Проверка на юридически лица от НАП

В държавната хазна постъпват приходи от различни източници  – корпоративен данък, ДДС, акцизи, мита, имуществени санкции, държавни такси, глоби и други. Най-голям дял от приходите в бюджета са постъпленията от данъците, с които се облагат юридическите лица.

Най-често срещаните юридическите лица са дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество. По-рядко се срещат събирателно дружество, командитно дружество, командитно дружество с акции, едноличен търговец и юридическите лица с нестопанска цел. Най-новото такова – дружеството с променлив капитал все още рядко срещано, поради скорошното му въвеждане в българското законодателство.

Предвид размера на постъпленията от тези субекти, държавата осъществява по-засилен контрол спрямо тях. Оправомощеният за това държавен орган е Националната агенция за приходите (НАП) и нейните териториални дирекции и офиси. Спрямо юридическите лица, приходната ни агенция предприема редица мерки, с които проверява периодични или еднократно, дали конкретни фирми спазват законодателството на Република България.

Най-често използвания метод за контрол е т.нар. „проверка“, при която служител на НАП изпраща до конкретно юридическо лице искане за представяне на документи и обяснения. След предоставяне на исканите документи, длъжностното лице анализира данните, които е получил с тези, които са налични и преценява налице ли е основание да се започне ревизионно производство.

Кога и защо НАП извършва проверка на фирма

Причините за започване на проверка са различни, като най-често срещаните са:

• Несъответствие в подадените декларации;
• Търговски сделки в значителен обем;
• Сигнали от трети лица;
• Институции и други.

Всяко юридическо лице, което развива търговска дейност е длъжно да подава определените от закона декларации ежемесечно, включително и декларация по Закона за данък върху добавената стойност, ако е извършена регистрация по този закон. Обикновено при установени неточности в декларираните данни, контролните органи дават указания за подаване на коригираща декларация. Ако предписанията бъдат изпълнени, не е нужно да се извършват последващи действия от проверяващите или проверяваните.

Ако определена фирма извършва сделки във високи парични размери, е възможно това да привлече вниманието на органите на НАП. Извършването на проверката само по себе си не означава, че е налице нередност по сделката. Проверяващите могат да поискат документи без да имат данни за нарушения.

Обичайно такива проверки се започват при данни за големи сделки, както и при сделки с определени стоки, които приходната агенция третира като „рискови“.

Органите на НАП могат да бъдат сезирани и чрез сигнал за извършено нарушение.

Подател може да бъде всяко физическо или юридическо лице, както и държавна или общинска структура. Когато от друг орган се установят данни за нарушения, които са в правомощията на приходната агенция, преписката винаги следва да се изпрати на компетентната Териториална дирекция на НАП.

Възможно е да бъде извършена проверка на лицата, които са регистрирани по реда на Закона за ДДС и са заявили сума за възстановяване. В този случай, контролните органи изискват документи и проверяват дали действително тези субекти отговарят на законовите условия за възстановяване на суми за данък върху добавената стойност. След анализ на предоставената документация, длъжностното лице уважава или отхвърля искането за възстановяване.

В случай на проверка от НАП можете да се посъветвате със специалист в областта. Адвокат по данъчно право в София може да Ви консултира и да ви разясни вашите права и задължения в това производство.

Какви действия предприема НАП и каква информация се изисква?

Всяка проверка започва с изпращане на „искане за представяне на документи и писмени обяснения“ на проверяваното юридическо лице. В повечето случаи, проверяваната фирма е представила имейл за електронно връчване на съобщенията, но когато такъв не е предоставен, искането се изпраща чрез пощенски оператор по седалището и адреса на управление на дружеството с обратна разписка.

В изпратения документ са описани подробно срока на проверката, документите, които трябва да се представят, както и начините и сроковете за това. Най-често е необходимо да се изпратят:

• Хартиени или електронни копия на счетоводни документи;
• Банкови извлечения;
• Касова книга;
• Издадени и получени фактури;
• Договори с контрагенти и други.

Срокът за отговор може да бъде различен с оглед обема на документите, но най-често е четиринадесетдневен. Дори този срок да се окаже недостатъчен, задължените лица имат право да поискат удължаване на същия.

Юридическите лица сами избират дали и кои документи да изпратят, но практиката показва, че оказването на пълно съдействие на органите на НАП и воденето на кореспонденция с тях е в полза на проверяваните субекти. След изпращане на необходимите документи и техният анализ, длъжностното лице, което извършва проверката, може да поиска и допълнителни такива.

Ако не бъде отговорено на искането или бъдат изпратени прекалено малко документи, налице е възможност да се пристъпи към извършване на ревизия. Ревизията трае много по-дълго от проверката и би могла да доведе до неблагоприятни резултати, чрез финансово задължение.

Права и задължения на юридическото лице по време на проверката

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс очертава правата и задълженията на проверяваните лица, както и тези на контролните органи. Законодателят е установил право на защита за всички лица, които са засегнати от актовете на органите на НАП. Този принцип гарантира на всички субекти, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК, да разполагат с възможност да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.

За осъществяване на тази гаранция в рамките на проверката, юридическите лица имат правото да поискат събирането на доказателства, когато същите се намират в трети лица. Важно е проверяваното търговско дружество да представи всички относими документи и книжа, които притежава. Това е важно, защото ако не бъдат представени, проверяващите могат да приемат, че конкретни доказателства не съществуват, което би било в ущърб на проверявания.

Законът предоставя възможност на задължените лица да правят писмени искания и възражения. Упражняването на това право зависи изцяло от волята на проверяваните дружества. Ако срокът за отговор или представяне на документи се окаже недостатъчен, същият може да бъде удължен с период не по-дълъг от първоначално даденият. Налице е и възможност за възстановяване на срока, ако същият е пропуснат по уважителна причина.

Много често в този вид производства, длъжностните лица предоставят на проверявания за подпис, декларация-съгласие за разкриване на банковата тайна. Отказът от това може да бъде преодолян чрез съдебно производство, чието съдебно решение замества съгласието.

Такива действия биха единствено забавили производството, без да повлияят на неговия изход.

Последици от установени несъответствия

Последиците от установените несъответствия могат да бъдат както леки, така и тежки.

Преценката за това какви последващи действия да предприемат служителите на НАП, е индивидуална и за всеки отделен случай. При установени недекларирани суми е възможно да се премине към ревизионно производство за установяване на данъчни задължения. Ревизията е по-задълбочена и по-дълга процедура от проверката. В рамките на ревизионното производство компетентните длъжностни лица могат да упражняват по-широк кръг от права. В рамките на ревизионното производство ревизиращият екип може да поиска налагане на предварителни обезпечителни мерки, което не може да се извърши при проверката.

Паралелно с това, спрямо нарушителите могат да бъдат наложени административни наказания и приложени принудителни административни мерки, ако това е предвидено в закон. На юридическите лица могат да бъдат наложени имуществени санкции от 500 до няколко десетки хиляди лева, в зависимост от вида на нарушението и дали същото е извършено повторно.

Най-тежките последици, които могат да последват са образуване на наказателно производство срещу отговорните лица.

В чл.255 от Наказателния кодекс са предвидени санкциите за лицата, които избягват установяването на данъчни задължения в големи и особено големи размери. За да се информирате за вашите права и задължения, както и за действията, които следва да се предприемат в едно данъчно производство, можете да направите правна консултация с правен специалист в областта.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.