Защита при дискриминация на работното място

Правото на труд е едно от основните права, които са гарантирани от Конституцията. От това право изхожда трудовото правоотношение между работодателя и работника или служителя, което се сключва писмено чрез трудов договор.

В кодекса на труда са установени правилата за сключване на трудов договор и задълженията на страните по същия, но в Закона за защита от дискриминацията са установени редица правила, които регулират трудовите и служебните правоотношения.

Често към нас се обръщат служители или работници, които по един или друг са били третирани неравно спрямо своите колеги. Дискриминацията може да се прояви по различни видове. Някои форми на дискриминация могат да бъдат лесно познати, но за разпознаването на други, са необходими знания и опит в областта на защитата от дискриминацията.

Важно е да знаете, че притежавате гарантирани от закона права, които са неотменяеми. Равенството между отделните хора е принцип, който е гарантиран от Конституцията на Република България и от редица международни актове, имащи за цел да закрилят правата на човека.

Какво е дискриминация на работното място?

Законовото определение за дискриминация е уредено в чл. 4 от Закона за защита от дискриминацията. Тя бива пряка и непряка.

Закона забранява всяка пряка и непряка дискриминация, основана на:

• Пол;
• Раса;
• Етническа принадлежност;
• Човешки геном;
• Гражданство;
• Произход;
• Религия или вяра;
• Образование;
• Убеждения;
• Политическа принадлежност;
• Лично или обществено положение;
• Увреждане;
• Възраст;
• Сексуална ориентация;
• Семейно положение;
• Имуществено състояние

или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна.

Пряката дискриминация е всяко по-благоприятно третиране на основата на горепосочените признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на посочените вече в чл. 4 от Закона признаци, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

На работното място тези признаци могат да се проявят като разлика в заплащането, избиране на по-неподходящ кандидат за повишение, по-дълги работни смени или по-висок надник, изготвяне на график за работа, който е по-удобен за едни работници или служители и по-неудобен за други, възлагане на допълнителни работни задължения и по много други начини.

Видове дискриминация

С чл. 12 от Закона за защита от дискриминацията е въведена забрана за работодателя да поставя ограничения или изисквания, които са свързани с признаците по чл.4 от Закона. В контекста на трудовото правоотношение, дискриминацията може да се прояви по следните начини, които са и по-често срещани в практиката:

• Пол – тази форма на дискриминацията може да се прояви при третиране на другите лица по-благоприятно от дискриминирания, когато например се разпределят бонуси в заплащането, социални придобивки, служебно помещения и т.н. Валидно е и обратното, когато дискриминираното лице не получи същите базови условия на труд, които са дадени на останалите работници. Пример за това са назначаване на по-ниска заплата в сравнение с останалите работници на същата длъжност.
• Възраст – проявата на дискриминация по този признак се проявява при всяко различно третиране на работниците или служителите на база тяхната възраст. Това може да е от гледна точка заплащането, отпуските и други.
• Раса и етнически произход – При тези признаци работниците или служителите се третират неравно на база раса и етноса, към който принадлежат. Налице е дискриминация, дори ако само един работник от този етнос е третиран по-лошо от останалите работници.
• Религия и убеждения – свободата на избор на религия е едно от правата гарантирани в Конституцията. Дискриминирането на този критерий може да се осъществи с ненаемане на работа на лица изповядващи определена религия или тяхното уволняване.
• Увреждания – за трудещите се с увреждания съществува предвидена закрила, а работодателят е длъжен да пригоди работното място за нуждите на работника с увреждания.

В закона са уредени и редица изключения, при които няма дискриминация. Чл. 7 от Закона за защита от дискриминацията урежда, следните изключения:

• Различно третиране на лица, които са граждани спрямо такива, които не са граждани;
• Когато е нужна определена характеристика за извършване на дадена дейност и изискването й не надхвърля необходимото за постигането й;
• Когато религията, вярата и полът са съществено и определящо професионално изискване;
• Определяне на минимална възраст или квалификация за извършване на определена дейност, когато това е обективно оправдано;
• Специална закрила на бременни жени, жени в напреднал стадий на инвитро и майки;
• И други.

Какви са правата ви при дискриминация?

В случай на дискриминация или някакъв вид тормоз от страна на един служител към друг, работодателят е длъжен незабавно да извърши проверка по случая. Оплакването може да е устно или писмено. Ако констатира такава, същият има правото да наложи дисциплинарно наказание и да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.

Всеки може да сезира Комисията за защита от дискриминацията, което се извършва чрез подаване на жалба. Сигнал не се разглежда, ако са изтекли повече от 3 /три/ години от извършване на нарушението. Ако е образувано съдебно производство за защита от дискриминацията, комисията не образува производство. Комисията проучва сигнала в срок от 30 /тридесет/ дни. Ако случаят се характеризира с фактическа и правна сложност, срокът може да бъде удължен с още 30 /тридесет/ дни с разпореждане на председателя на комисията.

След като се извърши проучването на сигнала, се дава възможност за запознаване със събраните доказателства. В 7 /седем/ дневен срок от докладване на случая на председателя на комисията, същият насрочва дата за заседание, в което се разглежда сигнала.

След разглеждане на случая, съставът постановява свое решение, с което може да:

• Установи нарушение;
• Установи нарушителя и засегнатото лице;
• Определи размера и вида на санкцията;
• Приложи принудителни административни мерки;
• Установи, че не е извършено нарушение на закона и да остави жалбата без уважение.

Решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на административнопроцесуалния кдоекс в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.

Следващата възможност е да се образува дело пред районния съд, съгласно чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията. Лицето, което твърди, че са нарушени правата му може да предяви, следните искове:

• За установяване на нарушението;
• За осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови предишното положение, както и да се въздържа от бъдещи нарушения;
• За получаване на обезщетение за вреди.

Как да се защитите при дискриминация?

Всеки случай е уникален, поради което е нужно да се изследва внимателно и в детайли. Както вече отбелязахме, не е налице дискриминация във всеки един случай на неравностойно третиране поради наличието на изключения в чл. 7 от Закона за защита от дискриминацията.

Първите стъпки за защита от дискриминацията е да се разпознаят дискриминационните практики и кои са критериите, по които се извършва дискриминацията. В някои случаи дискриминацията е явна и лесно би могла да се разпознае, но има и такива случаи, в които трудно би могла да се идентифицира. За разпознаването на конкретният критерий, е необходимо да се анализират всички обстоятелства около вашето трудово правоотношение и това на останалите работници и служители.

Необходимо е да се съберат всички възможни доказателства, за да можете да докажете, че правата ви са нарушени и действително е извършена дискриминация. Това биха могли да бъдат имейли, документи, свидетели, работни графици, оценки на работниците за свършената работа и други.

Колкото повече доказателства сте събрали, толкова по-добре за вас.

Ако дискриминацията се извършва от друг работник или лице с ръководна длъжност, който е различен от работодателя, можете да подадете оплакване до последния. Работодателят е длъжен да предприеме всички належащи действия, за да прекрати дискриминацията и да възстанови състоянието отпреди нея, както и да предприеме необходимите антидискриминационни мерки. Работодателят може да налага дисциплинарни наказания, включително и най-тежкото – дисциплинарно уволнение.

Когато подавате оплакване, е нужно да го направите писмено и да искате да ви бъде вписан входящ номер и дата. Ако дискриминацията е осъществена от самия работодател, тогава можете да сезирате Комисията за защита от дискриминацията или да заведете иск пред Районния съд.

Когато имате съмнения, че спрямо вас е извършена дискриминация, можете да потърсите правна помощ от адвокат. С негова помощ бихте могли да разберете дали е извършена дискриминация, на какви критерии, както и е възможно да откриете още доказателства за извършена дискриминация, с която са накърнени трудовите ви права.

Дискриминацията на работното място е сериозен проблем, който засяга трудовите права на трудещите се. Без значение е дали дискриминацията е извършена умишлено или неволно, системно или еднократно, същата няма място в отношенията между работодател и работници, както и между самите работници и служители. Затова в закона е предвидено задължение за работодателя да приеме и разпространи вътрешни антидискриминационни мерки.

Когато същите нямат ефект и имате съмнения за извършена спрямо вас дискриминация, не се колебайте да потърсите помощ. Консултацията с адвокат може да ви помогне да се информирате за правата си и какви действия можете да предприемете.

Всеки случай е уникален и няма универсално решение.

Не трябва да забравяте, че съществуват гарантирани от Конституцията и от законите на Република България права, от които можете да се възползвате. Във всеки случай имате възможност да потърсите защита от Комисията за защита от дискриминацията и съда.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.