Кога и как се подава сигнал за домашно насилие

Домашното насилие е – проявление на човешката воля, ръководено и контролирано от съзнанието на човека и представлява поведение насочено към друго лице, с което извършителят се намира в родствена, семейна връзка или друга близка връзка. Домашното насилие е част от всекидневния ни живот и представлява проблем, който се засили през последните години.

Актовете на домашно насилие се осъществяват далеч от погледа на обществото, поради което рядко има свидетели. Жертвите на този вид насилие са винаги близки, роднини или съжители на насилника. Липсата на очевидци поставя пострадалите от домашното насилие в позиция, в която те са единствените, които могат да предприемат действия за подаване на сигнал за домашно насилие.

Практиката показва, че когато не бъде подаден сигнал срещу актовете на домашно насилие, същите се зачестяват, което понякога води до фатални последици. В тези случаи е наложително да потърсите адвокатска помощ, тъй като за осъществяване на защита по Закона за защита от домашното насилие е необходимо да се изготвят редица съдебни книжа и да се сезира съда.

Механизмите за защита от домашното насилие могат да се приложат, ако се докаже извършването на домашно насилие пред компетентния съд. При определени хипотези съществува и предварителна защита.

Какво представлява домашното насилие спрямо закона?

Същината на домашното насилие е изчерпателно описано в чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие. Това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

За психическо насилие над дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Физическото насилие като форма на домашното е такова, при което извършителят извършва актове на домашно насилие чрез физическа сила и нанасяне на телесни повреди спрямо пострадалия. Примери за това са синини, хематоми, охлузвания и други по-тежки последици.

В закона няма дефиниция за понятията „психическо насилие“ и „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява.

Примери за това са крещене, обиждане, псуване, отхвърляне на присъствието и други.

Според установената съдебна практика „икономическо насилие“ по смисъла на Закона за защита от домашното насилие е отказ да се предоставят финансови средства, които се дължат и от които се нуждае насилваното лице, както и използване на икономическа зависимост, за да се държи в подчинение едно лице.

Сексуалното насилие, като форма на домашното насилие не се ограничава единствено до наказателните състави за блудство /чл. 149 от Наказателния кодекс/, а е с много по-широк смисъл. В едно наказателно дело вината и извършеното деяние трябва да се докажат несъмнено, а в едно производство по Закона за защита от домашното насилие доказването е сравнително по-олекотено за пострадалия.

Ако става дума за пострадал – дете, съдът е длъжен да следи за интересите на детето и изхождайки именно от това си служебно задължение, следва да изключи всяка вероятност да бъдат злепоставяни неговите интереси и всяка вероятност да бъде поставено в риск.

Кога и защо трябва да подадете сигнал?

Съгласно чл. 10 от Закона за защита от домашното насилие, молбата за защита се подава в срок от 3 (три) месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 (шест) месеца. Молбата може още да се подаде и чрез общината, кметството или органите на МВР.

За да можете да подадете подобен сигнал, е необходимо да бъдете лице, което има право по закон. Хората, имащи право да търсят защита, са изброени в чл. 3 от Закона за защита от домашното насилие. Защита могат да търсят пострадалите от домашно насилие, когато извършителят е:

• Съпруг или бивш съпруг;
• Лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
• Лице, от което има дете;
• Възходящ;
• Низходящ;
• Роднина по съребрена линия до четвърта степен включително;
• Лице, с което се намира или се е намирало в родство по сватовство до трета степен включително;
• Настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено;
• Лице, което е роднина по права или съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съжителство или в интимна връзка;
• Лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
• Лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.

Сигнал за извършен акт на домашно насилие трябва да се подаде веднага. Не трябва да се чака да мине известно време или да се изчаква втори-трети-четвърти акт на насилие.

В тези житейски ситуации колкото повече се бездейства, толкова повече се увеличават актовете на насилие, като честота и интензитет. Нерядко в средствата за масова информация се съобщават случаи с фатален край.

Как да подадете сигнал за домашно насилие?

Молбата за защита от домашното насилие се подава до районния съд в района, на който пострадалото лице пребивава към момента на подаване на молбата. Молбата е винаги писмена и трябва да съдържа обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие, данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя, като препоръчваме попълване и на декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, в която да се опишат актове актовете на насилие.

За изготвянето на книжата, с които ще бъде стартирано съдебното производство е добре да се допитате до адвокат, специалист в сферата на семейното право. Същият ще ви даде полезни съвети за това какви документи са нужни и какво е необходимо за успешното приключване на делото.

С колкото повече доказателства разполагате, толкова по-добре. На първо място, необходими са документи, които да удостоверяват текуща или минала родствена връзка с насилника. Това могат да бъдат:

• Удостоверение за наследници;
• Удостоверение за родствени връзки;
• Акт за раждане на дете;
• Свидетелство за сключен брак;
• Съдебно решение за развод и други.

На следващо място, е необходимо да разполагате с доказателства, свързани с извършените актове на домашно насилие. Такива са медицинско удостоверение, с което се описват получени физически увреждания, в някои случаи – очевидци, декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона и други.

Ако сте решили да ползвате услугите на адвокат, който има опит в сферата, няма нужда да правите каквото и да било. За целта ще трябва да подпишете пълномощно и да предоставите нужните документи, оригиналите ще ви бъдат върнати. След окомплектоване на книжата, процесуалният ви представител ще ги депозира в съда. Държавна такса не се дължи при подаване на молбата за защита от домашното насилие.

Как протича дело за домашно насилие

В деня на постъпване на книжата в съда се образува дело и същото се разпределя на съдия, който насрочва дата за разглеждане на делото не по-късно от 1 /един/ месец. При разглеждане на делото са допустими всички доказателствени средства по Гражданския процесуален кодекс. Съдът има право да събира доказателства и по своя инициатива. В допълнение към това, доказателства могат да бъдат и докладите, протоколите, оценката на риска и други актове, издадени от дирекция „Социално подпомагане“, от МВР, от лекари и от психолози, консултирали пострадалото лице.

Документите, издадени от доставчици на специализирани услуги за защита от домашното насилие; декларацията по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, също могат да служат като доказателства. Особеност на тази декларация е, че заповед за зашита може да се издаде, ако единственото доказателство е тази декларация. Този законодателен подход е продиктуван от това, че много често актовете на домашно насилие се извършват далеч от погледа на обществото, в дома на пострадалия и извършителя.

Това от своя страна означава, че няма да има свидетели-очевидци, които да дадат показания за извършено домашно насилие.

Съгласно чл.5 от Закона за защита от домашното насилие, мерките за защита по този закон са:

• Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
• Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
• Забрана на извършителя да приближава пострадалия;
• Забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалия;
• Временно определяне местоживеенето при родителя, който не е извършил насилието;
• Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
• Насочване на пострадалите деца към специализирани услуги защита, помощ и подкрепа за деца, жертви или свидетели на домашно насилие.

За осигуряване защитата на пострадалия, съдът може да постанови привременни мерки до издаване или отказ за издаване на заповед за защита. Това се прилага най-вече, когато пострадалото лице е дете и има данни за непосредствена опасност. След разглеждане на делото, съдът може да издаде заповед за защита, която подлежи на изпълнение. Тя се съобщава на пострадалия, извършителя и на органите на МВР. Извършителя на актовете на домашно насилие е длъжен да спазва заповедта за защита. При установено нарушение, същият може да бъде задължен от органите на МВР.

Нещо повече, за нарушение на заповед за защита е предвидена наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Практически съвети към пострадалите и техните близки

На първо място, трябва да сигнализирате органите на МВР. По този начин ще се извърши проверка, резултатите от която ще могат да се ползват в съдебното производство. Полицейските служители могат да предупредят насилника да се въздържа от каквито и да е вредоносни действия по реда на Закона за МВР.

На следващо място, добра идея е да се преместите при роднини за кратко. По този начин ще сте далече от насилника и ще можете да сте по-спокойни.

В случаите, когато спрямо вас са извършени актове на физическо насилие, ще трябва да се снабдите със съдебномедицинско удостоверение, за да могат да се документират причинените ви увреждания. За целта е необходимо да се явите възможно най-скоро в клиника по съдебна медицина към някое лечебно заведение.

Ако нямате възможност да отидете при роднини, можете да се ползвате от услугите на кризисен център. Тези центрове предлагат временно настаняване и социални услуги, насочени към подпомагане психическото здраве на пострадалите.

По отношение на завеждането на делото за издаване на заповед за защита от домашното насилие, консултациите с адвокат са належащи от гледна точка правилното изготвяне на съдебните книжа. Освен това, ако се яви адвокат, няма да се налага да се срещате с лицето, срещу което е заведено делото.

За някои пострадали срещата с насилника е толкова травмираща, колкото и причинените му актове на домашно насилие.

За успешна защита на вашите права, законни интереси, здраве и роднини не е необходимо да предриемете своевременно мерки. Намирането на специализирана помощ е от значение в първите часове или дни след претърпяване на актове на домашно насилие. С оглед кратките срокове за започване на това производство и необходимостта от защита, не трябва да се губи време. Действия трябва да се предприемат още при първия акт на домашно насилие, тъй като бездействието ще доведе само до още актове на домашно насилие, които могат да приключат изключително зловредно. Помощта от кризисен център и адвокат ще ви бъде полезна, не само по отношение на делото за защита от домашно насилие, но и като цяло за живота напред.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.