Прекратяване на трудов договор – Какви са правата ни?

Полагането на труд е едно от основните права на гражданите, които са гарантирани от Конституцията, както и от редица международни правни актове. Правото на труд се проявява при предлагането на работна сила от страна на работодателите и получаване на възнаграждение за това от работниците и служителите.

За предоставянето на работната сила срещу заплащане се сключва трудов договор. Наличието на трудов договор гарантира определена защита на трудещите се, като такъв пример са основанията, на които може да се прекрати един трудов договор. Те са подробно и изчерпателно описани в Кодекса на труда и представляват единствените законни основания за прекратяване на трудовия договор.

Някои от по-популярните сред обществото са:

• Прекратяване с предизвестие;
• Прекратяване по взаимно съгласие;
• Дисциплинарно уволнение;
• С изтичане на уговорения срок;
• С извършване на уговорената работа.

В определени случаи, работниците разполагат с определени права и протекции от закона, които често не подозират, че притежават. Тези права са от изключително значение при защитата от незаконно уволнение.

Видове прекратяване на трудов договор и основни права

Прекратяването на трудовия договор е уредено в глава шестнадесета от Кодекса на труда. Основните видове прекратяване на трудовите договори могат да се разделят на няколко групи.

Първата основна група е прекратяване на трудовия договор без предизвестие от страните. Базови основания за прекратяване са:

• По взаимно съгласие;
• С изтичане на уговорения срок;
• Извършване на уговорената работа;
• Със завръщане на замествания работник;
• Смърт на работника и други.

Тези основания са уредени в чл. 325 от Кодекса на труда, като същината им прави невъзможно прекратяването на трудовия договор с предизвестие.

Във втората важна категория са основанията за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, като и двете страни имат право да отправят такова. В чл.326 от Кодекса на труда е гарантирано правото на работника да отправи предизвестие. То може да бъде за срок от 1 /един/ до 3 /три/ месеца, но не за повече от остатъка срока на договора. За работодателя са предвидени редица причини, които му дават право да отправи едностранно предизвестие и те са уредени в чл.328 от Кодекса на труда.

По-често използваните са:

• При съкращаване на щата или закриване на част от предприятието;
• При намаляване на обема на работа;
• При липса на качества на работника да изпълнява за ефективно изпълнение на работата;
• При възникване на право на пенсия и други.

Работодателят също е обвързан от уговорения размер на предизвестието, също както и работника. При тези основания за прекратяване, предизвестието не променя правата и задълженията по сключения трудов договор. Всяка от страните по него дължат това, с което са се съгласили до деня, в който изтича предизвестието. След приключване на предизвестието, договорът се прекратява.

Последната група основания са прекратяване на трудовия договор без предизвестие, като такава възможност е предвидена за работодателя и за работника.

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

По този начин и двете страни могат да прекратят трудовия договор без да дават и изпълняват задълженията си в срока на предизвестието.

Работникът може да прекрати трудовия договор без предизвестие. Тези основания са уредени в чл.327 от Кодекса на труда. Някои от тях са:

• Невъзможност да се изпълнява възложената работа поради заболяване и работодателят не осигури друга подходяща работа;
• Работодателят бави изплащането на трудовото възнаграждение;
• Преминаване на платена изборна работа или постъпване на научна работа;
• С постъпване на държавна служба;
• С придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
• Прекратяване на дейността на работодателя;
• Продължаване на обучение във висше учебно заведение и други.

Втората група основания са тези, при които за работодателя е предвидена възможност да прекрати трудовия договор без предизвестие, но само на основанията предвидени в чл. 330 от Кодекса на труда. Примери за това са:

• Работникът бъде задържан за изпълнение на присъда, бъде лишен чрез присъда или по административен ред от упражняване на дейност или професия, на която е назначен;
• При дисциплинарно уволнение и други.

В случаите на защита на работника, законодателят е предвидил възможност, същият да може да подаде иск за признаване на уволението за незаконно и неговата отмяна пред районния съд. Към този иск може да се присъедини претенция за възстановяване на предходно заеманата работа и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от 6 /шест/ месеца.

Искът се подава в двумесечен срок от връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Делото се разглежда от районния съд по реда на бързото производство.

Обезщетение при прекратяване на трудов договор

Когато трудовият договор е прекратен от работодателя или от служителя, с или без предизвестие, на работника се дължи обезщетението за неизползвания годишен платен отпуск. Този вид обезщетение се изчислява по реда на чл.177 от Кодекса на труда. Съгласно този ред се взема предвид среднодневното възнаграждение спрямо брутното трудово възнаграждение и работните дни към предходния месец, след което среднодневното възнаграждение се умножава по дни неизползван годишен платен отпуск.

При неспазване на предизвестието, неизправната страна дължи на другата обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че за неспазено едномесечно предизвестие се дължи една брутна заплата, за двумесечно предизвестие се дължат две брутни заплати, а за тримесечно предизвестие – три брутни заплати. Същите правила се прилагат и в случаите, когато работникът е уволнен дисциплинарно. След влизане в сила на заповедта за уволнение, работодателят може да търси обезщетение от работника в гореописаните размери с оглед размера на предизвестието.

В случаите на незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител, същият има право на обезщетение за това време, но не за повече от шест месеца. В случаите, когато работникът е полагал труд на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата между двете възнаграждения. Това обезщетение е уредено в чл. 225 от Кодекса на труда.

Предвидена е солидарна отговорност за вредите, причинени от работодателя и виновните длъжностни лица, когато не се издадат или не се издадат своевременно документи, свързани с трудовото правоотношение, както и когато се впишат неверни данни в издадените документи.

В случай, че работодателят откаже да изплати обезщетение или трудово възнаграждние, което дължи, работникът може да образува съдебно производство пред районния съд за заплащане на дължимото. В случай, че работодателят откаже да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, след като е налице влязло в сила съдебно решение, работникът може да се сдобие с изпълнителен лист за присъдените суми.

Полагането на труд е жизненоважно, за задоволяване жизнените си потребности. В някои случаи, полагането на труд е постановено под заплаха, като препоръчваме всеки да притежава известна трудовоправна култура за първоначална реакция, при възникване рисково трудово събитие.

За по-тежки въпроси, разбира се, препоръчваме да се обръщате към специализирана подкрепа.

Адвокат, специалист в сферата на трудовото право ще може да ви посъветва как процедирате във вашия конкретен случай. Съветникът ще ви укаже какви адекватни действия следва да предприемете, за да получите най-благоприятните за Вас резултати.

Необходимо е да подчертаем, че сроковете за защита по Кодекса на труда са по-кратки и е необходимо да потърсите съдействие своевременно.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.