Кога и как се изплаща обезщетение при трудова злополука?

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа. Това е валидно и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинена временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при отиване до работното място или при връщане от работното място до жилището на работника. Трудова злополука е и възникнала на мястото, където обикновено се храни осигуреният и мястото за получаване на възнаграждение.

Не се счита за трудова злополука, когато пострадалият умишлено увреди здравето си.

Трудовата злополука и уреждането на последиците от нея са регламентираните с редица нормативни актове. Такива са Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и други.

Изключително важно е работниците и служителите да са запознати със своите права при настъпване на трудова злополука, тъй като при настъпване на подобно зловредно събитие, доходите и издръжката на работещите е застрашена.

Ако служителите са добре запознати с правата си, ще могат да гарантират за себе си обезщетение за времето, в което са останали без работа.

Какво представлява обезщетението при трудова злополука

Трудовата злополука е основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя. Задължението на работодателя за обезщетяване на пострадалите работници представлява санкция за неполагане на достатъчна грижа към осигуряването на безопасни условия на труд. Имуществената отговорност относно трудовата злополука е уредена в чл.200 и следващите от Кодекса на труда.

Обезщетението за сметка на работодателя се изплаща, за да компенсира преживяните физически и/или психически вреди от претърпяната трудова злополука.

Отделно от имуществената отговорност на работодателя, осигурените за трудова злополука в НОИ имат право на лична пенсия или обезщетение за временна нетрудоспособност. Обезщетението за временна нетрудоспособност е в размер на 90 на 100 от получаваното брутно трудово възнаграждение, а срокът е не по-дълъг от 6 /шест/ месеца. Личната пенсия се отпуска за срока на инвалидността. Наследниците на починали лица в следствие на трудова злополука имат право на наследствена пенсия от НОИ.

В Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ е предвидено, че всички работници и служители, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, задължително се застраховат за този риск. По този начин пострадалият ще има право на застрахователно обезщетение, а в случай на смърт, неговите наследници.

Кога имате право на обезщетение при трудова злополука

Право на обезщетение при трудова злополука имат единствено пострадалите работници или служители, съгласно чл.55 от Кодекса за социалното осигуряване. Съгласно тази законова дефиниция, трудова е злополуката, станала по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Вредите от нея могат да бъдат временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Налице е трудова злополука и когато се е случила на обичайния маршрут при отиване или при връщане от работното място до жилището си, мястото, където обикновено се храни осигуреният и мястото за получаване на възнаграждение.

В случай на трудова злополука, пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката трябва да уведомят работодателя.

Когато става въпрос за постъпване в лечебно заведение поради трудова злополука, пострадалият или придружаващите го лица трябва да уведомят лекаря за това. Лекуващият лекар определя злополуката като трудова или нетрудова, след като вземе предвид всички налични данни.

Ако лекарят установи, че злополуката е трудова, той издава болничен лист, в който следва да впише това.

Задължение да декларира трудовата злополука има работодателя-осигурител или упълномощено от него длъжностно лице. Срокът за деклариране е 5 /пет/ дни от узнаване за трудовата злополука. Ако злополуката не бъде декларирана от работодателя, пострадалият или неговите наследници могат да я декларират пред компетентното териториално поделение на НОИ в едногодишен срок.

Налице са два вида обезщетение – по чл. 200 от Кодекса на труда, което се изплаща от работодателя и обезщетенията по Кодекса за социално осигуряване, които се изплащат от НОИ.

Как се изчислява обезщетението при трудова злополука

Паричното обезщетение за нетрудоспособност, изплащано от НОИ за срок не по-дълъг от 6 /шест/ месеца, се изчислява по реда на чл.47 от Кодекса за социалното осигуряване, но само ако пострадалият е трудоустроен и ако на новата му работа получава по-ниско възнаграждение.

Пенсията за нетрудоспособност, която се изплаща от НОИ, се определя по реда на чл.79 от Кодекса за социалното осигуряване, но само когато е налице 50 или повече от 50 процента загуба на работоспособността.

Обезщетението от работодателя по чл.200 от Кодекса на труда се изчислява като се вземат предвид, следните фактори – степента на увреждане, разходите за лечение, загубените доходи и пропуснатата полза, както и неимуществените вреди, които се изразяват във физическа болка, психически страдания и качество на живот.

От трудовата злополука могат да настъпят два вида вреди – имуществени и неимуществени.

Имуществените вреди включват всичко, което има парично изражение. Това са:

• Разходите за лекарства;
• Медицински изделия;
• Медицинските услуги като оперативни интервенции и рехабилитационни курсове;
• Загуба на дохода от нетрудоспособността;
• Разходи за транспорт до лечебно или рехабилитационно заведение и други.

Неимуществените вреди са такива, които нямат парично изражение. Това са:

• Болките и страданията от травмите;
• Дискомфорта при процеса на лечение;
• Стреса;
• Психическото натоварване;
• Намаленото качество на живот и други.

За да получи обезщетение, пострадалият трябва да го заяви пред работодателя си. По принцип тези отношения могат да се решат извънсъдебно и само с участието на страните по трудовото правоотношение. С цел изчисляване на разходите за лечение и възстановяване, биха могли да се ползват експерти – вещи лица, които да предложат на договарящите се прогнозен размер на обезщетението.

По този начин, сравнително бързо, може да се разреши въпроса за размера на обезщетението. Ако пострадалият е допринесъл за причиняване на трудовата злополука, обезщетението се намаля.

Ако по една или друга причина не се стигне до съгласие, спорът се отнася до съда. Може да се обърнете към адвокат-специалист по трудово право за професионално съдействие при защитата и представителството на вашите права в съда.

Процедура за подаване на иск за обезщетение и изплащане

За да може да се заведе такъв иск, първо трябва да разполагате с декларирана и призната от компетентните държавни органи трудова злополука.

Наличието на призната трудова злополука, е задължително условие за завеждане на иска за обезщетение по чл.200 от Кодекса на труда.

Искът за обезщетение за трудова злополука е трудов иск и като такъв давността за подаването му е тригодишна, съгласно чл.358, ал.1, т.3 от Кодекса на труда. Компетентен да разгледа делото е съда, в чийто район се намира адреса на седалището и адреса на управление на работодателя, но искът може да се подаде и пред съда, в чийто район пострадалият обичайно е полагал труд.

Необходимо е да се съберат документи относно претърпяната трудова злополука и направените разходи за нейното лечение. Ако са на налице и свидетели-очевидци на злополуката, те също трябва да бъдат призовани и разпитани от съда.

При разглеждане на делото съда може да назначи извършване на експертизи, които да дадат отговор за уврежданията на пострадалия и направените от него разходи за лечение и възстановяване, както и други необходими обстоятелства, които трябва да бъдат доказани.

Решението на първия по степен съд не е окончателно и може да бъде обжалвано пред окръжен съд, ако делото е било разгледано от районен, и пред апелативен съд, когато делото е било разгледано от окръжен съд като първа инстанция.

В случай че съдът постанови решение, което е в полза на работника и същото влезе в сила, възниква задължение за работодателя да заплати присъдената с решението сума. Ако обезщетението за трудова злополука не бъде заплатено, по молба на работника или служителя се издава изпълнителен лист. След получаването му от съда, може да бъде образувано изпълнително дело пред компетентния частен или държавен съдебен изпълнител за събиране на присъдените суми.

Получаване на обезщетението, ведно с лихвата за забава и направени разноски е последната фаза в процеса за получаване на обезщетение за претърпяна трудова злополука.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.