се отправя предложение до възложилия ревизията, какво да бъде съдържанието на ревизионния акт.

След изтичане на срока за подаване на възражение се издава „Ревизионен акт“. Този документ се връчва в седемдневен срок от неговото издаване. Именно с този акт се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. На основание чл.209 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ревизионния акт подлежи на изпълнение, независимо от това дали се обжалва. Това означава, че може да ви бъде образувано изпълнително производство с цел събиране на сумата, която е описана в ревизионния акт.

Предвиден е 14 /четиринадесет/ дневен срок за доброволно изпълнение.

Ревизионния акт подлежи на обжалване по административен ред и едва след това може да се подаде жалба до съда. В 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаването му, следва да се подаде жалба до Директора на компетентната Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. На територията на страната се намират са пет на брой, а именно в:

• София;
• Бургас;
• Варна;
• Велико Търново;
• Пловдив.

Жалбата се подава чрез органа издал ревизионния акт, който в седемдневен срок го изпраща към Директора на една от петте дирекции. Срокът за произнасяне е 60 /шестдесет/ дни от получаване на жалбата. Директорът се произнася с Решение, с което може да потвърди, измени, отмени ревизионния акт, както и да върне преписката за извършване на нова ревизия. Непроизнасянето на директора в определения срок се смята за потвърждаване на обжалвания ревизионен акт.

Благоприятно за обжалващото лице е, че ревизионния акт не може да се измени в негов ущърб.

Решението на Директора на съответната Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ подлежи на обжалване пред компетентния административен съд. След разглеждане на делото съда постановява решение, с което може да потвърди, измени или отмени обжалвания ревизионен акт. Решението на съда подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от връчването му. Решението на Върховния административен съд е окончателно, освен ако върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

Рискове и последствия при нарушения

Резултат от подобни производства е установяване на данъчни задължения. Другата възможна последица е ангажиране на административнонаказателната отговорност на проверяваното лице чрез налагане на глоба. Тези разпоредби се съдържат в различни закони. Например съгласно чл.80 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица – „Лице, което не подаде декларация по този закон се наказва с глоба до 500 лева“. Административнонаказателните разпоредби за дължими задължителни осигурителни вноски се съдържат в Кодекса за социално осигуряване.

Отбелязваме, че последствията са главно финансови, но в определени случай, когато става дума за данъчни задължения в големи и особено големи размери е възможно да се образува наказателно производство. Според Наказателния кодекс, данъчни задължения в големи размери са такива над 3 000 лева, а в особено големи размери, такива които надхвърлят 12 000 лева.

Не съществува абсолютна гаранция, че ще избегнете проверка, но бихте могли направите всичко възможно, за да избегнете такава. Това би могло да се реализира по няколко начина. Необходимо е да декларирате всички свои доходи, независимо дали са облагаеми или необлагаеми. Също така, декларирайте получените банкови кредити, заеми от физически и юридически лица, както и средствата и активите, придобити по дарение или по наследство.

Практически съвети

На първо място, декларирайте своите доходи. По този начин ще намалите възможността за несъответствия между приходите и разходите ви. Ще минимизирате хипотезите, в които органите на НАП биха се активизирали спрямо Вас. Проверяващите ще могат да направят справка в своята компютърна система и база-данни и няма да се налага да искат от вас документи и обяснения.

Пазете всички документи за придобиване и продажба на активи. С тях ще можете да докажете направените покупки и продажби, както и сумите по тях. Пазете всички разписки и касови бележки.

Съдействайте на проверяващите. Това е ваше задължение по закон. Още, ако за дадени обстоятелства не приложите документи или обяснения, е възможно органите на НАП да приемат във Ваш ущърб, че не са се случили.

Ако се притеснявате от проверката, което е напълно нормално, потърсете съдействие от адвокат-специалист в сферата на данъчното право. Съдействие от адвокат може да получите и когато се съмнявате дали няма да уличите себе си или свои роднини в престъпление.

В нашето адвокатско дружество разполагаме с добре подготвен и опитен екип, който ще може да ви съдейства на всички етапи от проверката или ревизионното производство. Смятаме консултацията за задължителна.

Представянето на документи и обяснения е важно, тъй като е насочено към защита на вашите права и законни интереси. С игнориране на получено искане за представяне на документи от органите на НАП не бихте спечелили. Напротив, във Ваша вреда е. Това би Ви донесло финансови санкции под формата на глоби и ревизионни производства. Затова съдействайте на проверяващите, а при нужда се консултирайте с адвокат по данъчно право.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.