Осиновяване на дете

Осиновяването е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна свързаност, подобна на връзката между родител и дете. Осиновяването винаги се извършва със съдебен акт.

Института на осиновяването е уреден в глава VIII на Семейния кодекс. В случаите, когато чуждестранно лице желае да осинови лице намиращо се в Република България, процедурата се урежда от редица международни актове, като Конвенция за правата на детето, Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, Кодекс на международното частно право и други. Процесът на осиновяване е процедура, която съдържа две фази – административна и съдебна.

И в двата процеса държавните органи се ръководят от висшите интереси на детето.

Осиновяването е и една от мерките по Закона за закрила на детето. По нашето право осиновяването може да бъде пълно и непълно. При пълното осиновяване се прекъсва свързаността между рождените родители и осиновявания и се създава нова връзка, между него и осиновителите. При непълното осиновяване възникват права и задължение, както между роднини по произход – между осиновения, от една страна, и осиновителя – от друга.

За разлика от пълното осиновяване, при непълното не се прекъсва роднинската връзка между осиновеното лице и родителите му по произход. Осиновителят упражнява родителските права и задължения. Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава и също така те не наследяват осиновения.

Не е малък броят осиновителите, използващи адвокатска помощ, поради юридическите специфики на това производство и с цел спазване на законовите изисквания.

Изисквания към осиновителите

Не всеки кандидат за осиновител може да стане такъв. В Семейния кодекс са уредени основните изисквания към кандидатите. Първото такова е свързано с разликата във възрастта между осиновител и осиновяван. Осиновителят трябва да е с поне петнадесет години по-възрастен от осиновявания, но не повече от петдесет години.

Ако осиновителите са съпрузи, достатъчно е само единият да отговаря на условието за възраст. Изключение от това правило е предвидено, когато съпруг осиновява дете на другия съпруг, за бабата и дядото и по майчина, и по бащина линия, както и при осиновяване от роднина до трета съребрена линия.

На следващо място, законът не допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. Дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал.

Необходимите документи в процедурата по осиновяване са описани в Наредба № РД-06-46 от 4 Ноември 2024г. и са следните:

  • Документ, удостоверяващ, че лицето не е лишавано от родителски права;
  • Медицински документи, които удостоверяват, че осиновителя е психично и физически здрав, придружени от изследвания, че същият не страда от тежки хронични заболявания, ХИВ/СПИН, Хепатит „В“, сифилис, туберкулоза и други;
  • Документи, удостоверяващи, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за престъпление от общ характер;
  • Документи за доходи и имотно състояние;
  • Най-малко две препоръки за лицето, което желае да осинови, както и за лицата, които живеят с него и снимка.

Дирекция „Социално подпомагане“ е длъжна да извърши социално проучване на кандидат-осиновяващия за годността му да осинови дете. Адвокат по семейно право може да Ви окаже ценно съдействие при подготовката за кандидатстване и извършването на проучването на дирекция „Социално подпомагане“.

Къде и как се подават документите?

В случаите на пълно осиновяване, осиновяващите подават заявление за вписване в Националната електронна система за пълно осиновяване до директора на дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния си адрес. Към всяка Регионална дирекция за Социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване. Тези съвети определят най-подходящият осиновител.

В срок от един месец от уведомяването, осиновителят може да подаде молба за осиновяване до съда чрез Регионалната дирекция за Социално подпомагане. Дирекцията изпраща молбата за осиновяване заедно с преписката до съда. В общия случай, компетентен да разгледа молбата е окръжният съд по местонахождението на Регионалната дирекция за Социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е определил осиновяващия.

За да уважи молбата за осиновяване, съдът е длъжен да изиска съгласието на определена категория лице. Това са осиновяващия, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако има такъв и осиновявания, ако е навършил четиринадесетгодишна възраст. Съгласието може да бъде дадено пред съда лично, с нотариално заверена декларация или чрез особен пълномощник. В допълнение към съгласието, следва да се подаде нотариално заверена декларация, че даденото съгласие не е обвързано с материална облага.

При непълното осиновяване е налице по-лека процедура. На първо място, молбата се подава директно към съда. Към молбата е нужно да бъде приложено даденото съгласие за осиновяване от осиновяващият, съпрузите на осиновяващия, от осиновявания, ако е навършил десетгодишна възраст, а в някои случаи е нужно съгласието на рождените родители на осиновявания.

Възможните причини за отказ за осиновяване са свързани с липса на съгласие на някое от лицата по чл. 89 от Семейния кодекс, осиновяващият или осиновявания не отговарят на условията за осиновяване, смърт на някоя от страните и други.

Колко време отнема процесът по осиновяване?

По-бързата процедура е тази по непълното осиновяване. Тя се развива само пред окръжния съд, а молбата се разглежда в открито съдебно заседание при закрити врата в четиринадесетдневен срок от постъпването ѝ. Съдът изисква доклад от дирекция „Социално подпомагане“ и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс.

При разглеждане на делото се изслушва и заключението на прокурора. Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания. Решението подлежи на обжалване и/или протестиране пред апелативния съд в 7 /седемдневен/ срок от обявяване на решението, по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Първата стъпка е вписване в Националната електронна система за пълно осиновяване по чл. 83, ал. 1 от Семейния кодекс. За вписването в тази система се събират всички документи, описани в чл. 16 от Наредба РД-06-46 от 4 Ноември 2024г.

Времето за събиране на нужната документация зависи от срока на издаване на конкретния документ, от съответната служба или орган. Подаденото заявление се разглежда в 10 /десетдневен/ срок от депозирането му. При установени пропуски се дават седем дни за отстраняването им. В срок до четири месеца от получаване на заявлението и документите към него, дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на лицето, извършва социално проучване на годността му да осинови дете. За резултатите от проучването се изготвя доклад.

В седемдневен срок от изготвяне на доклада, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за разрешение или мотивиран отказ за вписване. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Вписването в регистъра е със срок до две години.

След като лицето е вписано, на него може да му бъде предложено, да осинови конкретно дете. В срок до един месец същият, следва да подаде молба за осиновяване до съда. Окръжния съд разглежда молбата в съдебно заседание при закрити врата в 14 четиринадесетдневен срок от постъпването ѝ. Решението подлежи на обжалване и/или протестиране пред апелативния съд в седемдневен срок от обявяване на решението, по реда на Гражданския процесуален Кодекс.

Как протича процедурата по осиновяване?

Социалната оценка е най-продължителната част от процеса по пълно осиновяване и може би най-важната. При извършване на тази оценка, длъжностните лица извършват по-подробна проверка на кандидат-осиновителя. За изготвянето ѝ се осъществяват най-малко три срещи с бъдещите осиновители, инициира се най-малко едно посещение в дома на кандидатите, където ще се отглежда детето. Още, най-малко една среща с членовете на семейството на лицето, което желае да осинови, и с лицата, живеещи с него, срещи с поне две лица, които дават положително становище за кандидата.

В рамките на това проучване се изследват доходите и имущественото състояние на кандидата, условията за живот в жилището му, както и дали същият притежава нравствените качества за осиновяване на дете. В допълнение към това, осиновителите трябва да преминат курс за обучение, за който се изготвя доклад. Въз основа на доклада от социалната оценка, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава разрешение за вписване в регистъра или отказ за вписване.

След вписване в регистъра може да бъде предложено подходящо дете на осиновителя. След запознаване с доклада за детето, осиновяващият има право да поиска съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ за осъществяване на личен контакт с детето. От датата на уведомлението започва да тече едномесечния срок за подаване на молба до съда за осиновяване на предложеното дете.

Осиновяването става окончателно, когато решението на съда, с което уважава молбата за осиновяване, влезе в сила. Възможно е да бъде допуснато осиновяване и без съгласие на биологичния родител, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин, но и в този случай родителят се призовава, за да бъде изслушан пред съда. Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до шест месеца от датата на настаняването по административен ред.

Допълнително, съгласно Закона за закрила на детето биологичният родител без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или ако е поискал прекратяване на мярката, но не са отпаднали основанията по Закона за закрила на детето. Социалното проучване и вписването в регистъра по чл. 83, ал. 1 от СК е предвидено само за пълното осиновяване. При непълното осиновяване Семейния кодекс не предвижда такова задължение.

Преди започване на процедурата по осиновяване или по време на същата, можете да се консултирате с адвокат, който да ви запознае със стъпките, които трябва да предприемете, за успешното осиновяване на дете.

Права и задължения на осиновителите

Последиците при пълното и непълното осиновяване се различават. При пълното осиновяване се съставя нов акт за раждане от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството. Актът се издава в тридневен срок от получаване на съдебното решение. В тригодишен период от време, считано от осиновяването, Дирекция „Социално подпомагане“ осъществява наблюдение върху отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси и предоставя ползването на социални услуги. Първото посещение се осъществява до една седмица след постъпване на информация в дирекцията, че детето е осиновено. През първата година посещенията са ежемесечни, а през втората и третата – не по-малко от веднъж на всяко тримесечие.

При непълното осиновяване длъжностното лице по гражданското състояния по място на раждане на осиновеното лице, записва в графа „бележки“ на съществуващия акт за раждане съдебното решение, имената на осиновения, определени от съда и имената на осиновителите. При издаване на преписи от акта за раждане се прави отбелязване за непълното осиновяване и в графа „родители“ се вписват, както рождените родители, така и осиновителите. При този вид осиновяване се осъществява наблюдение в двугодишен период от време от датата на осиновяването.

Законодателят е предвидил възможност за осиновителите да ползват отпуск за осиновяване на дете. Това право е уредено в чл.164 „б“ от Кодекса на труда. Осиновителите, които ползват такъв отпуск, имат правото да получават парично обезщетение по реда, предвиден в Кодекса на социалното осигуряване.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.

Планирате да осиновите дете?

Подгответе се за процеса с увереност – ние ще ви съдействаме.